1967 г. и до днес е най-успешната година за българския клубен футбол, след като тогава Славия и ЦСКА се класират за полуфиналите в европейските клубни турнири. Славистите постигат своя успех в турнира на носителите на национални купи, като елиминират последователно Суонси Таун (Уелс), Страсбург (Франция) и Сервет (Швейцария). Полуфиналът е достигнат след победа с 3:0 над Сервет (в първия мач швейцарците бият с 1:0). Голмайстори в този мач са Мишев, Г.Харалампиев и ... Пиге, който си отбелязва автогол три минути преди края. На полуфинала „белите” губят два пъти с по 0:1 от Глазгоу Рейнджърс.

 

ЦСКА достига полуфинал в най-престижния клубен турнир – този на шампионите, след победи над Слиема Уондърърс (Малта), Олимпиакос (Гърция), Гурник (Полша) и Линфийлд (Северна Ирландия). На четвъртфинала армейците първо правят 2:2 като гости (два гола на Васил Романов), но на реванша невероятният късмет на Линфийлд дълго запазва нулевото равенство. В крайна сметка, този мач, в който нашите шапмиони отправят цели 44 безрезултатни удара, все пак е спечелен с 1:0, а автор на победното попадение е „червеният маестро” Димитър Якимов. На полуфинала ЦСКА завършва два пъти с 1:1 със знаменития Интер (Милано), който под ръководството на „магьосника” Хеленио Херера печели две европейски титли през 60-те години. За нашите в Милано се разписва капитанът Никола Цанев, а в София – младокът Радлев. Впрочем Цанев се разписва и на стадион „Васил Левски”, но голът му е отменен без съдията Закариеги да даде убедително обяснение за решението си. Така ЦСКА пропуска възможността да играе финал, след като в трети допълнителен мач губи с 1:0.

 

През 1968 г. нашият олимпийски отбор, с треньор Георги Берков и капитан Петър Жеков, играе финал на олимпиадата в Мексико. Наистина на финала нашите падат от Унгария с 1:4, но това става, след като мексиканският съдия Де Лео гони трима български футболисти (Ивков, Веселинов и Ат. Михайлов). И до днес Берков е единственият треньор, а Жеков единственият капитан, извели български отбор на финал на голямо първенство. При това Жеков е голмайстор на нашия тим както в квалификационните мачове, така и на финалите в Мексико.

 

По онова време някои подценяват олимпийския футбол, но е факт, че победа като тази в квалификацията срещу Източна Германия, наричана тогава ГДР, с 4:1 е твърде престижна. В тази среща Петър Жеков бележи най-бързия хеттрик за България, като наказва немците три пъти само за шест минути (72, 74 и 78).

На проведената в страната на ацтеките олимпиада нашите елиминират домакините от Мексико и Израел, а това са отбори , които с почти същите състави ни изпреварват две години по-късно на световните финали.

 

През същата 1968 г. националният отбор на България се класира на пето място в неофициалното класиране на европейското първенство, което е спечелено от Италия. Именно адзурите са противник на нашия отбор на четвъртфинала. В София бием с 3:2 (голове на Котков, Дерменджиев и Жеков), но на реванша губим от бъдещия шампион с 0:2.

За да стигнем до четвъртфинала, печелим първото място в група с Португалия, Швеция и Норвегия. Особено респектираща е победата с 2:0 (голове на Дерменджиев и Жеков) на стадион „Росунда” в Стокхолм. Този успех заедно с победата на олимпийския полуфинал срещу Мексико с 3:2 (голове на Ат. Михайлов, Веселинов и Жеков), са най-впечатляващите победи на българските футболисти като гости през 60-те.

 

Разбира се, тук не се включват постигнатите на неутрален терен успехи срещу Франция през 1961 г. и срещу Белгия през 1965 г.

 

През 1969 г. България за трети пореден път се класира за световни финали. Заслугата е на целия отбор, но безспорно на първо място са головете и играта на Христо Бонев. За съжаление и при това участие нашите не успяват да запишат мечтаната първа победа на футболния мондиал.

 

Към успехите можем да добавим и това, че през 1969 г. Петър Жеков печели „Златната обувка” на Франс футбол като реализатор №1 в първенствата на Стария континент. Това става причина в края на годината Жеката да стане третият българин, включен в почетната десетка на авторитетното френско издание, което от 1956 г. връчва „Златна топка” на победителя в анкетата за определяне на най-добрия европейски футболист. Първият българин в десетката е Иван Колев – девети още през 1956 г.
 

През 1965 г. Аспарухов разделя 8-10 място с Воронин (СССР) и Мацола (Италия). През 1969 г. Жеков е 9-ти, като печели рекордните за български футболист 14 т. За пръв път наш играч получава и гласовете на трима чужденци. Тези постижения на Жеката са надминати чак през 1992 г., когато Христо Стоичков печели второ място и „Сребърна топка”. Две години по-късно пък Ицо прегръща и „Златната топка”.