Андрей Желязков ще остане като един от най-големите футболисти в историята на “Славия”. И не само поради факта, че с бялата фланелка изигра рекордните за клуба 338 мача, в които реализира също рекордните 134 гола. Той беше мозъкът на един голям отбор, който през 1980 г. заслужаваше да стане шампион на България, но странични фактори и тенденциозна съдийска намеса попречиха това да стане факт.

200 лв Начален Бонус Спорт!

Жужо, както е известен на всички, започна футболната си кариера в “Миньор” от родния му град Раднево. Веднага бе забелязан от емисарите на “Славия” и на 19 години облече бялата фланелка. Именно тогава отборът вече бе възвърнал автентичното си име след административното недоразумение “ЖСК-Славия” и амбициите отново бяха високи. Цяло десетилетие Желязков бе главната фигура в редиците на “белите”. Той

не бе типичният център-нападател,
а действаше на широк периметър.

С добър поглед върху играта, Жужо организираше и завършваше атаките на своя тим, раздаваше перфектни пасове на съотборниците си и сам бележеше голове със снайперистка точност и с двата крака. Снажната му фигура го правеше трудно удържим за противниковите защитници, а ръстът му позволяваше за играе отлично и с глава. “Най-добре съм се чувствал в средата на терена и в нападение и еднакво съм се радвал и на голов пас, и като голмайстор” - споделя Жужо. 

През 1975 г. “Славия” и “Локомотив” (София) играха на финала за Купата на съветската армия. “Червено-черните” поведоха, но малко преди почивката Желязков изравни. Мачът вече отиваше към продължения, а “белите” бяха останали с 10 души на терена. И за да бъде драмата пълна, девет минути преди края “железничарите” поведоха с 2:1 и сякаш всичко изглеждаше решено. И тогава на авансцената излезе Андрей Желязков, който в 86-ата и 89-ата минута увенча отличната си игра с хеттрик и дари купата на “Славия”. Пет години по-късно той отново спечели този трофей с “белите”, но през същата тази 1980 г. трябваше да стане и шампион. Все пак се задоволи с признанието, че бе избран за футболист номер 1 на България. 

Жужо спечели шампионската титла, но в чужбина. Незабравими за него ще останат двубоите със “Спарта” (Прага) за Купата на купите през есента на 1980 г., когато “Славия” загуби като гост с 0:2, но стигна до победното 3:0 само за осем минути до почивката. Желязков бе авторът на втория гол, но впоследствие се поддаде на провокации на противниците и получи червен картон. Именно този картон му попречи да играе през пролетта на 1981 г. на четвъртфинала с холандския “Фейенорд”. Въпреки това

съгледвачите на холандския гранд
вече бяха оценили качествата му

от предишните мачове в евротурнира и през лятото на същата година той облече фланелката на “Фейенорд”. Ако изключим преминаването на Чавдар Цветков и Петко Петков във виенската “Аустрия” малко преди това, този трансфер бе първият на български футболист в действително голям европейски отбор.

Във “Фейенорд” Жужо игра три години и остави трайни следи в съзнанието на запалянковците, а през 1984 г. постигна дубъл - титлата и купата на Холандия. Така той стана и първият български футболист с титла и купа в чуждестранен отбор, като изигра 76 мача и отбеляза 31 гола - едно завидно постижение. А в състава на “Фейенорд” тогава личаха имената на суперзвезди като Кройф, Ван Ханегем и вече тръгващият към върховете Гулит. “Да играеш заедно с Кройф, това е висше удоволствие - казва Желязков. - За мен той ще си остане най-великият футболист за всички времена и бях радостен, че именно той бе избран за номер 1 на ХХ век в Европа.”

След холандския си период Желязков се върна в любимата си “Славия”, където игра още един сезон. После премина в “Страсбург”, за да завърши кариерата си в белгийския “Беершот”. В националния отбор на България изигра 54 мача (14 от тях като капитан) и отбеляза 14 гола. Макар вече да беше на 33 години, благодарение и на огромния си опит той се представи успешно в световните квалификации по пътя към “Мексико-86” и финалите в страната на ацтеките сложиха венец на участията му с националната фланелка.

Вече от другата страна на “барикадата” Желязков бе за кратки периоди играещ треньор на “Славия” и начело на “Левски”. Неговото истинско амплоа обаче изпъкна като технически директор в “Левски”, където

демонстрира завидни мениджърски способности

и бе с голям принос за възхода на “сините” през първата половина на 90-те години на миналия век. По-късно разви дейността си в “Локомотив” (София), както и в неговия съименик от Пловдив. Върна се на същата позиция в “Левски”, но времената вече бяха други. После изпълняваше подобна роля в “Нафтекс” и “Несебър”.

На 9 юли Андрей Желязков навършва 70 години, но дори само факта, че не бе забравен във “Фейенорд” и беше главен скаут на клуба за България показва, че с качествата си, които притежава, той може още да бъде полезен на българския футбол.    
Румен ПАЙТАШЕВ
(Материалът е отпечатан във вестник "Трета възраст")

Екипът на БЛИЦ честити юбилея на Андрей Желязков и му пожелава много здраве и радостни мигове.