Потопете се в света на статистиката!
Днес се навършват 35 години от паметната победа на Марек – 2:0 срещу Байерн (Мюнхен). Местният отбор от град Станке Димитров (сега Дупница) извършва подвиг, класически пример как Давид бие Голиат.

За огромна българска гордост невижданият героизъм се сътворява от един малък клуб, който доказва максимата, че на терена винаги излизат 11 срещу 11 и победата е непредсказуема. Марек - отборът, кръстен на местен антифашист, от 30-хилядно градче, което дори не е окръжен център, се сражава и надиграва отбор от световния Топ 5 за всички времена. Байерн е величествен клуб, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион.

Славният ден е 2 ноември 1977 година. Марек участва за първи път в европейски турнир, след като предишния сезон като новак в елита завършва с бронз. В първия кръг от турнира под ножа минава солидният Ференцварош, който си тръгва с три безответни гола от България. Във II кръг жребият е благодатен, Марек получава за съперник великия Байерн (Мюнхен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място.

Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. Но те дори не подозират, че ги очаква футболен ад. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Дупница, тогава Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг Велбъжд, или един от най-славните клубове в света.

Двубоят е насрочен за 15:00 часа, но още преди обяд стадионът е пълен с 35 хиляди фенове. Хора се качват къде ли не, клоните на дърветата служат за седалки. От Югославия пристигат над 2000 души заради Бранко Облак. Словенецът е един от първите играчи на социалистическия блок, които е пуснат да играе на Запад. В състава на Байерн личат имената на звездите – Герд Мюлер, Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге и Аугенталер.

И от първата минута играчите на Марек заличават колосалната разлика в класите. Поемат инициативата, плетат комбинации, атакуват безспирно, редят положение след положение пред вратата на футболната икона Сеп Майер. Още в 4-ата минута удар с глава на Венцислав Петров среща гредата. Гостите рядко преминават в настъпление, но действията им са апатични и безопасни за вратаря Стоянов и защитата пред него. А пред тяхната врата ври и кипи и се удрят греди. Първият гол за Марек идва закономерно в 37- ата минута, когато единият от двамата близнаци Петрови - Иван, засича топката в мрежата.

Един гол вече е върнат, остават още два. Само 5 минути по-късно местната знаменитост Сашо Паргов сътворява изпълнение за историята. С воле от границата на наказателното поле намира горния ляв ъгъл на баварската врата. Майер е безпомощен пред това уникално изпълнение. Резултатът вече е 2:0 , а до подвига остава само още едно попадение. До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката "белите" от Байерн се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна.

Прогнозите, че Байерн ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. И през втората част картината се повтаря. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. Байерн все пак оцелява по чудо, но Марек е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че Марек разчита само на брутални действия и груби нарушения. Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.

След мача вратарят на баварския колос Сеп Майер дава ръкавиците на колегата си Стоян Стоянов, а капитанът Герд Мюлер сваля фланелката си и я подарява на Сашо Паргов. Докторите от Дупница получават чанти и медикаменти от германските си колеги. Държавата подарява на всеки футболист на Марек по един часовник “Ракета” и дипломатическо куфарче.

"Изключителен мач - е оценката на тогавашния старши треньор на Марек Янко Динков. - След като отстранихме Ференцварош, жребият ни противопостави срещу възможно най-силния съперник - Байерн. Отбор, който притежаваше страхотни футболисти в лицето на Майер, Шварценбек, Герд Мюлер, Хьонес, а в същата година стартира и кариерата на младия Румениге. Отсъстваше само Бекенбауер, който бе преминал в американския Космос. Нашата голяма сила бе в колектива, момчетата и треньорите бяхме като едно сплотено семейство. Не им позволихме да си разиграват коня и успяхме да реализираме две от положенията. За съжаление не успяхме да стигнем до пълния обрат в двата мача, но като цяло останахме много доволни от постигнатото. Нашите момчета стриктно и дисциплинирано изпълниха задачите. След мача нямаше разочарование, все пак бяхме постигнали престижна победа срещу не кой да е. В най-силните години на Байерн – Марек, не само игра срещу тях, но и ги победи."/БЛИЦ


2 ноември 1977 година
Купа на УЕФА, 1/16-финал

Марек – Байерн Мюнхен 2:0
1:0 Иван Петров (33), 2:0 Сашо Паргов (38)

Марек: Стоян Стоянов, Любен Севдин, Николай Вуков, Роман Караколев, Иван Палев, Александър Райнов, Сашо Паргов, Асен Томов (82 – Станке Божурин), Иван Петров, Венцислав Петров, Емил Кючуков

Байерн Мюнхен: Сеп Майер, Курт Нидермайер, Петер Грубер, Георг Шварценбек, Волфтанг Рауш, Бернд Дюрнбергер (46 – Юп Капелман), Карл-Хайнц Румениге, Бранко Облак, Герд Мюлер, Ули Хьонес (65 – Райнер Кюнкел), Клаус Аугенталер