24 септември 1988 г. Това е датата, която е записана със златни букви в историята на българския спорт. На този ден на олимпийските игри в Сеул страната ни печели три златни, един сребърен и един бронзов медали.

Денят е исторически за мъжката ни лека атлетика. Точно преди 30 години в Сеул Христо Марков става първият и за момента единствен български олимпийски шампион в атлетическа дисциплина, след като триумфира в тройния скок.

В Царицата на спортовете имаме общо пет златни отличия, от които четири са спечелени от жени: Иванка Христова (гюле, Монреал`76), Йорданка Донкова (100 метра с препятствия, Сеул`88), Стефка Костадинова (скок на височина, Атланта`96) и Тереза Маринова (троен скок, Сидни 2000).

Всъщност при мъжете имаме само два олимпийски медала – златото на Христо Марков в Сеул и бронзовото отличие на Петър Петров в спринта на 100 метра от Москва`80.

Преди 30 години дългокосият скачач, роден в Димитровград, започва участието си в олимпийския финал с четвърти резултат от квалификацията. Христо Марков постига 16,91 метра в пресявката, проведена ден по-рано (23 септември). С по-добри постижения от него са само представителите на Съветския съюз Игор Лапшин (17,37 м.), Александър Коваленко (17,24) и Олег Проценко (17,00).

За самото състезание в съботния ден организаторите леко променят пистата за засилка, удължавайки я с няколко метра. Това сякаш помага Христо Марков. Той използва удължението и при първия си опит постига 17,61 метра. Това е нов олимпийски рекорд, с което 23-годишният българин подобрява предишното най-добро постижение в дисциплината на олимпийски игри 17,39 метра, поставено от Виктор Санеев (СССР) цели 20 години по-рано – в Мексико Сити през 1968 г.

Никой до края на състезанието не успява да скочи повече от Христо Марков, на когото дори втория му най-добър скок от финала 17,54 метра (четвърти опит) е достатъчен за златото. След него се нареждат тримата представители на СССР – Игор Лапшин (17,52), Александър Коваленко (17,42) и Олег Проценко (17,38). Световният рекордьор Уили Бенкс (САЩ) остава шести със 17,03 метра, на 94 см от рекорда си, поставен на 16 юни 1985 г. в Индианаполис.

След края на кариерата си Христо Марков работи като треньор. Точно 12 години след олимпийската му титла в Сеул, той има нов повод за гордост под знамето с петте преплетени кръга. Тереза Маринова, която тренира под негово ръководство, става олимпийска шампионка в тройния скок навръх 24 септември 2000 г. в Сидни и отново с най-добро постижение от първия опит. По време на олимпийските игри тя също е на 23 години, точно както й треньорът и в Сеул.

На 24 септември 1988 година един 19-годишен тийнейджър от София стъпва на олимпийския връх. Любомир Герасков става шампион по спортна гимнастика. Във финала на кон с гривни той получава 19,950 точки. Резултатът му е равен по абсолютно всички показатели с оценките на унгареца Золт Боркай и на Дмитри Билозерчев (СССР).

Така тримата поделят първото място и печелят златни медали. Сребро и бронз в дисциплината не се връчват. Герасков е вторият ни и за момента последен олимпийски шампион по спортна гимнастика. Първият е легендарният Стоян Делчев, който през 1980 г. в Москва триумфира на висилка.

В същия исторически ден за българския спорт 25-годишния Таню Киряков печели олимпийската титла в стрелбата от 10 метра с въздушен пистолет. Той влиза на финала с трети резултат – 585 точки. Първи е американецът Ерич Булджунг, който изравнява световния рекорд на Владас Турла и Игор Басински (двамата от СССР) от 590 точки. Това е нов олимпийски рекорд. С втори резултат на финала влиза Сорин Бабий от Румъния с 588. Вторият български представител в квалификацията Любчо Дяков не се класира за финала, тъй като с 575 точки дели 23-ото място с още четирима.

На финала Таню Киряков постига 102,9 точки, докато Булджунг има 97,9 точки. За крайните резултати се събират резултатите от квалификация и финала. Така българинът и американецът подобряват олимпийския рекорд, тъй като имат по 687,9 точки. За да се определи новия олимпийски шампион се взима предвид резултата от финалната стрела и така титлата взима Киряков. В спора за бронза китаецът Су Хайфенг изпревара румънеца Бабий.

На същия този 24 септември преди 30 години Радка Стоянова и Лалка Берберова взимат сребърен медал в академичното гребане на двойка без рулеви. Българките финишират с време 7:28,13 минути и изостават само зад румънския дует Родика Арба и Олга Хоменджи – 7:28,13. Бронз взимат новозеландките Ники Пейн и Линли Ханен със 7:35,68.

В двойките скул при жените пък печелим бронзов медал. Виолета Нинова и Стефка Мадина финишират на трето място със 7:06,03 минути. Олимпийското злато грабват Биргит Петер и Мартина Шрьотер от ГДР с време 7:00,48. Със среброто се окичват Елисавета Липа и Вероника Когяну – 7:04,36 минути.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

ДРУГОТО ПО-ИНТЕРЕСНО ОТ 24 СЕПТЕМВРИ НА ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В СЕУЛ
* Американската седмобойка Джеки Джойнър-Кърси става олимпийска шампионка с нов световен рекорд – 7291 точки. След нея остават представителките на ГДР Сабине Мьобиус-Йон и Анке Фатер-Беемер.
* Американският плувец Мат Бионди поставя нов световен рекорд на 50 метра свободен стил – 22,14 секунди. С този резултат той печели олимпийската титла в дисциплината. Това е четвъртият му златен медал от Сеул`88, където печели общо пет златни, едно сребърно и едно бронзово отличия.
* Канадецът Бен Джонсън чупи световния рекорд в спринта на 100 метра – 6,79, с което подобрява собственото си постижение от 9,83 секунди, записано година по-рано на световното първенство в Рим. Три дни по-късно златото на Джонсън е отнето заради положителна допинг проба и връчено на Карл Люис (САЩ) с резултат от 9,92 секунди. Година по-късно това постижение е признато за световен рекорд, тъй като резултатът от Рим на Бен Джонсън е анулиран след признание на канадеца, че в периода 1981-88 година е ползвал забранени стимуланти.

ВИДЕО ОТ ШАМПИОНСКИЯ СКОК НА ХРИСТО МАРКОВ

ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ЗЛАТЕН МЕДАЛ НА ЛЮБОМИР ГЕРАСКОВ