-Г-н Жеков, кои бяха по-хубавите ви години, в Берое или ЦСКА?

-Изкарах по пет години и на двете места. В Стара Загора мина младостта ми, а в ЦСКА по-зрялата ми възраст. Докато играех в Берое, феновете ме носеха на ръце, обичаха ме много. Не помня точно колко пъти, но в три или четири случая

 

 

Някога беше така, сега не е същото. Винаги съм играл пред пълни трибуни. На тренировките в ЦСКА идваха между три и пет хиляди фенове да ни гледат. Като започнехме да упражняваме удари към една от двете врати, хората се местеха заедно с нас, за да бъдат по-близо. Викаха, крещяха, беше страшно.

-Вечният ни съперник. Без единия отбор, няма да го има и другия. Няма смисъл Левски да е слаб, защото по този начин ЦСКА няма конкуренция. Който каквото и да говори, че други отбори може да се борят за първите места, “сини” и “червени” винаги ще си останат най-популярните и обичани отбори.

-Не мога да определя. За всяка епоха си има най-добър играч. Преди нас са били Гунди, Ването Колев, Стефан Божков. После иде нашето поколение – на Пенев, Якимов, Жеков и да не ги изброявам всички. След това по-младите, разбира се и Христо Стоичков.

-Зависи как гледаме на нещата. По мое време не ни пускаха да играем в чужбина. Ако и ние бяхме отишли зад граница, сигурно

 

 

Но не ставаше така лесно.

-Най-много съм се занимавал с Пенев. В началото той не можеше да играе с десен крак. На една тренировка ми вика: “Бат Петьо, не мога с десен, ще ми се смеят”. Една година само върху това работихме - как да спира топката, да я подава и да стреля с десния крак. С глава играеше добре, защото беше висок. С тримата сме стояли по нощите на горното игрище на Панчарево. Карах ги да целят напречната греда на вратата с удар от центъра. Аз го правех максимум от третия опит, а те стоят и се държат за главите и викат, че не е възможно. После се прибирах, а те киснеха по тъмниците. След втория-третия месец и те започнаха да го правят. После Ицо ми вика: “Бат Петьо, абе чудех се защо ни караше да целим тия греди. Разбрах. В Барселона като им теглех по един пас на 60 метра, им я лепях на носа, а феновете ставаха и ме аплодираха.”

-Ицо по-често ме търсеше. Канеше ме в Барселона, ходех на мачовете му. После по-рядко се чувахме, но звъни, уважава ме. С Любо се засичахме на “Армията”, говорехме. С Емо не поддържам връзка, той е малко по-особен.

-Трябва да си роден за тази работа, а после да се доучиш. С мен никой не се е занимавал, не ме е научил, нито как се рита топката, нито как да я вкарвам. Самороден талант. Аз през живота си разбор не съм слушал преди мач. Като пристигнах в ЦСКА, в съблекалнята на таблото пишеше номер 9 и една стрелка напред. Треньорите казваха на всички футболисти какво да правят, за кого да внимават на терена и като стигнеха до мен, спираха с разбора. Паро, Цанев, Якимов ми викаха: “Ти повече няма да тичаш, спираш да се връщаш назад. Ние ще ти докараме топката, а ти вече си знаеш работата в наказателното поле.”

-Имаше едно момче от Русе, не му помня името, ама жестоко ме режеше. Другият е Бобата Жечев (б.а. – има предвид Добромир Жечев). На един мач пуснах топката отляво, а го надбягах отдясно, но той сякаш не ме видя и направи шпагат по посока на топката. Викам му: “Боба, какво правиш бе?”, а той: “Ами шпагат, не виждаш ли”. Аз му отвърнах: “Какъв шпагат, аз съм от другата ти страна”. Тогава Бобата дойде при мен и тихичко рече: “Мани, мани, не казвай на хората, че ще ми се смеят. Падна ми едната леща от окото и не виждам нищо.”

-Тогава бяха такива трудни времената, нямаше пари.

