Здравко Лазаров навърши 50 години през февруари. Бивш нападател и на ЦСКА, и на Левски. Какъв по-добър повод да го потърсим преди вечното дерби на 13 април. Освен за „червени“ и „сини“ бившият стрелец е играл за доста отбори, сред които Янтра, Миньор, Славия, Черно море, Локо Пд, Монтана и Хебър. В чужбина е разплаквал вратарите като острие на Коджаелиспор, Газиантеспор, Ерджиеспор и руския Шинник. Разговорът на Здравко с БЛИЦ протече така:
- Здрасти, Здравко. Къде те откривам?
- В родния ми град Септември. Имам си свой бизнес и го движа.
-А мачовете следиш ли ги?
-Иска ли питане!
-Кой ще стане шампион?
-Левски не трябва да изпуска аванса си и бих казал, че това трудно ще се случи. „Сините“ имат голям шанс да ликуват с титлата за първи път от 2009 година. Преди мача с Добруджа бях сигурен, че първото място им е почти сигурно, но ето, че се препънаха и загубиха точки. Не виждам обаче как Лудогорец ще вземе всичките си мачове до края, а Левски да загуби три двубоя. „Сините“ се представят на ниво. Хулио Веласкес явно е добър треньор. За година и три месеца изгради стил, играе се добър футбол и се поддържа стабилитет, въпреки че през зимата бяха продадени Марин Петков, Цунами и Рупанов.
-На 13 април е ЦСКА – Левски. Кой е фаворит?
-Левски е с едни гърди напред. Но нека не забравяме, че ЦСКА случи с Христо Янев. Когато се върна, тимът беше предпоследен. Сега е в четворката. Смятайте за какъв скок само става въпрос. Янев също оформи стил. На черното не може да се каже бяло - макар да има колебания в играта на ЦСКА, напредъкът те вижда.
-Носил си екипите на ЦСКА и Левски. С коя фланелка се чувстваше по-удобно?
-И на двете места се чувствах комфортно. Но имаше разлики между двата ми периода в ЦСКА. В първия бях млад – само на 19. Тогава ме привлече Пламен Марков, но конкуренцията беше огромна. През лятото на 2008 година се върнах в ЦСКА заради най-големия – Димитър Пенев. Звънна ми и наистина нямаше как да му откажа. Пената беше старши треньор, Емо Костадинов – изпълнителен директор. Клубът не беше в добро финансово състояние, бяха му отнели евролиценза. Аз през същото време играех в Шинник. В Русия взимах много хубава заплата. Пената ми предложи много, ама много по-малко пари. Над 5-6 пъти по-ниска оферта. Ама не се поколебах, макар да имах още една година договор с руснаците. Отказах се от останалите заплати по контракта ми и се завърнах в България. Всичко вървеше чудесно през есента на 2008 година, даже вкарах гол от дузпа във вечното дерби срещу Левски, но завършихме 1:1. След има, няма два кръга получих тежка контузия. Играхме с Литекс, когато още в самото начало Станислав Манолев ми падна на крака и стана голяма беля. Не, не ме контузи нарочно, но травмата беше жестока и пропуснах всички мачове до края на първенството. Владо Манчев също отсъстваше дълго заради контузия. Двете травми на нас двамата се отразиха негативно върху тима и изпуснахме през пролетта първото място.
-Имаш участие във вечното дерби и с екипа на Левски преди това?
-Да. През март 1999 година на стадиона на Славия бихме ЦСКА с 3:2. Аз влязох на мястото на Георги Иванов-Гонзо.
-Какво е усещането да си част от вечното дерби. Още повече, че ти си бил от двете страни на барикадата?
-Голям мач е това. Най-големият в България. Винаги има напрежение, интрига. Ето в първото ми дерби като играч на Левски резултатът се движете от 1:0 за ЦСКА, до 3:1 за „сините“ и накрая 3:2. После при дербито ми с червената фланелка резултатът беше 1:1, но доста време играхме с човек повече заради изгонен футболист на Левски. Имахме немалко ситуации, но равенството се запази. Все интересно и напечено е на терена, когато там са най-големите отбори у нас за всички времена.
-В Левски попадна на добър отбор.
-Да, категорично. Всичко беше перфектно, но в един момент дочух, че Наско Сираков иска да вземе от Славия Георги Бачев, а белите“ настояваха не само пари, но и да получат мен. Така и се получи в крайна сметка. Тази размяна много, много не я приех, ама нямаше как. Имаше опасност да гледам в продължение на няколко месеца видео (б.р. – смее се). Трябваше да се съглася, иначе щях да търкам пейката в Левски.
-Това ти го каза директно Наско Сираков ли?
-Не, не. Не ми го е казвал, ама се подразбираше. В Славия всичко беше окей и не съжалявам за нищо. Напротив – точно от „Овча купел“ беше осъществен трансферът ми в Турция.
-Здравко, все пак ЦСКА или Левски?
-Макар всички вкъщи да са левскари, аз съм от… Локо Пловдив. Юноша съм на клуба. Обичам си го и до днес. Локото има велика публика. Невероятна. Не казвам, че е по-добра от тези на ЦСКА и Левски, но е по-вярна. „Червените“ и „сините“ фенове искат да водим с 5:0 до 20-ата минута. Няма как да се получи.
-Някоя интересна история да разкажеш?
- Димитър Пенев ми викаше Здравков, а не Здравко. И като се осмеля да му кажа, че съм Здравко, отговаряше: „Все тая, важното е да чуваш какво ти говоря“. Голям, наистина голям! Бог да го прости, това е огромна загуба не само за ЦСКА, но и за българския футбол въобще.
-Да, щастлив съм. Още повече, че на 28 декември станах дядо. Имам внучка, казва се Ния. Всяка вечер, като я гушна, забравям за всичко. Това ми е достатъчно.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
