ВСИЧКО ЗА ПЕТЪР ЖЕКОВ

ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ  БУКМЕЙКЪР  ТУК! 

БЛИЦ публикува уникалната страница на бившия ни колега Юри Стефанов, който през 2008 година се срещна и разговаря с Петър Жеков. Ето го монолога на легендарния българин.

„Аз съм от село Книжовник, Хасковско

Не знам откъде идва името му. И през турско се нарича така. В Книжовник си кръстиха стадиона на мое име.

WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)

Ние сме кореняци, а не бежанци от Беломорието. Като по-грамотни баща ми и дядо ми бяха магазинери.

Дядо държеше „Плод и зеленчука“, а татко – Хоремага. През 1949-а го направиха директор на „Топливо“ в Димитровград. После стана старшина във военното поделение.

Започнах като вратар

Започнах с гимнастиката. Минах и през високия скок. Във футбола първо бях вратар. Сетне – централен защитник. На тоя пост Димитър Пенев ми остана резерва в юношеския национален отбор!

След това ме слагаха халф. И чак накрая заиграх деветка.

За националния ме откри Серги Йоцов

Като деца с Димитровград победихме „Локо“ София 2:0. Аз вкарах два гола, въпреки че бях централен защитник.

След това се паднахме със „Септември“. Те ни биха 7:1. Но аз вкарах гола за нашите и Йоцов ме запомни още от дете. После той стана помощник-треньор на Старото в юношеския национален отбор.

И се сети, че в Димитровград има един Петърчо. Извика ме срещу Холандия с Кройф и турнира на УЕФА в Англия.

Ожених се, преди да стана на 18

В Димитровград бях малък, но най-добре заплатен. Водеха ме, че работя във вредно производство – цеха за сярна киселина на Химкомбината. Ожених се непълнолетен.

Веднага ми дадоха апартамент. И с жена ми се чудехме с какво да го обзаведем. Нямахме нищо. Беше голям майтап.

„Берое“ ме подгони да заиграя при тях. Двата клуба взеха да се надцакват. Аз държах на Димитровград.

„Берое“ ми извъртя номер

Назначиха баща ми в поделението в Раднево и му дадоха апартамент в Стара Загора. Семейството ми се пресели и аз увиснах.

Трябваше да вляза в казармата. Димитровград не можа да ме оправи, защото не са окръжен град. Повече не можех да бягам от „Берое“.

Те ме уредиха за трудови войски. И с тристаен апартамент. Чистак нов и обзаведен с нови мебели.

Котков ми викаше: „Леле мале, пребихте ни!“

„Берое“ беше много силен. Биехме ЦСКА, „Левски“ и „Локо“ София на поразия. Редовно им вкарвахме по три-четири гола.

След загуба Котков ме прегръщаше и викаше: „Леле майко, пребихте ни. Още като тръгваме с рейса за мача, сте ни вкарали един гол!“

Стигнахме финал за купата срещу „Спартак“ София. Бях контузен. Глезенът ми така се наду, че едва го пъхнах в обувката. Вкарах веднъж, но повече не можах да направя нищо. Паднахме 2:1 заради гол-менте на Васил Митков – Шопа.

В Стара Загора ме носеха на ръце от стадиона до нас

По едно време останахме без деветка. Понеже нямаше кой, аз заиграх център-нападател. Взех да вкарвам по три-четири на мач.

В „Берое“ станах голмайстор на България. Пет пъти ме носиха на ръце до вкъщи. Аз живеех до гарата на „Братя Жекови“ 72. От стадиона до нас бяха два километра и нещо. През целия път ме носеха.

После ме караха да се кача на балкона. И до десет и половина вечерта под мен минаваха манифестации! Накрая идваше милиция да разпръсне запалянковците. Бяха най-хубавите ми години.

Чочоолу ни причакваше след тренировка да пием бира

Генералът живееше в една къща на около 500 метра от стадиона. Ние нарочно минавахме оттам. Партизанинът таман беше изстудил бирата в хладилника и само чакаше с кой да си я изпие.

Щеше да се изпогърми с другите шумкари

Преди мач ни водеха на режим в Старозагорските минерални бани. Чочоолу веднага пристигаше с двама свои съпартизани.

Обаче веднъж аверите му го хванаха, че играе с белязани карти. Беше ги изрязал с бръснарско ножче, за да ги разпознава.

