В топ 10 на най-великите бг мачове в евротурнирите фигурира “Ботев” (Пд) – Байерн. През ноември 1984 година “канарчетата” разпердушиниха баварския колос на митичния стадион “9 септември” пред близо 50 000 зрители. Немците се отърваха само с 0:2 благодарение на късмета и с кански мъки се измъкнаха от пловдивския ад.

 

Вратарят им – прочутият белгиец Жан-Мари Пфаф, беше пребледнял, завалията, все едно го бяха поставили на гилотината. След последния съдийски сигнал човечецът се кръстеше и отправеше молитви към Всевишния, задето ги беше спасил.

 

Тогава “Ботев” живееше, дишаше и твореше в космическа орбита. През миналия сезон славният някога тим пак живееше, пак дишаше и пак твореше, но в сивото и мрачно измерение на порутената ни “В” група. Всичко бе следствие на самоубийствената политика на Димитър Христолов, превърнал се в гробокопач на една футболна институция.

“Ботев” загина, за да възкръсне отново и да тръгне по трудния и трънлив път към славата. Към мястото, където винаги се е чувствал най-уютно.

 

Миналата година обаче отборът попадна в света на илюзията. Газеше по села и паланки, нижеше голове след голове, а заради фамозните си и екзалтирани фенове в някои кътчета на родината развяваха белия байрак и се предаваха предварително. “Жълтите” хуни, чиято агитка понякога по нищо не отстъпва на секторите “Г” и “Б”,  помогнаха на “Ботев” да спечели няколко служебни победи. Полицията вдигаше ръце, обявявайки, че няма как да охранява мачовете и “канарчетата” трупаха точки след точки. Тимът прескочи с лъвски скок “В” група, озова се във втория ешелон и мнозина си помислиха, че победният марш ще продължи с пълна сила и че завръщането в елита е в кърпа вързано.

 

Но илюзорният сън свърши и “Ботев” се озова в реалността, която крещящо показва, че разликата между “В” и “Б” група е като тази между албанската трета дивизия и Чемпиъншип на Острова. Пловдивчани започнаха новия сезон с една победа и четири равенства, което принуди летящите доскоро в небесата фенове да нададат неистов вой срещу ръководството и треньорския щаб. Взеха да се чуват напъни за оставки и рокади.

 

По-умерените запалянковци и истинските ботевисти (най-вече момчетата от Трибуна Изток) обаче разбраха, че пътят към възкръсването няма да бъде гладък. За да се превърне “Ботев” в онзи “Ботев” са нужни пет жизненоважни елемента – време, вяра, търпение, спокойствие и себераздаване. Вяра в треньора, вяра и във футболистите. Без излишни емоции и инфантилни постъпки. Всъщност нека неверниците попитат Марин Бакалов. Той най-точно ще им отговори какво означава да вярваш и да стискаш зъби. Марин бе част от великия състав на “канарчетата” през 80-те години, когато тимът премина през десетки препятствия, за да си изгради образа на страшилище - не само за ЦСКА и “Левски”, но и за клуб от ранга на Байерн. Тогава обаче в “Ботев” царуваха спокойствието, дисциплината и редът. Както и вярата. Вярата в треньора, вярата в съотборниците, вярата в себе си, вярата в успеха.

 

Днес при “канарчетата” е пълно с добри и доказани футболисти. Нека обаче те най-после да разберат, че без магическите пет елемента мисията им ще бъде обречена на провал. Всъщност ненапразно за треньор на “Ботев” през лятото беше назначен Петър Хубчев. Хубси натрупа достатъчно опит в “желязната” Германия – първо като футболист, после като помощник-треньор, а накрая и като наставник. Той притежава – вяра, търпение, спокойствие и себераздаване. Нужен му е петият компонент– времето, който феновете са длъжни да му дадат. Независимо как ще завърши мачът с Нефтохимик или този в по-следващия кръг. Спомнете си какво направи Хубчев от скромното тимче на Черноморец (Поморие), което беше буквално пред закриване. Бавно, но усърдно превърна голобрадите юноши във футболни мъже, които изковаха победоносните си оръжия и написаха история. Първо достигнаха до финал за Купата на България, а после влязоха триумфално в “А” група. Е, след като на Хубчев му бе дадено време да изгради състав в Поморие, защо да не го получи и в Пловдив?

 

Най-радващото за всички, които обичат “Ботев”, е светлината, идваща от най-високите етажи на клубната йерархия. Шефовете Цветан Василев и Юли Попов положиха стабилни основи върху детско-юношеския футбол с идеята да превърнат “канарчетата” отново в люпилня за таланти.  И, бъдете сигурни, няма да е толкова далеч денят, когато от прословутата школа ще изгреят нови звезди. За всичко обаче е необходимо търпение. И вяра. Само така “Ботев” ще живее и ще побеждава. Така, както най-силно жадува сърцето на любящия до болка фен. Истински фен...