 

 

през 1987 година и едва смогвахме. Сега нямам нито копия, нито нищо. “Златната обувка” я спечелих през 1969 година, а после взех Сребърната и Бронзовата. Сребърната обаче я преотстъпих на едно австрийче. Хората дойдоха и ми казаха: “Айде бе, Жеков, ти вече имаш една “Златна обувка”, дай Сребърната, а ще вземеш Бронзовата.” Бяхме вкарали по равен брой голове, но аз имах по-малко мачове и трябваше аз да я взема. Но нали съм добър човек и му я дадох и в крайна сметка имам една златна и две бронзови обувки. Сега животът също не е по-лесен. Трудно е, пари няма. Ето, ако бях заиграл в Бразилия навремето, сега нямаше да мисля как да се оправяме (смее се). С ЦСКА няколко пъти бяхме на турнета в Бразилия, страхотни преживявания. Техните журналисти в началото не идваха да отразяват мачовете ни. Мислеха си, че ще ни бият като маче у дирек. Ние обаче мачкахме наред. Вкарах два гола на Сао Пауло и спечелихме с 2:0 на “Морумби”. Бразилците лъжеха постоянно, искаха да влязат с топката във вратата. А аз като почнах да бия извън наказателното поле, щях да им почупя гредите. След победата ми подариха радиокасетофон с антена. Голям лукс по онова време. След мача хората дойдоха с 10 чанти с долари само и само да остана при тях. Нямаше как, вече се бе родил синът ми и трябваше да се прибера. Ако не бях женен, нямаше да се замисля дали да заиграя в Бразилия.

-До 1 септември тази година беше по-добре, защото бях на работа в ЦСКА. Новите собственици обаче освободиха мен и Димитър Пенев от Управителния съвет на клуба. Ние бяхме последните двама ветерани, част от сегашния ЦСКА. Вече няма никой. Това е много лошо, на “Армията” няма нито един ветеран. Тези нови шефове се самозабравиха. Ще им кажа само, че без минало няма бъдеще. Не може на стадиона да липсват легенди. Нали ако разберат клубове като Байерн (Мюнхен), Аякс или тези, които държат на историята си, ще ни се смеят. Знаете как е в Европа, големите клубове тачат ветераните си, а ЦСКА ни изгони всички до един.

-Е какво да е друго. Дори не ни се обадиха, че ни освобождават от поста, а научих от втори и трети лица. Един ден отивам на стадиона на работа, беше средата на септември. Аз си знам, че трябва да съм там, защото съм на работа. И научавам, че от 1 септември договорът ми е прекратен. Дойде писмо от агенция по вписванията, че вече не съм част от УС на ЦСКА, както и Димитър Пенев. Никой от ръководството не ми се обади дори и по телефона да ми каже така и така, не си на работа.

-Кой ще ме познава? Отидох на един мач и седнах в ложите, където е мястото на членовете на Надзорния и Управителния съвет, както и на хората от гостуващия отбор.

 

с едни гаджета,

 

разположиха се баровски. Три пъти ме караха да се преместя и накрая не издържах и отидох на друго място.

-Питайте новите шефове на ЦСКА, те по-добре знаят защо аз не съм в клуба, а на мое място са други хора. Аз мога и с деца да работя, не ме е срам, дори ми е приятно, но...

-За старост взимам 360 лева. Имам и една пенсия, тя се води олимпийска заради Игрите пред 1968 година в Мексико, и е в размер на 500 лева. Горе-долу връзваме бюджет заедно със съпругата ми, но трябва да помагаме на сина и внучката.

-Внучката се казва Софияна, кръстена е на баба си София. Учи във Виена и трябва да й помагаме – 1000 евро на месец отиват по нея и ни е страшно трудно. В началото не можеше да си намери апартамент, в който да живее. Всички били дадени на някакви агенции, те взимали прекалено скъпо, а и искали някакви характеристики на роднините на студентите. Добре че снаха ми се сетила и извадила моята биография от интернет на английски. Пратили я и още на следващия ден се обадили на внучката ми да отиде, въпросът й бил уреден. А за прадядото и аз я питам, но тя вика: “Дядо, чакай първо да завърша, после ще мислим за поколение, рано е още.”

-Да, дори и на тези години успях да й помогна, макар и от разстояние. Вече са научили, че дядо й е бил футболист на ЦСКА.

-Не, у дома съм си. Кой да поканя и как да го направя като нямам един лев в джоба. След като ме изгониха от ЦСКА нещата стават по-зле.

-Единственото нещо, за което ми помогна генерал Добри Джуров, е че

 

квартал “Изток”

 

в София. До мен са Гаганелов, Пенев, живеем близо. Друго нищо не съм взел от властта.

-Не знам кога беше по-добре. Някога имах пари, но нямаше нищо по магазините. Добре, че имаше Кореком-и, за да си купим нещо по-вносно, както се казваше. Сега всичко има, в български пари е, но е много скъпо и като нямам пари, пак нищо не мога да си позволя.

-До 60 бях добре, не се оплаквах толкова много. Сега обаче всеки ден, сутрин, обед и вечер пия лекарства. Кръвното вече се обажда, но дано изкарам до 70. Иначе с очите съм наред, чета без проблем, но се обаждат стари травми.