“Левски” има нов герой. Ако не беше вратарят Пламен Илиев, досега “сините” отдавна да са загубили абсолютно всички шансове за титлата. Русокосият младеж носи на гърба си целия тим и заслужено в момента е най-силният играч на отбора на народа.

 

Детството на Пламен обаче никак не е леко. За да стигне до “Левски” и националния отбор, Илиев трябва да изпита много неща на гърба си. Не всички от тях хубави и приятни, но такава е била съдбата му. Източници на “ШОУ” разкриха, че като малък бъдещият вратар е принуден да преживее семейна драма. В родния му Ботевград шушукат, че бащата на Пламен – Иван Илиев, е тежко болен. Местните клюкари разправят, че

 

 

Семейството чува какви ли не “новини” по свой адрес още преди да си и помисли, че ще стане център на внимание на футболна България. Факт е обаче, че бащата наистина преживява болест, но каква точно и до ден днешен фамилия Илиеви не разкрива.

“Знаете какво е да живееш в малък град, в който всички се познават. Разнасят се много клюки и може да те вкарат в затвора, а ти да си чист като сълза. И за Иван приказваха, че е болен, но в момента е жив и здрав”, заявиха близки до семейството.

Бащата на Пламен работи в строителството. Местните казват, че ръцете му са като пинцети, каквото хване, го доизкусурява до последната подробност. Алкохолът обаче не прощава на никого. Преди години Иван попийва често, това дава отражение на здравето му. На младини не чак толкова, но с годините организмът му поотслабнал. И в момента е слаб и сух “благодарение” на чашката.

Докато Пламен Илиев е още малък, ставал свидетел на семейни кавги заради честото прекаляване на баща му в местните кръчми. Майка му Вера също не е лесен човек, твърд характер и не прощава своеволията на съпруга си. Семейството има още една дъщеря - Габриела, която в момента е студентка в София и живее при приятеля си. Тя е първото дете на Иван и Вера, а през 91-а се ражда и Пламен. Смутни времена, точно в годините на прехода, когато всяко семейство изпитва страшни трудности. Изключение не прави и семейство Илиеви. Караниците са чести най-вече заради страстта на Иван към чашката и шумните компании. В онези времена майката работи в магазин за облекло и аксесоари “Вихрен” в центъра на Ботевград, откъдето дълго време помага на семейния бюджет.

На млади години Вера Илиева била едно от хубавите момичета в града, името й се знаело, била част от елитна компания от местната гимназия. И сега вече надхвърлила 45-те

 

 

и не можеш да й дадеш годините. Г-жа Илиева от няколко години е управител на кафе-клуб в центъра на града, в което с лекота върти персонала. С много труд обаче задържала здраво семейството си. Съпругът й създавал неприятности, напивал се и я тормозел, но Вера все пак успяла да се справи. Отгледала двете си деца и то в годините на тотално безпаричие и немотия. Пламен Илиев - Пачи, както го наричат приятелите му, се запалил отрано по спорта. Първо започнал да тренира баскетбол. Той е религия в Ботевград. Мачовете на местния “Балкан” се обсъждат по цяла седмица от местните специалисти. Заради ниския му ръст обаче не става баскетболист и не тръгва по стъпките на “зелените” легенди Георги Христов – Сапуна, бащата на Мариан Христов, Сашо Везенков, Данчо Колев и другите от златното поколение на баскетболния тим. Пламен се прехвърля на футболния терен. Започва в “Балкан” като нападател, бележи с лекота. През летните ваканции прекарва времето си в родното село на баба му и дядо му Боженица, близо край Ботевград.

“Ритахме заедно и той наистина играеше като нападател. Беше нисък и се шмугваше между нас, но никой не го взимаше насериозно. Чак след това започна да пази”, спомнят си негови приятели от селото.

Късметът обаче обръща гръб на бъдещия страж. Два пъти отива на проби в “Левски”, но и двата пъти го гонят. “Сините” специалисти казват, че не става, а и семейството му решава Пачи да се прибере при тях. Условията, които му предлагат в София, са ужасни. Трябва да живее в общежитие на стадион “Раковски”. Родителите му едва връзват двата края и нямат възможност да издържат сина си в столицата. Талантът обаче не се пречупва, въпреки че му минават мисли да изостави всичко. Все пак не е оценен от любимия му “Левски”.

