Вратарят на Нефтохимик даде интервю пред клубния сайт. Данчо е роден на 15 юни 1978 г., в Сливен. Професионалната му кариера започва през 1997 г. в отбора на „шейховете“, където играе до 2004 г. През следващите три години е страж на  Литекс, а от 2007 до 2010 г. е в отбора на Славия. Преминава през отборите на Каварна, Конкордия (Румъния), и Локомотив (Пловдив), където играе от 2012 г. до лятото на 2015 г. Завръща се в Нефтохимик през юни 2015 г.
-От колко годишен тренираш и как се насочи към футбола и към вратарството?
-Тренирам от 10-11 годишен. Човекът, който ме запали по футбола, е баща ми. Той също е бил вратар и беше в основата на всичко. С него започнах първите си стъпки и така до 18-годишен. След това влязох в казармата, играх за военен отбор и след това веднага дойдох в Нефтохимик.
- Как се случи влизането ти в отбора?
- Освен във военния отбор, играех в един отбор в Сливен, който беше във В група.  Имахме три гостувания в Бургас и на два от мачовете тогавашният треньор на вратарите Еролин Кючуков присъстваше и явно съм му харесал. След това и на други мачове дойде да ме гледа и той беше в основата на привличането ми.
-Ти си част от най-успешния период на отбора. Какви са най-ярките ти спомени от това време?
-Тогава условията в клуба бяха много добри за времето си и за българската действителност, в сравнение с останалите клубове. Може би само в "Левски" и ЦСКА тогава нещата стояха по този начин. Нефтохимик нямаше аналог, и като стадион, и като база. Финансово отборът беше много добре, не е тайна за никой. Бяха селектирани страхотни футболисти, млади на по 23 години. В течение на няколко години придобиха опит в "А" група, изгради се един страхотен колектив и благодарение на добрите треньори, които са работили по това време в Нефтохимик, отборът играеше добър футбол и беше без аналог в България.
-Има ли мач, който няма да забравиш?
-Много са били победите. Мачът който няма да забавя никога, е финалът за Купата на България срещу "Левски" в Пловдив през 2000 г. Играхме страхотно, отмениха ни чист гол и злощастно загубихме в последните 3-4 минути на мача. Друг мач, който ми е много на сърце е, една страхотна победа над ЦСКА, през 1998 г.- откриването на първенството. Победихме с 3:0. Много победи и само хубави спомени имам, свързани с Нефтохимик.
-Какъв беше колективът тогава?
- Аз тогава бях много малък, видях неща във футбола, които дотогава не бях виждал. Наистина имаше невероятен колектив, невероятна атмосфера. Това, което беше страхотно е че се мислеше само за футбол. Нямаше проблеми със заплати и премии, нямаше финансови проблеми. Обстановката беше уникална за футбол. Само се търсеха хора, които да искат да играят футбол и да искат да успяват. Отборът вървеше. Имаше невероятен стадион, невероятна публика, която на всички домакински мачове е била 12-ия играч. Страшно много ни помагаше.
-В кой период от кариерата ти си се чувствал най-добре?
-Три периода имам, в които съм се чувствал много добре. Целия ми период в Нефтохимик, първата година в Славия и в Локомотив (Пловдив). Там, благодарение на феновете и на футболната обстановка в града, нещата бяха съпоставими с ранните години на Нефтохимик.
-А кога си изпитвал най-големи трудности?
-Може би първата година, когато от Нефтохимик отидох в Литекс. Тогава наистина ми беше много трудно. Мислех, че ще стане много по-лесно. Бях изградил някакво име в Нефтохимик и в един момент отидох в друг отбор, където трябваше да се боря на ново. Това е периодът, който ми е останал в съзнанието като доста труден.
-Как дойде предложението да се върнеш в Нефтохимик и защо го предпочете пред останалите отбори, от които си имал предложения?
-Имах един разговор с г-н Бошнаков. Той беше човекът, който ми предложи да завърша кариерата си в Нефтохимик. Помолих го да ми даде няколко дни време да помисля, защото не бях сигурен дали искам да продължа да играя футбол или да се опитвам да минавам вече от другата страна. С г-н Порточанов се чух междувременно, той ми каза много хубави думи за г-н Бошнаков. Последните два месеца в Локомотив бяха много тежки за мен, имах доста проблеми там. В един момент буквално се бях отвратил от футбола и не виждах смисъл да продължа да играя, но след това когато се видяхме вече и седнахме очи в очи с г-н Бошнаков, буквално за една минута взех решението да се върна и да продължа да играя в Нефтохимик. Не ми е трябвало много време.
-Какво мислиш за сегашната ситуация в клуба?
-Клубът мина през доста катарзиси, през доста трудности. Очакванията в началото бяха по-големи от това, което ние дадохме като реална игра на терена. За съжаление се смениха двама треньори, сега трети. Тази честа смяна на треньорите малко или много влияе на отбора. В последно време се наблюдава някакво израстване в играта, понатрупаха се и точки, което беше много важно малко да се успокоят момчетата. Защото в един момент тръгнахме с големи амбиции и изведнъж след 7-8 кръг имахме 6 точки и бяхме де факто изпадащ отбор. Това страшно много тежеше. Има много трудности, които, надявам се, с работа да ги преодолеем и Нефтохимик да се върне там, където му е мястото. Аз винаги съм казвал, че мястото на Нефтохимик е в А група. Има отбори в България, които са марка. Нефтохимик е такъв. В момента и финансово клубът е подсигурен. Няма проблеми с неизплащане на премии и заплати. Всичко е въпрос на добри игри, трупане на точки и, дай Боже, да вървим напред.
-Правиш ли планове за следващия сезон?
-Единствените ми планове са, когато играя за Нефтохимик, да играя колкото може по-добре и да съм полезен за отбора си. Има толкова много време до следващия сезон. Твърдо си бях казал, че това ще ми е последният сезон, но не съм мислил още. Единственото, за което мисля е като играя да играя максимално добре за Нефтохимик. Това е важното.
-Какви са очакванията ти за следващата среща с отбора на Банско?
-В такова състояние сме, че за нито един мач не можем да кажем, че сме фаворит и че мачът ще бъде лек. Всички мачове са трудни за нас. Отиваме да вземем максимума. Мисля, че ако имаме късмет следващите 2-3 кръга можем да понатрупаме още точки, които да ни дадат едно спокойствие през зимата. Колко - не знам, но се надявам с това израстване, което показа отборът, да понатрупа още точки. И най-важното да има спокойствие, да има настроение за работа, и дай Боже, вторият полусезон да е по-успешен.
-Ще те върна през лятото на 2013 г. когато играеш за Локо (Пд). Тогава феновете на отбора направиха един голям жест за теб – подариха ти зелена фланелка с надпис „Завинаги един от нас“.  Какво си спомняш от тогава?
-Невероятен спомен ми е това нещо. Гостувахме на "Лазур", на Нефтохимик. Невероятен спомен ми е този подарък, който ми направиха феновете. И това, че почти през цялото време на мача, скандираха името на футболисти от Локомотив, включително моето име. Никога няма да го забравя. Искам да ги помоля да не спират да вярват в нас и да идват да ни подкрепят. В последните мачове има отлив на фенове, а аз мисля, че отборът върви и започна да трупа точки. Надявам се да ги върнем. Винаги домакинските мачове на Нефтохимик са се асоциирали с пълен стадион, с мексиканска вълна. Много ще се радвам ако сегашният Нефтохимик върне тази публика, която имаше тимът отпреди 15 години.