Като раздаваше, ги бъркаше, бъркаше, докато дойдат у него. И все биеше. Другите шумкари го усетиха. Не играха на пари, ама стана мазало. Извадиха пистолети. Помислих, че ще се изпотрепят. Добре, че наоколо беше отборът. Едва ги удържахме.

Стреляше като професионален убиец

Чочоолу беше сакат с дясната ръка. Не можеше да я вдига. Затова отдаваше чест и стреляше с лявата. Ние го возехме с лодка в езерото.

Щом над нас прелетеше птица, той вадеше патлака и я сваляше с лявата ръка. И то пистолет! Птичката винаги цопваше във водата. Представяш ли си какво значи убиец-професионалист?

Чочоолу провали първия мерак на армейците за мен

ЦСКА се опита да ме вземе още като войник. Аз бях трудовак и те се опитаха да ме прехвърлят в Спортната школа.

В Стара Загора разбраха. 500-600 човека направиха митинг пред бариерата на поделението. И стана политически въпрос. Чочоолу се намеси. Тогава членовете на политбюро се возеха на „Чайки“, а той на супер мерцедес. Качи се на него, отиде в София и ме остави при тях.

Ритах за „Берое“, а ЦСКА ми плащаше заплатата

Втория път двата клуба се договориха официално. Направиха ме армейски офицер цяла година преди да отида в София. Но трябваше да доиграя първенството в Стара Загора.

ЦСКА ми плащаше заплатата, а „Берое“ – само премиите. Този сезон ЦСКА игра полуфинал за КЕШ. Само един гол не им достигна, за да елиминират „Интер“ и да играят финал. С мен можеха да спечелят Купата на европейските шампиони. Но ЦСКА спази уговорката си.

Дойдоха да ме вземат с два грамадни камиона

Мислеха, че имам кой знае колко багаж. А натовариха само четвъртинката на единия. Другият се върна в София съвсем празен. Хората в Стара Загора знаеха за трансфера. Но пак стана страшно.

Имаше рев, сълзи и сополи. Един час не можахме да тръгнем от блока. Едни плачеха, че си заминавам. Други ме тупаха по гърба, че отивам в по-голям отбор и ме молеха да не вкарвам на „Берое“.

А аз още първия мач им шибнах два гола насред Стара Загора. Обаче тяхната публика не ме намрази.

Якимов и Цанев ми забраниха да се връщам

Дебютирах с хеттрик срещу „Черноморец“ на препълнената „Армия“. На тренировки идваха между три и пет хиляди души!

В „Берое“ нямах проблеми с бягането. Спрях да тичам в ЦСКА.

Там Якимов, Цанев, Бог да го прости, и Никодимов ми забраниха да помагам на защитата: „Ти няма да се връщаш. Другите ще се връщат. А ти ще стоиш само напред, докато ние ти я докараме да я вкараш!“

Аз само стърчах на дузпата. И когато слънцето ме напечеше, чаках сянката на козирката да падне на игрището и да се скрия под нея.

Д-р Гевренов каза, че съм е*ал мамата на медицината

Като влизах да играя, кръвното ми беше 170/100! А след мач падаше на 120/70. Д-р Гевренов ми заяви: „Ти е*а майката на цялата медицина. Такова нещо няма. Трябва да е точно обратното!“

Докторите не искаха да ми разпишат картотеката. Накрая проф. Чирков я парафира. Във Военна болница ме изследваха от ноктите до косата. Направиха ме на трътка. Всички доктори се събраха и умуваха четири часа. Накрая ме извикаха и казаха, че това е от нерви. Аз им обясних, че съм перде. Но те отсякоха, че мен никой не ме пита.

Пилето ми даде сако и риза

За олимпиадата в Мексико ме викнаха в последния момент. Аз бях по анцуг. Гайдарски ми даде бяла риза, вратовръзка и сако да се снимам за паспорт. След три дена ме направиха капитан на националния отбор и направо заминахме за Мексико.

Играхме силно. Пометохме Гана с 10:1. Преди финала унгарците дойдоха при нас в Леон с цялото си ръководство и предложиха: „Дайте да направим равен“. Аз бях на преговорите.

Ако извъртяхме хикс, и двата отбора ставаха първи и се класираха автоматически за следващата олимпиада. Но нашите тъпанари в София казаха: „Не, та не“. Борис Велчев ни прати телеграма: „Честито ви сребро, желаем ви злато. Никакви уговорки!“

Маджарите се ядосаха, хванаха съдията и ни разкатаха майката

Изгониха трима от нас. Първо Меци Веселинов, после мен и Начко. Само той бе изпъден заслужено.