“Дори имаше куриоз, вуйчо му написа писмо до Борислав Михайлов да го вземат в “Левски”, казал му, че в противен случай Пламен ще се поболее”. Никаква полза от писмото и вратарят остава в “Балкан” (Ботевград). Малкият футболист е много чувствителен като дете, преживява всеки неуспех или грубост много тежко. Наведнъж му се стоварват освен честите семейни проблеми и слуховете, че баща му е болен. Малко са децата, които продължават и стигат донякъде, след като вече са претърпели поражение. Пламен обаче се изправя и не се предава. В 8-и клас ботевградската легенда Борислав Йосифов го препоръчва на Димитър Тодоров във “Видима-Раковски”, откъдето започва изкачването към висините. Родителите му обаче не са запалени по спорта, въпреки че казват, че

 

 

Баща му едва наскоро започнал да се интересува от мачове заради сина си, който пази на вратата на “Левски”. Майка му е по-запозната, интересува се и преживява всеки мач на Пламен. Нейни приятелки признават, че Вера понякога не издържа да му гледа двубоите на живо или по телевизията, шегуват се, че често я заварват в мазето или да чисти къщата, докато русокосият страж защитава “синята” врата. Пламен е затворен, тих и скромен. Така го определя семейството и приятелите му. На “Герена” също казват, че по-тих от него няма, но по време на мачовете е истински лъв на вратата, въпреки че демонстрира уникално спокойствие. А е само на 19 години, през ноември ще навърши 20.

“Той е много затворен и почти никога не споделя с нас. Дори и за трансфера в “Левски” ни съобщи в последния момент. Звънна и каза, че подписва”, споделя майка му. Всички се гордеят с него, най-много дядо му Иван, който живее на село. Разлепил е плакати и календари на малкия Пламен по стените на къщата си. Сред тях има и грамота за цялостен принос в развитието на спорта в Севлиево, там откъдето младият вратар тръгна към големия футбол. Тръгна пеша, а не с лъскави “Мерцедес”-и и “БМВ”-та, с които бръмчат неговите набори. Няма гелове, позьорски снимки по дискотеките и наливане до ранни зори. След като напуска Ботевград, отива в горе-долу същия по големина Севлиево. И там няма време за купони. Всеки ден тренировки, училище и почивка, на другия ден – повторение на упражнението. Дълго време Пачи ходи пеша за тренировки, мъкне саковете с топки. Отскоро има шофьорска книжка и се гордее. Като всеки млад човек, който вече има финансови възможности, се уреди с мощен “Мерцедес” CLK с регистрационен номер 0001. Купил го преди няколко месеца, след като от пролетта има правото да шофира. В него вози и новата си приятелка.

Отскоро сърцето на Пламен е заето. Избраницата му се казва Анна и е от Ботевград. Учила в гимназията, а сега е студентка в НСА профил “спортен мениджмънт”. Двамата се знаят отдавна, но излизат от известно време. Фенките на русокосия красавец са разочаровани. С пристигането му на “Герена” не минава ден, в който момичета да не го чакат за автографи или да се снимат с него. В началото скромният Пламен се плаши, не е свикнал с известността.

 

 

когато раздава автографи, но вече започва на свиква, спокойно дава и интервюта без да ръси обичайните клишета. Наши агенти разкриха и скандална подробност около новата придобивка на Пламен Илиев – въпросния “Мерцедес”. Вратарят купил мощното возило с посредничеството на съотборника си Божидар Митрев. Божката свързал Пламен със свои авери, които му поискали 60 хиляди лева. Източници разкриха, че Митрев натоварил с 5 бона отгоре младия си съотборник. Колата струвала 55 хиляди лева, но за сделката Божидар 5 хилядарки комисионна.

“Уж са съотборници, а постъпва по този начин. Не е колегиално да печелиш на гърба на приятел и човек, с когото всеки ден си заедно”, заяви източник от “Левски”.