Днес се навършват 25 години от последната шампионска титла, връчена в старата английска Първа дивизия. Лийдс стана шампион през пролетта на 1992 година, а след това започна ерата на Висшата лига.

Историята на този триумф на тима от „Елънд Роуд“ започва през октомври 1988 година, когато начело на отбора е назначен Хауърд Уилкинсън. Цялата сага за шампионския път на Лийдс от втора дивизия до титлата в елита вдъхновиха книга и филм с едно и също заглавие: „Искате ли да спечелите?“

Всичко стартира през октомври 1988 година. По това време Лийдс вече шест години е част от Втора дивизия и е олицетворение на цялата грешна политика в английския футбол. Слаб отбор, който продължава да сънува отминалите славни дни и играещ на амортизиран стадион.

По същото време са финализирани преговорите за нов телевизионен договор за Първа дивизия между клубовете и ITV. Отборите от Топ 6 обаче не са доволни и открито заявяват, че ще формират свое собствено първенство. Това сякаш запалва сигнална лампа в управата на Лийдс. Там са наясно, че след четири години, когато дойде моментът за нови преговори, тимът трябва задължително да е в елита.

Затова за треньор е назначен Хауърд Уилкинсън, който пристига на „Елънд Роуд“ с десетгодишен план за реорганизация на целия клуб. Основните точки в него са: привличането на правилните играчи, които да превърнат отбора в успешен, инвестиции и развитие на клубната академия, промоция в елита и евентуално създаването на отбор, способен да спечели титлата.

Уилкинсън акостира в Лийдс от елитния Шефилд Уензди и заварва отбор, който нито има качества, нито характер. „Белите“ завършват сезон 1988/89 на десето място във Втора дивизия, на 32 точки зад победителя Челси, но позитивните сигнали са налице. Продуктите на клубната школа Дейвид Бати и Гари Спийд формират впечатляваща двойка в халфовата линия, центърът на защитата е подсилен от Крис Феърклъф от Тотнъм. Голямото и важно попълнение обаче е Гордън Страхан, който е отписан от Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. В шотландеца Уилкинсън получава диригент на играта от световна величина.

Гордън Страхан може да е основният мотор на играта, но промоцията е постигната заради прибавянето на още един важен член в халфовата линия. Това е Вини Джоунс, който веднага се превръща в любимец на феновете. Въпреки че има репутацията на грубиян, уелсецът получава само три жълти картона за целия сезон 1989/90. На терена изявите му напомнят за най-добрите му години.

Точно преди началото на сезона обаче Бати подава молба за трансфер, тъй като недоволства от работата и методите на Хауърд Уилкинсън.

„Страхан описва една страхотна история, когато видял Дейвид Бати в бара на хотела преди среща на отбора. Бати си бил качил краката на масата и казал на шотландеца: „Дори не си помисляй да ме караш да си сваля краката.“ Самият Дейвид Бати разказва в автобиографията си, че е уважавал всичко направено от Гордън като играч, но в онзи момент е считал, че Страхан е поредният човек, който ще му казва какво да прави. Тогава в отбора се появи Вини Джоунс и се превърна в по-големия брат на Дейвид. Взе го под своето крило, напътстваше го и станаха много големи приятели“, разказва Даниел Чапман – авторът на „Искате ли да спечелите?“.

В първия си пълен сезон под ръководството на Уилкинсън Лийдс печели промоция в елита като шампион на Втора дивизия. Ключова роля има привличането на Лий Чапман от Нотингам Форест през януари. Неговите попадения са изключително важни за успеха, като с най-голямо значение е голът му с глава срещу Борнемут.

Въпреки това най-важният момент за сезона е дело на Страхан. Това става в предпоследния кръг, когато Лийдс има само една победа в последните си седем мача и приема Лестър в психологически момент, в който няма право повече да губи точки. Резултатът обаче е равен 1:1, а до края остава много малко време. Тогава топката попада в Гордън Страхан, който от границата на наказателното поле с левия крак – неговият по-слаб, я забива неспасяемо в горния ляв ъгъл на вратаря на гостите.

След спечелването на промоцията започва и ново подсилване на отбора. Гари Макалистър е привлечен на мястото на Вини Джоунс в центъра на полузащитата и той внася изключителен финес в играта, а за халфовата четворка на Лийдс Страхан, Макалистър, Бати и Спийд ще се говори години наред. В първия си сезон в елита „белите“ завършват на четвърто място. Гордън Страхан е обявен за играч на годината, а Чапман вкарва 31 гола във всички турнири.

Тони Дориго и Род Уолъс идват за следващия шампионат, когато е взет и Ерик Кантона. Ролята на французина за шампионската титла често е надценявана. Това е и мнението на Даниел Чапман: „Кантона беше Кантона само в пет мача от сезона.“

През сезон 1991/92 Лийдс води битка за титлата с Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън. Въпреки че тимът от „Елънд Роуд“ вкарва шест гола на Шефилд Уензди, пет на Уимбълдън и по четири на Саутхемптън, Шефилд Юнайтед, Нотс Каунти и Астън Вила, мениджърът на „червените дяволи“ говори за големите шансове за титлата на своя тим. Повод за това му дава и тежката загуба на Лийдс с 0:4 от Манчестър Сити на 4 април 1992 година.

Фъргюсън не спира да повтаря, че неговият отбор е най-добрият в първенството и ще стане шампион. Той изтъква, че дори има по-добри резерви, сред които е струващият 5 милиона паунда Лий Шарп. Нещата обаче не тръгват добре за Манчестър Юнайтед и тогава Фърги променя тона: „Напрежението е върху Лийдс, тъй като не е печелил нищо напоследък. Нито един от играчите няма шампионски медал и затова няма да завършат на първо място.“

Хауърд Уилкинсън през цялото време не отговаря на психологическите атаки. Той дори не споменава, че всъщност вратарят на Лийдс Джон Лукич е ставал шампион с Арсенал, че при всичките си успехи в Абърдийн Алекс Фъргюсън е имал в състава си Гордън Страхън. Колкото повече Фърги беснее, толкова по-спокоен става Уилко.

Финалът на спора е поставен на 26 април 1992 година, когато Лийдс побеждава Шефилд Уензди с 3:2, а Манчестър Юнайтед губи с 0:2 от Ливърпул на „Анфилд“. „Белите“ взимат титлата, а на шампионския парад по улиците на града излизат 250 000 души. Така всъщност Хауърд Уилкинсън изпълнява своя десетгодишен план за Лийдс с шест години предсрочно.

Следващата есен започва ерата на Висшата лига, която в първите си години е почти напълно доминирана от Манчестър Юнайтед. Това обаче е друга и често разказвана история за успехите на Алекс Фъргюсън на „Олд Трафорд“.