Бившият наставник на “Левски” Ясен Петров даде обширно интервю, в което коментира "сините". За разлика обаче от Емил Велев и Даниел Боримиров пловдивчанинът гледа позитивно на нещата.

 

- Ако трябва да бъда честен, без да си вътре в играта, е тежко. Има много нерви, когато матрицата е такава, че човек не е там, където иска. Но такъв е моментът. Човек стиска зъби и чака следващото предизвикателство. Затова се готвя. Не е лесно... целият ми живот е преминал във футбола и ми е трудно, когато не съм в него. Трябва да се справя, да имам търпение, за да тръгна по следващата пътека, да направя другия ход.

 

- Защо българската матрица е такава, че общо взето треньорът остава на едно място само една година? Това се отнася и за други ваши колеги.

- Това се е превърнало в нещо нормално у нас. Може би се дължи на нетърпението на ръководителите. Те искат бързи успехи. Но законите, дори и тези в живота, са други. Дори да посадиш дръвче, трябва време, докато то започне да дава плодове. Така е и във футбола. Не можеш за 4-5 месеца или една година да реализираш философията си, да намериш оптималния вариант на тима, с който искаш да играеш, да покажеш своите виждания. За всичко трябва време. Но явно, че в България моментът е такъв... Няма търпение, търси се бърз успех, а за него рецепта няма. Ако някой го постигне, ще е плод на труда на някой във времето или ще е просто случайност, и тя бързо ще угасне. Трябва много труд и търпение да успееш. Но това не е тенденция само у нас. И по света на малко места се задържат треньори за по-дълго време. Светът стана много материален. Всеки, който инвестира във футбола, иска веднага да си избие вложеното, фут­болът е социален феномен. Той носи много радост, но и същевременно много мъка. Стана спорт, на който много се залага. Има много фирми, които печелят от него. Изобщо много хора изкарват пари. Животът стана динамичен и играта е такава. Затова има много голямо текучество. Приемам нещата такива, каквито са. Това е ситуацията, в която трябва да се борим, и ще се съобразим с нея.

 

- Миналото лято казахте, че сте чакали едно специално обаждане и сте го дочакали. Сега как е?

- Бях казал... Моето семейство имаше огромно търпение, защото бях дълго време без работа. Казах им, че ще се занимавам с тази професия само ако попадна на добро място. Оттук нататък няма да си хабя енергията напразно. Доказал съм, че съм много търпелив човек. Имах търпението да дочакам и не съжалявам за нищо, което ми се случи през тази една година в “Левски”. Сега ще трябва да дочакам следващото място и да продължа напред.

 

- Следващите места как ще ги категоризирате - като добри и недобри ли?

- Имам визия. Много е важно там, където ще отида, да имам доверието на хората и да реализирам докрай моята философия за футбола. Не говорим за финанси, но наистина имам огромно желание да се реализирам. Казах преди малко, че за 4-5 месеца не се постига много. Дай Боже да имам шанс да остана на едно място по-дълго. Това е едно от нещата, които си пожелавам. А дали ще се случи...

 

- “Левски” бе най-доброто място за мен. Не съжалявам за нито един ден на „Герена".

 

- Включително и тях. Това е част от живота, човек приема нещата такива, каквито са. Хубавите неща, които преживях в Левски, са много повече от неприятните моменти. Като го сложа на кантара... Можеше нещата и да са по-добре, но хубавото е доста повече.

 

- Имам предвид начина, по който си тръгнахте? Така ли си го представяхте?

- Така или иначе дали щях да си тръгна в този момент, дали по-рано или по-късно... Това е факт. Не съжалявам за станалото. Бил съм коректен с всички, оставих наистина много приятели в Левски. Как съм си тръгнал, все някого е щяло да стане.

 

- С когото е трябвало, с хората, с които съм работил, съм си казал довиждане. Просто така се случи. Има неща, които никога няма да забравя. Това, което изпитах при участието ни в Европа, го пожелавам на всеки. Този спомен няма кой да ми го отнеме. Пълният стадион, фойерверките след победите, подкрепата на хората. Това винаги ще ме зарежда с оптимизъм в работата ми оттук нататък. Чувството не мога да го опиша с думи.

