Когато в днешно време чуем словосъчетанието "германски вратар", в съзнанието ни веднага изниква името на Мануел Нойер, а след него и тези на Марк-Андре Тер Щеген или Бернд Лено, а връщайки времето малко по-назад няма как да пропуснем вездесъщия Оливер Кан, снажния Йенс Леман, каменния Андреас Кьопке и легендарните Тони Шумахер и Сеп Майер. Миналото лято пък Лукас Рейдър стана първият страж от Бундесрепубликата, застанал под рамката в елита на България, след като подписа с Локо (Пловдив).

И все пак пазилият за Байерн Рейдър е малко "позакъснял" спрямо един друг свой колега-сънародник. Вече втори пореден сезон Марсел Шим е част от столичния тим със звучното име Сантяго Бернабеу, който е кръстен на легендарния президент на Реал (Мадрид). Стражът е привлечен в "кралския клуб" през есента на 2020 г., след като преди това играе за Драговищица (2019/20) и в друг отбор - ФК 13, опитал да възкреси легендата за един от първите клубове в България изобщо.

"От Клуб 13 пазя само хубави спомени, там работех с треньора Кристиан Рангелов, но лятото прекратиха съществуването си поради липса на пари, а сега той подготвя деца в Локо (София). В Драговищица наставник ни беше Христо Георгиев, който впоследствие ме покани в Сантяго Бернабеу, когато ги пое. Той е причината да съм тук", споделя 33-годишния Шим и превърта лентата от самото начало.

"Родителите ми не се интересуваха от футбол, така че по играта ме запали чичо ми - страстен фен на Шалке 04. Още от съвсем малък обаче аз си избрах Борусия (Дортмунд), които тогава играха финал за Купата на УЕФА (б.а. - загубен от Ювентус с общ резултат 1:6 през 1993 г.). Тогава Ларс Рикен блестеше на 15-16-годишна възраст. Няма да забравя и спечеления финал в Шампионската лига през 1997-а, когато бях на живо на трибуните. Чичо ме заведе на "Олимпиащадион" в Мюнхен и емоцията беше неописуема", допълва той. "Като ученик започнах да тренирам футбол в родния ми град Минден. В един приятелски мач с Леверкузен спасих три дузпи и макар че ни разгромиха, успях да извадя куп положения и получих покана от Борусия. Така на 12-годишна възраст поех към Дортмунд (б.а. - на 133 км от Минден). Чичо ми не беше никак щастлив, той често се шегуваше, че ще ме прати да пазя за Шалке, но всъщност знаеше, че сбъдвам мечтата си", разказва Марсел и с мъка казва, че чичо му си е отишъл от този свят преди две години.

Съдбата обаче е отредила нерадостен път за тийнейджъра, който на втората година при юношите на „жълто-черните“ претърпява тежка контузия на дясното коляно. Счупванията зарастват, но цялостното възстановяване отнема близо 2 години и когато Марсел е физически готов да се завърне в игра, от Дортмунд му посочват изхода и не му дават втори шанс.

Тогава Марсел е едва на 15. Все пак той не спира окончателно с футбола и всички усилия по възстановяването му не отиват на вятъра - продължава да пази за родния Минден. Впоследствие животът и любовта го отвеждат в България, където се записва за студент в ТУ София. И макар връзката му с тогавашната му приятелка да не достига "щастлив край", друга родна девойка пленява сърцето му и резултатът са две прекрасни деца, които младото семейство грижливо отглежда в дома си в Обеля.

Любовта към футбола на родения на 14 ноември 1988 г. страж обаче е все така силна и през последните години той пази в аматьорските групи в столицата. "Имал съм и няколко оферти от „В“ група, но просто нямам време да тренирам по 3-4 пъти седмично, най-вече заради децата. Преди този сезон пък отбор от северната „А“ ОФГ ми предлагаше да играя за тях срещу премия от 70-80 лева на мач, но базата им е прекалено далеч и отказах", споделя Шим.

Иначе германецът може да се похвали, че пази с ръкавици, подарени му лично от бившия вратар на Лудогорец - бразилеца Ренан дос Сантос. "Ренан е много голям пич - прати ми два чифта по свой приятел през 2019-а и оттогава насам винаги излизам с тях в мачовете. Иначе знам за Рейдър от Локо (Пловдив), но не се познаваме лично", завършва разказа си Марсел Шим.
Владимир ИВАНОВ, „Тема Спорт“