На вчерашния 24 март, но през 1973 година, ЦСКА побеждава Левски с 2:1 в мач за първенство. Двубоят остава в историята с драматичния си край и красивите голове. Срещата обаче завинаги ще бъде запомнена с фамозното попадение, което отбелязва Петър Жеков в последната 90-та минута. По повод 45 години от мача в рубриката БЛИЦ Архив припомняме детайли около гола на легендарния нападател на ЦСКА. А и не само...

„Армейците“ повеждат в резултата с гол в 59-ата минута на Димитър Марашлиев. В последните 15-ина минути Левски напада и след удар на Цветков топката среща напречната греда. Две минути преди края Павел Панов изравнява с красива задна ножица. След подновяването на играта мнозина виждат равенството 1:1 като краен резултат. Да, ама не така мисли Петър Жеков. След изпълнението на центъра голмайсторът изпраща топката почти от центъра във вратата на Стайков с топовен шут за крайното 2:1 за ЦСКА.

И до днес споровете са от какво разстояние Жеката пронизва Стефан Стайков. Дали е от 35, 40 или 45 метра. Със сигурност обаче това дерби от 24 март 1973 година остава в историята с попадението, отбелязано от най-голяма дистанция.

По този повод даваме думата на автора на историческия гол Петър Жеков. „И аз съм чул и чел, че съм вкарал от 30-ина метра. Как от 30 метра, това е пълна лъжа. Голът беше минимум от 50 метра, дори и левскарите ще си го признаят. Сега ще ви разкажа какво точно се случи.

В 88-ата минута Павел Панов изравни със задна ножица за 1:1. Аз бях застанал на задната греда на нашата врата и си бях мушнал ръката в мрежата. Когато Панов ритна топката - наистина я намери добре, аз скочих да я избия с глава. Само че ръката ми се закачи в мрежата и не успях да скоча хубаво, за да я избия. Топката ми се хлъзна в главата и влезе във вратата. Това не съм го казвал, защото ме беше срам.

Ядосах се, защото не можах да предотвратя гола и тръгнах към центъра. От нашето наказателно поле до центъра Жечев от Левски не спря да иска продължение от съдията Гочо Русев, явно с надеждата да ни обърнат и да ни победят. Аз вървях покрай тях и ги слушах. Накрая стигнахме до центъра, за да подновим играта и реферът каза: „Добре, по една минута продължение и за двата отбора, тоест две минути.“

Бихме центъра и аз направих буквално една крачка от него напред. Ядосан от това, че ни изравниха, изритах топката с всичка сила. И тя влезе във вратата. После гледах записа, който изчезна и до днес така и не се появява на бял свят. На записа камерите не могат да уловят топката как лети, а я дават вече как излиза от вратата на Левски. Беше страшен удар, топката се отби от мрежата и излезе.

Малко след гола слезе фен на Левски и зашлеви шамар на вратаря им Стайков. Стана някакво меле, но нашите фенове запалиха вестници и всичко отмина.

Мачът беше в събота. В понеделник минах покрай Националния стадион „Васил Левски“ и на Сектор „Г“ срещнах съдията Гочо Русев, който ми разправя: „Току що излизам от БФС, направиха ме на нищо, че съм дал продължение. Ама знам ли, че ще вкараш от центъра...“ Смяхме се и двамата.

А за бомбения си удар Петър Жеков разказва и друга история. Само че в националния отбор. „Тренирахме на един стадион в Испания. Якимов ми каза: „Не можеш да прехвърлиш стадиона от центъра?“ Тогава ги накарах да съберат по един долар всички, ако прехвърля целия стадион. Взех топката и от ръка я изритах със страшен шут. Прехвърлих козирката и целия стадион и тя падна отвън на улицата. Такива майтапи си правехме постоянно...“
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Левски – ЦСКА 1:2
0:1 Димитър Марашлиев (59), 1:1 Павел Панов (88), 1:2 Петър Жеков (90)

ЛЕВСКИ: Стефан Стайков, Милко Гайдарски, Добромир Жечев, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Иван Стоянов, Цветан Веселинов, Йосиф Харалампиев, Георги Цветков, Павел Панов, Васил Митков

ЦСКА: Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Божил Колев, Борис Гаганелов, Кирил Станков, Димитър Пенев, Стефан Михайлов, Аспарух Никодимов, Петър Жеков, Георги Денев, Димитър Марашлиев

Национален стадион "Васил Левски" - 55 000 зрители
Съдия: Гочо Русев