 

- Всичко беше коректно. Разбрахме се. Така или иначе мога да кажа само добри думи за хората, с които работих. Нямам забележки, няма какво да кажа срещу никого. Знаех, предусещах какво ще стане. Бях дал дума, че ще остана до края на първенството. Бях свършил своята част от нещата. Не съм се чувствал обиден.

 

- Да се връщам назад... Не искам да говоря за това нещо. Опитвам се да мисля само за хубавите неща. Не съм човек, който живее в миналото. То служи само за това да поглеждам грешките си и да ги избягвам. Опитвам се да живея в настоящето и да мисля за бъдещето. В работата, а и в живота си търся позитивното. Трябва да го намираш всеки ден, за да те зарежда с енергия, за да продължиш напред. В днешно време в България не е леко на никого. Всеки се бори за хляба си. Във футбола е още по-трудно, защото клубовете не са в цветущо финансово състояние. Важно е да намирам мотивация. Навсякъде съм търсил позитивното и съм се стремял с наученото да вървя напред, да ставам по-добър. В “Левски” хвърлих доста енергия, получих много. Работих с добри футболисти, с които се разбирах.

 

- Мисля, че да. Може би той до някаква степен предреши бъдещето ми. Но един мач не може да ме направи по-добър или по-лош. Става въпрос като климат в отбора, обществено настроение... След него хората си казаха - Край, първенството свърши". Нещата бяха изпуснати още когато играехме в евротурнирите. Преди влизането ни в групите на Лига Европа бяхме първи у нас. След това се борихме на два фронта... Там някъде изпусна нишката с приоритетите - дали ще станем шампиони, или ще се борим за излизане от групите. Опитахме се да останем и на двата стола, съвсем малко не ни стигна, подхлъзнахме се и не взехме титлата. Не смятам, че ако бяхме били ЦСКА, щяхме да станем шампиони. Убеден съм, че най-вероятно тази победа нямаше ни е достатъчна. Но онзи мач предреши всичко.

 

- Не е редно аз давам оценка. Тимът играеше добър атрактивен футбол, заслугата бе на всички. Явно, че в един момент очакванията станаха прекалено големи. В един момент и аз се питах дали не бе прекалено хубаво. Но има моменти, когато, колкото и да опитваш да избегнеш, нещата се случват. Имаше много луди мачове.

 

- Той бе точният човек за този колектив. Има футболисти, които даваха положения, а той беше жаден да вкарва, нещата паснаха изключително добре. Гара Дембеле беше явление. Подходящият човек на точно място. Той обаче стана Гара Дембеле в Левски.

 

- Левски може без всеки. Убеден съм, че отборът ще намери добър реализатор. В тима има добри футболисти. Левски ще бъде този, който хората обичат. Но Гара наистина остави диря.

 

-Ако не беше той, щяхме да вземем друг централен нападател. Тогава дилемата беше дали да вземем него или Мартин Камбуров. Победихме Гент, което ни даде допълнителна позитивна енергия. След това нещата се получаваха с лекота. Направихме добра кампания в Европа, показахме характер. Нещата се получаваха, имаше музика. Може би затова имаше и много публика, но... Това обаче остана в историята.

 

- Имам своя философия за това как трябва да играе един отбор. Но всичко ни се получаваше, защото бяха изпълнявани голяма част от изискванията ми, както и тези на целия щаб.

 

- Винаги има такъв момент. Няма как да знаеш кога е. Допускал съм грешки. Знам къде съм бъркал, правил съм си изводи. Знам, че нещата винаги могат да се направят по-добре. Но това е част от пътя. Понякога трябва да сгрешиш, за да провериш можеш ли да правиш нещо по-добре. Не мога да върна живота назад. Има неща, които ще ми послужат занапред. Във всеки следващ отбор, в който съм бил, съм бил по-добър, знаел съм повече, придобил съм опит. Убеден съм, че в следващия клуб ще бъда по-добър. Уча се всеки ден. Опитвам се да не повтарям грешките си. Дай Боже пътят ми като треньор да е дълъг, защото това е професията, която обичам, и спортът, без който не мога да живея.

