Великите мачове се помнят. Включително и тези, в които сме преклонили глава. Няма как точно днес БЛИЦ да не припомни за един от най-лудите, най-инфарктните и най-силните двубои на националния ни отбор. Да, един от най-силните, въпреки че губим....

 

Днес се навършват 30 години от драмата в Сплит, която разплака цяла футболна България.

 

На 21 декември на стадион “Полюд” един срещу друг излизат Югославия и България в решителна европейска квалификация. Срещата е последна, а ситуацията в нашата група е повече от заплетена.

 

При реми на първенството във Франция отива Уелс. При победа за "плавите" те отиват на еврофиналите. За нас нещата изглеждат по-сложни. За да сме напълно спокойни, се нуждаем от победа с два гола аванс. При 1:0 в наша полза, с по-добър голов актив се класира Уелс. При 2:1 за България става ужасно сложно. Тогава ние и уелсците ставаме с равни точки, еднаква голова разлика и разменени победи с по 1:0. В такъв случай или се тегли жребий, или се играе допълнителен мач. При 3:2, 4:3, 5:4 и т.н. за България се класираме без проблем. Уточняваме, че тогава при победа се дават по 2 точки, а не по 3, както е сега.

 

Началото е за нас. Направо мачкаме “плавите”. Нашите играят, а домакините гледат. 40-те хиляди на стадиона са изтръпнали... В 29-ата минута Божидар Искренов се възползва от пас на Руси Гочев, изскача сам срещу вратаря Зоран Симович и майсторски го преодолява – 0:1.

 

Две минути след обаче Сафет Сушич изравнява, а през второто полувреме отново той дава преднина на Югославия – 2:1.

 

Но в 60-ата минута вездесъщият капитан Георги Димитров изравнява. Напрежението е огромно, а интригата тепърва предстои.

 

Тече последната минута. В Уелс вече подготвят бирите и шампанското, защото мачът върви към “хикс”. Тогава започва драмата. Нашите организират контраатака. Ради Здравков изскача сам срещу Симович. Може да подаде отляво, може и отдясно, където са негови съотборници. Той решава сам да реши всичко. Но не успява. Прави уникален пропуск. Нечуван пропуск.

 

Следва атака за Югославия. Центриране отляво, след което Раданович с глава забива топката в мрежата на вратата, пазена от Борислав Михайлов. 3:2 за Югославия. Стадионът изригва.

 

“Не, не. Не ми напомняйте за този мач. Това е може би най-инфарктният мач, в който съм участвал като треньор”, заяви пред БЛИЦ Иван Вуцов.

 

“И същевременно мога да заявя, че това е един от най-силните мачове на България. Казвам го смело, защото беше така. Може да ви прозвучи клиширано, но след последния съдийски сигнал имаше сълзи в съблекалнята. Сълзи на мъже. Всички плачеха. Чудех се кого първи да успокоявам, а в същото време усещах как и моите очи се насълзяват”, добави Вуцов.

 

Както се казва обаче – всичко един ден се връща на този свят. Рано или късно. В Сплит на 21 декември 1983 година в последната минута изпуснахме уникалния шанс да играем на Европейско първенство. Но на 17 ноември 1993 година съдбата ни върна отнетото. Отидохме на Световното в Щатите, където завършихме на четвъртото място.

 

Любопитното е, че Борислав Михайлов е единственият, участвал и в драмата в Сплит, и във великата парижка вечер на 17 ноември.

 

А най-любопитното е, че цял мач за Югославия играе... Миодраг Йешич, бившият треньор на Славия, ЦСКА и Литекс.

 

0:1 Искренов (29), 2:1 Сушич (31, 53), 2:2 Г. Димитров (60), 3:2 Раданович (90)

ЮГОСЛАВИЯ: Симович, Зоран Вуйович, Йешич, Катанец, Перузович, Раданович, Златко Вуйович, Гудел, Сушич, Баждаревич, Млинарич (68 – Халилович)

БЪЛГАРИЯ: Б. Михайлов, Н. Сираков, Н. Арабов, П. Петров, Г. Димитров, Р. Здравков, Б. Искренов, Садъков (85 – С. Борисов), Р. Гочев, Ж. Господинов, Ст. Младенов (75 – Цв. Данов)