Днес се навършват 20 години от най-инфарктната титла на Христо Стоичков в кариерата му. Или по-точно - от прословутата дузпа, изпълнена от Мирослав Джукич в двубоя между Депортиво Ла Коруня и Валенсия на 14 май 1994 година (0:0). Мачът е с ключово отношение за първото място. Победа за домакините би ги направила шампиони, независимо от резултата на Барселона - Севиля, които играят по същото време. При равенство или загуба на върха ще са Ицо и компания.
Сърбинът застава зад топката в последната минута на мача с Валенсия при 0:0, докато Барса бие Севиля с 5:2, след като губи с 1:2 на полувремето. С два гола за успеха се отчита Христо Стоичков - 20-а и 50-а минута, а още три добавят Ромарио (70), Лаудруп (75) и Бакеро (87).
Джукич обаче не успява да покаже така нужното хладнокръвие и пропуска... Така Христо Стоичков и Барселона ликуват с шампионския трофей за четвърти пореден път.
"Трябваше да я бие Донато, но го смениха по-рано. Бебето не искаше, защото беше пропуснал дузпа наскоро и я изпълних аз. В такъв момент поемаш дъх, засилваш се и се надяваш да вкараш. Трябва да си спокоен", спомня си Джукич.
Веднага след края на мача "Камп Ноу" изригва от мощния вик на хилядите, дошли на подкрепят Барселона. Преди мача никой не вярва, че каталунците ще отмъкнат първото място от Ла Коруня.
В крайна сметка двата тима завършват с еднакъв брой точки - по 56, но Барса ликува заради по-добрата голова разлика - плюс 49 срещу плюс 36 за Депортиво.
Ето какво разказва по този повод Камата в книгата си : "Сто на сто Стоичков": "Неделният ден предложи невероятни емоции. Започнахме лошо нашия мач. На два пъти Севиля повеждаше в резултата и ни накара да се изпотим повече от предвиденото. В Ла Коруня нулевото равенство не мърдаше. Или по-точно казано, никой не създаваше голово положение. През втората част се наложихме. Не ни липсваше нито желание, нито вяра в силите. Бяха ни се случвали подобни моменти и не биваше да бъркаме без време. И не сбъркахме. В 75-ата минута резултатът бе 4:2 за нас. Всичко бе готово. Само трябваше да чакаме. За всеки случай отбелязахме и пети гол. Зрителите вече започваха да дават тон на песента "Шампиони, шампиони!", когато изведнъг "Камп Ноу" занемя. Нещо се беше случило. Питахме резервната скамейка, но оттам не искаха да ни кажат нищо. В началото помислих, че Ла Коруня са вкарали гол. Чак след това разбрах, че е ставало въпрос за прочулата се дузпа на Джукич... Барселона излезе на улиците. Безкрайна радост обхвана всички квартали. Фиестите нямаха край... Коренно различно бе настроението в Ла Коруня. Хората плачеха, отчаяно се прегръщаха един друг и не искаха да повярват. Разбирам колко тежко им е било..."
Веднага след края на мача "Камп Ноу" изригва от мощния вик на хилядите, дошли на подкрепят Барселона. Преди мача никой не вярва, че каталунците ще отмъкнат първото място от Ла Коруня.
В крайна сметка двата тима завършват с еднакъв брой точки - по 56, но Барса ликува заради по-добрата голова разлика - плюс 49 срещу плюс 36 за Депортиво.
Ето какво разказва по този повод Камата в книгата си : "Сто на сто Стоичков": "Неделният ден предложи невероятни емоции. Започнахме лошо нашия мач. На два пъти Севиля повеждаше в резултата и ни накара да се изпотим повече от предвиденото. В Ла Коруня нулевото равенство не мърдаше. Или по-точно казано, никой не създаваше голово положение. През втората част се наложихме. Не ни липсваше нито желание, нито вяра в силите. Бяха ни се случвали подобни моменти и не биваше да бъркаме без време. И не сбъркахме. В 75-ата минута резултатът бе 4:2 за нас. Всичко бе готово. Само трябваше да чакаме. За всеки случай отбелязахме и пети гол. Зрителите вече започваха да дават тон на песента "Шампиони, шампиони!", когато изведнъг "Камп Ноу" занемя. Нещо се беше случило. Питахме резервната скамейка, но оттам не искаха да ни кажат нищо. В началото помислих, че Ла Коруня са вкарали гол. Чак след това разбрах, че е ставало въпрос за прочулата се дузпа на Джукич... Барселона излезе на улиците. Безкрайна радост обхвана всички квартали. Фиестите нямаха край... Коренно различно бе настроението в Ла Коруня. Хората плачеха, отчаяно се прегръщаха един друг и не искаха да повярват. Разбирам колко тежко им е било..."
Драмата в Ла Коруня е актуална днес и заради двубоя тази събота на "Камп Ноу", когато Барселона посреща Атлетико (Мадрид). За разлика от 1994 година обаче, каталунците няма да зависят от друг мач, а ще трябва сами да завоюват титлата с победа над "дюшекчиите".
