И до днес Жуниос Мораес е специално име за всички, които обичат ЦСКА. Бразилският голаджия игра само един сезон на „Българска армия“ (2011/2012 г.), но остави незабравима диря – вкара 16 гола за първенство и стана най-добрият футболист в тогавашната „А“ група. През лятото на 2012 г. е трансфериран в Металург (Донецк), след което прави бляскава кариера в украинските грандове Динамо (Киев) и Шахтьор (Донецк). Получава украинско гражданство и играе за националния отбор на втората си родина.

12 години след раздялата с армейците, Жуниор съвсем не е забравил емоцията, с която празнуваше головете си пред Сектор Г. Именно любовта към магията ЦСКА го доведе в София преди броени дни – по случай края на активната си кариера Мораес реши да посети по един двубой на клубовете на сърцето си. И неслучайно първа спирка бе ЦСКА.

„Отворих вратата, видях всички тези червени фланелки и целият настръхнах. Много емоции бушуват в мен сега“, призна Жуниор в специално интервю за клубните канали на ЦСКА.

Той посети червената съблекалня на ст. „Васил Левски“ преди последния шампионатен мач на тима и веднага си „избра“ екип. „Коялипу? Днес той ще вкара! Сигурен съм“, отсече Жуниор, а прогнозата му се сбъдна малко по-късно на терена, когато Годуин отбелязва 14-тия си гол от началото на сезона в Първа лига.

Мораес доведе в България сина си Лукас, който още не е бил роден по времето, когато баща му носи червената фланелка. Нападателят среща и познато лице – бай Добри, с когото пазят скъпи спомени. Следват топли прегръдки, снимки и пак – много емоции.

„Играх за кратко в ЦСКА, но всяка минута тук бе специална. Най-вече заради връзката с феновете. И до днес с тях ме свързват силни чувства. Давах всичко от себе си на терена за тях, влагах цялото си сърце. Те го почувстваха и оцениха. Още в първия мач ми направи огромно впечатление колко силно обичат клуба и как го подкрепят. Останах добър приятел и с доста от футболистите от онзи период – Тошко Янчев, Бандаловски, Нелсон, Мболи, Зику, Платини. Бяхме наистина добър отбор“, спомня си Жуниор.

И отново се връща към феновете: „Мога да сравня агитката на ЦСКА само с тази на Коринтианс. Тези хора буквално живеят с клуба си всеки ден. Помня, че при всеки гол тичах като луд до трибуната да ги поздравя. Беше невероятно“.

Мисълта за страхотните мигове на „Българска армия“ никога не го е напускала. „Постоянно се връщам към онези моменти. Много пъти през годините съм искал да се върна тук. Но кариерата ми се разви по друг начин – отидох в Украйна, където играх за най-силните отбори: Металург, Динамо, Шахтьор… После започна войната и всичко, което се случи, ми се отрази много зле емоционално. Прибрах се в Бразилия, но вече не ми беше до футбол. Постоянно мисля за хората, които всеки ден умират и се опитвам да ги подкрепям. В крайна сметка реших да сложа край на кариерата ми. Но ако трябва да кажа къде бих се върнал да играя отново, това ще е ЦСКА. Със сигурност обичам много и Шахтьор, с който направих страхотна кариера, както и Сантос – клубът на моя баща, на брат ми и на мен самия. Но чувството, което изпитвам тук, в тази съблекалня, наистина е неповторимо“.

Макар и от разстояние, Мораес винаги е подкрепял червените. „Следях всички първенства оттогава. Много ми се искаше да свалим Лудогорец от върха, на няколко пъти бяхме близо и съм сигурен, че ще се случи. Но преди всичко искам да поздравя чрез вас всички фенове на ЦСКА и да им благодаря за всичко, което ми дадоха. Нека бъдем едно цяло още дълги години и да празнуваме заедно бъдещите победи и шампионски титли. Само ЦСКА!“.