За това събитие са писани статии, снимани са и филми – предимно политически и военни, а не спортни. На 13 май 1990 г. на стадион „Максимир“ в Загреб трябва да се играе футболна среща от югославското първенство между Динамо (Загреб) и Цървена звезда. Мач обаче не се играе, а феновете на двата тима се бият на стадиона помежду си и с полицията.

 

Двубоите между Динамо и Цървена звезда са едни от най-оспорваните в тогавашната Съюзна федеративна република Югославия. Това са и два от най-успешните клубове в СФРЮ. Освен това фенските организации „Бед Блу Бойс“ (на Динамо) и „Делие“ (на Звезда) винаги открито са показвали своята вражда. Няколко кръга преди края на първенството „червено-белите“ от Белград са си гарантирали шампионската титла, но мнозина очакват предстоящия мач, тъй като тимът от Загреб е втори. В годините преди това срещите между Динамо и Цървена звезда са съпроводени със сбивания между феновете преди, по време и след края на мачовете.

 

В седмиците преди мача в Югославия се провеждат първите от половин век многопартийни избори. На много места хората предпочитат да гласуват за национално ориентирани партии, а не за комунистите. На 6 май 1990 г. на втория тур в Хърватия печели Хърватският демократичен съюз, воден от Франьо Туджман. Той и новата власт в Словения призовават за превръщането на Югославия в Конфедерация. Това обаче срещна яростна съпротива от силната комунистическа система и сърбина Слободан Милошевич.

 

 

Близо 3000 фенове на Цървена звезда отиват в Загреб за мача. Те са водени от своя лидер Желко Ражнатович-Аркан, който няколко месеца по-късно ще стане лидер на Сръбските доброволни отряди, известни като „Тигрите на Аркан“. На „Максимир“ се очаква да присъстват между 18 000 и 20 000 зрители.

 

Инцидентите обаче започват много преди началото на мача и далеч от стадиона. Някои фенове на Звезда пристигат в Загреб още предната вечер, но с тях няма никакви проблеми. Инцидентите започват около обяд на 13 май 1990 г., когато на железопътната гара пристига основно ядро на агитката. Те започват да чупят коли и да пеят просръбски песни.

 

Започва бой между привържениците на гостите и полицията, която усмирява положението за 15 минути, използвайки сила и сълзотворен газ. Един полицай е тежко ранен. Униформените успяват да отведат агитката на Цървена звезда в парк до „Максимир“ и опитва да я задържи там до началото на мача. Феновете обаче пробиват обръча и се стига до сблъсъци с фенове на Динамо в центъра на Загреб. Двама привърженици на хърватския тим са ранени.

 

 

Полицията настанява ултрасите на Цървена звезда на южната трибуна на стадиона. Преди началото на мача, докато хората влизат на стадиона, се започва с традиционната словесна престрелка между „Бед Блу Бойс“ и „Делие“. Хърватите хвърлят камъни по сърбите, които се отговарят със счупени седалки и песни „Ще убием Туджман“ и „Загреб е сръбски“. Феновете на Звезда разкъсват рекламните пана и оградите. В същото време ултраси на Динамо нахлуват на терена, но са удържани от полицията.

 

Вторият напън на „Бед Блу Бойс“ е неудържим и хърватите достигат до трибуната с привържениците на Цървена звезда. Полицаите се оказват в малцинство на терена и се налага пристигането на подкрепления. Използвани са палки и водни оръдия. За около един час безредиците са потушени.

 

В хаоса на битката играчите на Динамо (Загреб) остават на терена, докато тези на „червено-белите“ бързо са прибрани в съблекалнята. В един момент капитанът на домакините Звонимир Бобан удря с ритник полицая Рефик Ахметович, който е нападнал привърженик на домакините. Ултраси от „Бед Блу Бойс“ обграждат Бобан и действат като негова охрана. Заради действието си футболистът е обявен за национален герой в Хърватия и за националист в Сърбия. Той е наказан от Югославската футболна федерация за шест месеца, а срещу него са повдигнати криминални обвинения. Няколко години по-късно полицаят, оказал се босненски мюсюлманин, публично му прощава.

 

Това сбиване слага началото на края на Югославската първа лига, въпреки че отборите от Хърватия и Словения участват и през шампионат 1990/91. След това Лигата съществува още един сезон и през 1992 г. се разпада заедно с федеративната държава. Според мнозина, повечето хървати, инцидентите на „Максимир“ са началото на Хърватската война за независимост. Самата война стартира на 31 март 1991 г. и продължава до 12 ноември 1995 г. Заради военния конфликт националният отбор на Югославия е изваден от участие на европейското първенство в Швеция през 1992 г. На мястото на „плавите“ е поканена Дания, която неочаквано печели европейската титла.