Селекционерът на националния отбор на Италия Роберто Манчини се похвали на вчерашната си пресконференция, че пази перфектни спомени от двете си гостувания в София. Тази вечер италианците излизат срещу българския национален отбор в квалификация за Мондиал 2022.

Манчини веднъж идва с „адзурите“ за приятелска среща с България през 1991 г., а след това пристига в нашата столица и като играч на Сампдория за двубой от Шампионската лига срещу Цървена звезда. Сръбският гранд играе два мача от турнира в София заради войната в бивша Югославия, но на 1 април 1992 г. губи с 1:3 от генуезкия тим.

В рубриката “БЛИЦ АРХИВ” ще обърнем специално внимание на контролата от 1991 година, която обаче за самия Роберто Манчини не се оказва никак приятелска.

Преди 30 години, на 25 септември, нашите бият “скуадра адзура” с 2:1. Мачът се играе пред 20 000 зрители на Националния стадион “Васил Левски”. Причината едва ли е само проливният дъжд, който се изсипва над София сутринта и в ранния следобед, а даже и по време на самата среща.

Мачът ще се запомни с победата, която постигаме, макар и в контрола. Но и с още някои неща... С червените картони на Любо Пенев, Трифон Иванов и Джанлука Виали, както и със спречкването между Туньо и Роберто Манчини. И не на последно място – лафовете на Димитър Пенев.

“Адзурите” пристигат с надуто самочувствие в София. Та те са от звезди нагоре – като почнеш с вратаря Валтер Дзенга, преминеш през Франко Барези и Паоло Малдини, преминеш през Манчини и Тото Скилачи, и стигнеш до Виали и самия Роберто Баджо.

И ние обаче не отстъпваме. Ицо, Любо, Емо са в състава. Барабар с Балъков, Наско Сираков, Ники Илиев, Боби Михайлов, Хубчев и, разбира се, вездесъщият Трифон Иванов.

Двойка централни защитници са Туньо и Ники Илиев, Илиян Киряков е ляв бек, а отдясно действа Петьо Хубчев. В деня на мача Пената тръгва да прави разбор в съблекалнята, където настава пълен смях. Тогава той за първи път се обръща към Златко Янков със: “Златков”, а след направената му забележка Пената леко си надига очилата и казва: “Е, хубо, все тая. Той ме разбра, нали?!”.

Там е работата, че Пената много не го разбират, защото нарежда на Трифон да пази “Баджов”. Демек – Роберто Баджо. Помощниците на Чичо Митко тактично се изкашлят и го поправят, показвайки тимовия лист на италианците – Роберто Баджо не е сред титулярите. Но великият Стратег пак не пада на земята и отсича: “Добре де, той все някога ще влезе, де ше ходи, та да не влезе. И като влезе, изяж го, Трифоне!”. И съблекалнята се съдира пак от смях.

Още в 8-ата минута Сираков подава на Любо Пенев, който финтира Чиро Ферара и връща топката към Емил Костадинов. Коща с елегантен удар бележи за 1:0. Малко след това обаче Пенев се поддава на провокация на Масимо Крипа. Италианецът тихо започва да псува Любо. Чичовото подивява и му забива един ритник в пищялките. Сръбският рефер Бабарогич автоматично вади червения картон и националите остават с човек по-малко.

До почивката Емо Костадинов отправя топовен шут, отразен с мъка от Дзенга. После Ники Илиев бие красиво под гредата, но италианският страж е отново на мястото си. Италианците се сепват в края на полувремето, когато ни обсаждат, но Борислав Михайлов е заключил здраво вратата ни. А и Туньо не дава много, много да припарват около наказателното поле. В 37-ата минута Трифон се счепква с настоящия селекционер на „адзурите“ Роберто Манчини.

Легендарният ни бранител прави от ония шпагати – уникалните, при които уж ти влиза зверски с двата крака, а изведнъж, без да усетиш нищо, сякаш с пинцета ти измъква топката. Манчини обаче се запревива като примадона на тревата и иска фаул. Реферът не отсъжда нищо, а Туньо заплашително размахва пръст на Роберто. Манчини се надига и тръгва да хваща Трифон за фланелката. Груба грешка, защото здравата търновска глава на “железния” защитник се стоварва върху тази на италианеца. Сръбският съдия обаче си затваря очите и не показва картони на нито един от двамата.

През второто полувреме Италия се втурва да изравнява, а треньорът Вичини, изнервен максимално, се подхлъзва и едва не пада на пистата, докато дава наставления. “Скуадрата” е попарена с още един гол. Забива го Камата от дузпа. Ицо елегантно се измъква от двама италианци и пуска великолепен пас към Сираков. Наско нахлува в наказателното поле, където е посечен от влезлия като смяна вратар Джанлука Палиука. Дузпа! Зад топката застава асът на Барса и голът е сигурен – 2:0!

Пет минути по-късно след едно меле в големия пеналт истинският Принц на Рим – Джузепе Джанини, намалява резултата.

До края нищо особено – напън на “адзурите” и здрава битка на нашите в защита, водени от великия Туньо. В самия край Трифон си намира друг италианец, с който се поступва – Виали. Този път реферът не прощава – гони и двамата.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ

25 септември 1991 година, контрола
БЪЛГАРИЯ – ИТАЛИЯ 2:1
1:0 Емил Костадинов (8), 2:0 Христо Стоичков (50-д.), 2:1 Джузепе Джанини (55)

БЪЛГАРИЯ: Б. Михайлов, Хубчев, Тр. Иванов, Киряков, Н. Илиев (69-З. Раков), Зл. Янков, Ем. Костадинов (83 – Лечков), Стоичков, Л. Пенев, Сираков (52 – Г. Георгиев), Балъков. Треньор: Димитър Пенев

ИТАЛИЯ: Дзенга (46+Палиука), Ферара, Малдини (58 – Де Агостини), Барези, Виерховод, Крипа, Ломбардо (58 – Скилачи), Еранио (44 – Берти), Виали, Джанини, Манчини (46 – Р. Баджо). Треньор: Адзелио Вичини

Ст. “Васил Левски” – 20 000 зрители
Съдия: Бранимир Бабарогич (Югославия)
Жълти картони: Хубчев, Г. Георгиев, Виерховод, Виали
Червени картони: Л. Пенев, Тр. Иванов, Виали