 

- Не съм гледал много мачове, сезонът тепърва започва. Ще има интересни двубои. Искам футболът ни да се развива. За да стане това обаче, трябва да бъдем по-позитивни. Но всичко трябва да тръгне от създаването на добри условия за децата. Трябва да ги върнем по игрищата, да ги запалим да искат да играят футбол. Убеден съм, че в България има много материал, качество и талантливи деца.

 

- Не мога да кажа, че тази мисия е невъзможна, но сега е трудно осъществима. Щастлив съм, че съм бил в Левски, а в момента ЦСКА си има добър треньор.

 

- Това е моята професия, не се заричам за нищо. Но в момента имам съвсем различни цели, мечти и желания. Надявам се, че това ще ми се сбъдне. Но до този момент много от нещата, които съм си пожелавал, съм ги постигнал.

 

- Обичам големия адреналин. Това е нещото, което ми липсва в момента. През последната година той наистина беше доста голям. Всички емоции оставят следа.

 

- Естествено, че ще отида. Нямам никакъв проблем. Ако имам свободно време, а дай Боже да нямам, защото не ми се стои без работа, ще гледам “Левски” и ще подкрепям тима от първата до последната минута. Пожелавам на хората, които работят и играят за клуба, всичко най-добро. Те трябва да са убедени, че имат моята подкрепа.

 

- Държах много интервюто да е позитивно. Искам да имам коректно отношение с хората, не тая лоши чувства, не съм злопаметен. Ако искаш да вървиш напред, трябва да простиш, каквото и да се е случило в предишна ситуация... Всеки човек си има някакъв ъгъл и прави нещата от своя гледна точка. А истината винаги остава някъде неразбрана. Трябва винаги да се излъчва знак +. През тези два-три месеца гледах да си почина, да се освободя, да преосмисля нещата. Хвърлих наистина много труд. Сега се постарах да прекарам време със семейството си. За първи път от над 20 години бяхме заедно на една маса аз, брат ми и двете ми сестри. Не се бяхме събирали толкова време. Опитах се да обърна внимание на всичките си близки. Сега вече започвам да мисля за бъдещето си.

 

- Във футбола трябва да си готов, ако се налага да носиш кокала... Много бързо започна да ми липсва зелената трева. Усещам се зареден с енергия за работа.

 

- Това беше вътрешно усещане, така съм чувствал нещата. Исках да отдъхна, не е било планирано.

 

- В живота нищо не се знае... Помня всяка една секунда. Тръгнах си от „Герена" с хубави спомени. Бях даже със съпругата си. Автомобилът беше пълен с неща от апартамента и с играчките на сина ми. Бях в нелошо настроение. Приех го като част от пътя и част от това, което трябва да преживея, философията ми е, че каквото и да се случва, човек трябва да се държи мъжки. Показах, че имам такова поведение. Вярвам, че има хора, които са го оценили. От първия до последния ден съм си държал на думата и съм го изпълнявал.

 

- За кое първенство да говорим?

 

- Ако назова някого, ще обидя. Не е коректно да коментирам. Всеки има желанието да постига добри резултати. Искрено ще се кефя на успеха на всеки. Знаете, че съм голям фен на Манчестър Юнайтед. Това е отборът, който въпреки че не играе така, както Бар­селона, винаги ми е харесвал като организация, начин на поведение. Завиждам на сър Алекс Фъргюсън. Няма да забравя какво каза той - „За да направя тази кариера, изключително много благодаря на ръководителите, които ми дадоха този шанс и ме изтърпяха да реализирам идеите си". Това отношение на самия клуб е много ценно.

 

- В България такова нещо осъществимо ли е? Хайде, нека не са 20, а са 5 години.

- Трябва да вярваме, че може да се случи. Защо не?

 

- Дано някой колега изпита такова нещо. Пожелавам си го и на себе си.