Теренът беше с максимални размери. Как да го покриваме с осем души? Унгарците ни шибнаха четири парцала и казаха: „Няма да ви вкарваме повече“. Публиката пощуря. Направи чучело на рефера и го подпали. После започна да го замеря с възглавници!

Приготвихме се да пребием чернодрешкото в тунела

След мача минахме по един тунел 50 метра. Полицаите останаха навън. Вътре нямаше жив човек.

Ние вървяхме със съдиите и си казахме за главния: „Дай сега да го набием едно хубаво!“ Даже си свалихме обувките. Обаче нашите ръководители се усетиха и ни спряха.

След световното ходех с ръце в джобовете, за да не ми паднат гащите!

Две години по-късно в Мексико имаше световно първенство. Там не ни разрешаваха да пием вода. Само сутрин, обед и вечер ни даваха по една сода. Ние се изхитрихме да събираме лед от хладилника. Топяхме го в едни кани и го пиехме. А хората на Стефан Божков минаваха и ги бутаха. Толкова отслабнах, че като слязох от самолета, си държах ръцете в джобовете. Иначе щеше да ми падне панталонът!

„Ботев“  Пловдив направи два разбора заради мен

Последният си сезон играх пет мача и вкарах четири гола. А Манол Манолов не ме пусна в Пловдив срещу „Ботев“. Отборите излязоха да загряват. Канарчетата попитаха защо не съм по екип.

Казах, че няма да играя. Те се хванаха за главата: „Как няма да играещ, бе? Ние правихме разбор 40 минути само за тебе!“

После се прибраха в съблекалнята да правят нов разбор. Умуваха как да играят без мене. Мачът завърши 0:0 и в ЦСКА спряха да ме пускат. За Нова година ме освободиха.

Божков и Симолията ме пенсионираха

Те ме излъгаха, че Добри Джуров казал да се откажа, докато съм на върха. А министърът хабер си нямал. Попитал двамата защо не играя.

Те започнали да го лъжат, че съм контузен и болен. Един път той дошъл на мача. И като не ме видял, пратил адютанта си да пита къде съм. Двамата чак тогава признали, че са ме освободили.

Джуров се ядоса и на 31 декември ги уволни барабар с цялото ръководство на клуба!

Учех Ицо, Любо и Емо да вкарват голове

Като помощник-треньор на ЦСКА работех с тримата. С тях оставах и след тренировките. Карах ги от центъра да целят напречната греда. Който успееше, се прибираше. Другите продължаваха. Аз от първи, втори удар прасках гредата и спирах. Те стояха до тъмно.

Обаче и тримата му хванаха цаката. Научиха ги да бият и фалове, и всичко. После Стоичков ми каза: „Ей бат` Петьо, добре, че ме караше да я ритам. Сега в „Барса“ като опъна един пас през игрището, и целият стадион ми ръкопляска!

Показах им къде да застават

Много им се карах, като затварят очи преди удара. Втълпявах им да не жумят, да гледат до последно вратаря. Толкова им обяснявах и на тримата, че като се връщах вкъщи, не можех да говоря на жената.

Научих Христо да играе с глава. И с кой ръб да я бие. Той преди това с глава не можеше да удари.

Ицо има заешка мускулатура

Той не може да се наведе напред и да си пипне пръстите на краката. Защото има уникална мускулатура. С нея се набираше като заек. От място веднага включваше на пета!Направо експлодираше. Никой не може да тръгва така. Защитниците само му гледаха бутоните.

Продадох си трите обувки за 20 000 германски марки
 

И златната , и сребърната, и бронзовата – всичко замина! Нямам ни дубликати, ни нищо. В голямата криза толкова закъсах, че не можех да си платя парното. Роди ми се внучка, а снахата нямаше достатъчно кърма.

Купи ги босът на бингото

Занесох трите обувки на Любо Стоичков. Той тогава имаше верига от бинго-зали, а после стана шеф на ръгбито. Човекът извади 20 000 марки и ми ги купи и трите. Взе ги барабар със сака!

После ходех в чужбина и пазарувах бебешки храни за малката. Тя на тях израсна и сега следва в чужбина. Продажбата се оказа от полза!
Юри СТЕФАНОВ/БЛИЦ