На 13 години бъдещата звезда на световния футбол започва да тренира в Олария, а година по-късно е приет в школата на Васко да Гама – един от бразилските грандове. През 1985 година дебютира за първия отбор на клуба, с който става двукратен шампион на Лига Кариока (първенството на щата Рио де Жанейро).
Силните му изяви през 1987 г. му печелят покана да играе за националния отбор на Бразилия. На олимпийските игри в Сеул през 1988 г. става голмайстор на футболния турнир със седем гола, вкарва попадението за „селесао“ при загубата с 1:2 от СССР на финала. След Олимпиадата Ромарио преминава в ПСВ Айндховен, където за пет сезона три пъти печели шампионската титла, два пъти Купата на страната и един път Суперкупата.
През 1993 г. нападателят е купен от Барселона, където формира страховит за съперниците тандем с Христо Стоичков. Още в първия си сезон при каталунците печели титлата и Суперкупата на Испания. Играе финал на Шампионската лига, в който Барса отстъпва с 0:4 от Милан в Атина. През януари 1995 г. бразилецът напуска „Камп Ноу“ заради конфликт с треньора Йохан Кройф.След това играе предимно в клубове от родината си: Фламенго (1995-99, прекъснат от кратък престой във Валенсия през сезон 1996/97), Васко да Гама (2000-02, играещ треньор на тима през 2007) и Флуминензе (2002-04). С тези отбори печели редица местни и континентални трофеи. В последните години от кариерата си играе за Ал Сад (Катар), Маями ФК (САЩ) и Аделаида Юнайтед (Австралия).
В края на 2007 г. Ромарио е уличен в употреба на допинг, а през следващата година слага край на кариерата си. Последният му официален мач е на 25 ноември 2009 г., когато влиза като резерва за Америка (Рио де Жанейро) при победата с 2:0 над Артсул и печели титлата на Втора дивизия на Лига Кариока. Появата с екипа на Америка е в чест на бащата на Ромарио, чиято мечта е била сина му да играе за любимия му клуб.
За националния отбор на Бразилия 167-сантиметровият стрелец изиграва 70 мача, в които вкарва 55 гола. Това го прави третият най-резултатен футболист в историята на „селесао“, след Пеле и Роналдо. Най-голямото постижение в кариерата му е титлата от световното първенство в САЩ през 1994 г. На този турнир Ромарио бележи пет попадения и е определен за най-полезния играч на шампионата. С националния отбор на Бразилия печели Копа Америка (1989, 1997) и Купата на конфедерациите (1997).Най-ценен сред многобройните му лични награди е призът за най-добър футболист на ФИФА за 1994 г.
Ромарио се увлича и по плажния футбол. С националния отбор на Бразилия печели бронзов медал от световното първенство по плажен футбол през 2005 г.
През цялата си кариера нападателят е критикуван заради липсата на дисциплина и подчертано индивидуалния стил на игра. Въпреки това неговите приятели и бившия съотборници са категорични, че докато е бил футболист, Ромарио никога не е употребявал алкохол. Дори и на безкрайните партита, които организирал, той пиел само вода.
По време на дългогодишната си кариера Ромарио е вкарал 904 гола. Поне толкова са признатите от ФИФА. Той обаче води лична статистика. Според нея нападателят е вкарал общо 1002 попадения, като в тази бройка включва и головете, които е реализирал в контролни и благотворителни мачове. От 2002 година насам Ромарио е женен за фотомоделът Изабел Бетанкур. Футболната легенда има син – Ромариньо (роден през 1993 г.), който също е професионален футболист и в момента е част от втородивизионния японския Цвейген Каназава. След края на кариерата си Ромарио се впуска в политиката. През 2010 г. е избран в долната камара на Националния конгрес на Бразилия като кандидат на Социалистическата партия. През 2014 г. той влиза в Сената на Бразилия като кандидат от Рио де Жанейро. Мандатът му е от 2015 до 2023 година. В бразилския град Дуки ди Киаш (щат Рио де Жанейро) има стадион „Ромарио де Соуса Фария“, който е открит в края на 2007 г. Съоръжението е с капацитет от 10 000 места и на него домакинските си срещи играе Дуки ди Киаш Футбол Клубе./БЛИЦ
