Днес се навършват 19 години от най-големия триумф на България в зимните спортове. Екатерина Дафовска спечели олимпийското злато на 15 км в биатлона от Нагано'98. Силното българско представяне е допълнено от четвъртото място на Павлина Филипова. Оттогава ежегодно на 9 февруари в Чепеларе, родното място на Екатерина Дафовска, има празненства.

„Сякаш беше вчера. Аз не бях сред фаворитките, спокойна бях. Никой не очакваше кой знае какви резултати от мен, защото преди Олимпиадата сезонът не ми вървеше. Да си призная, мислех си, че ако нещата не потръгнат добре, ще се откажа по някое време“, спомня си Дафовска.

„След финала беше еуфория, радост, не знаех къде се намирам. Започнаха да звънят, заваляха поздрави. Спомням си, че трябваше да ме награди човек, който беше предварително определен. Иван Славков-Батето, бог да го прости, обаче промени цялата церемония. Каза, че това е първи златен медал за България от зимна Олимпиада и трябва той да ми го даде. Голям човек беше. После ме прие в неговия хотел, имаше купон в олимпийското село. Вечерта завършихме с дискотека, а от следващия ден се подготвяхме за спринта и щафетата“, разказва настоящият президент на федерацията по биатлон.

„Тогава бюджетът на нашата федерация се равняваше на парите на един руски клуб. Ние нямахме отделни вакс майстори, на каквито разчитаха другите страни. Треньорите ни мажеха ските, а на по-големите състезания вече имахме ваксаджии. Спомням си, че на самото състезание в Нагано бях с толкова изтъркани ръкавици, че... българският треньор в канадския отбор - Николай Котерлицов, ми даде едни, за да участвам. След успеха хората говореха, че това е най-евтиният златен медал на България. В него бяха вложени най-малко пари“, връща се назад във времето олимпийската шампионка.

„Имаше паричен бонус за медала, но ми наложиха данъци, удържаха част от него. След това дълго време се чудеха дали да ми подарят автомобил. Първо ми предлагаха “Форд Ка”, който да карам, но да е като вид реклама, да не го взимам. Той обаче беше толкова малък, че не можех да натоваря ските и щеките. Доплатих си и си взех по-голям автомобил. Криза, нямаше спонсори. В края на годината ме избраха за спортист на годината“, допълва Екатерина Дафовска./БЛИЦ СПОРТ