Беше в далечното лято на 1980 година. В Сливен гостуваше националният отбор на Мозамбик. В състава бяха само млади момчета, събрани едва ли не от улицата, които тепърва тръгваха по дългия път. За човека, който ги водеше, обаче тайни във футбола нямаше. Марио Стефонсон Колуна – бившият капитан на Бенфика (Лисабон), който два пъти стана европейски клубен шампион през 60-те. Той бе начело и на португалската национална команда, завоювал трето място на световното първенство в Англия през 1966 година.

На заминаване гостите имаха няколко часа да разгледат София. И тогава Колуна заведе момчетата не другаде, а на гроба на Георги Аспарухов. По- късно същото стори и неговият сънародник и съотборник, още по-прочутият Еузебио.

Португалците неведнъж бяха огорчавани от българския футболен гений. При различни сблъсъци той им бе вкарал поне пет, а може и повече гола. Ето как големите журналисти Спас Тодоров и Милко Стефанов в книгата си „Незабравимият Гунди“ описват един от тях, пронизал вратата на Бенфика:

„Как ще се забрави онзи изключително мощен рейд на синята деветка, която разпръсна по пътя си бранителите, остави ги зад себе си и без да се суети, от около тридесет метра изстреля топката, която като мълния се вряза под напречната греда. Заради това звезди като Колуна и Еузебио отиваха на гроба на Гунди. И свеждаха глави сякаш са в храм”.

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 година. Днес щеше да навърши 74 години. Може би като прочут треньор или известен журналист. Нелепата съдба обаче реши друго. Даде му кратък живот и привилегията да остане завинаги в сърцата на българите. Не само като спортист.

Книгата „Незабравимият Гунди“ има нелеката участ на своя герой. Дълго е отхвърляна от издателите. Излиза седем години след неговата кончина,  съкратена и осакатена заради висши съображения.. Но въпреки насилието върху текста, тя си остава незаменим документ. Още повече, че е написана от хора, които отлично са познавали и са били приятели на Гунди. Разгръщаме страниците й, за да прочетем това, което толкова години е оставало неразказано.

Може би заради това, че не му давали да е нападател, Георги бяга от футбола и отива при волейболистите. Ето разказа на треньора му Димитър Гигов: „Един ден, беше краят на 1960 година, колегата ми Коце Георгиев нахлу в треньорската стая и направи цял скандал, че съм отвлякъл най-добрия му футболист. Стана голяма кавга, разменихме си остри думи. Реших да запитам Георги защо бяга от футбола, кое го отблъсква”:

- Твърдо съм решил да играя волейбол-рече ми той. - Футболът все още ме привлича, но не мога да понасям грубостите.

На 5 юни 1960 година на стадион „Раковски“ 17-годишният Гунди дебютира в „А” републиканска футболна група. Неговият Левски играе срещу Локомотив (София).  Той влиза във второто полувреме, като го съобщават с името Рангелов. В следващия мач играе и срещу Ботев (Пловдив), но в присъствието му няма нищо запомнящо се, отбелязват хроникьорите

Но идва времето, когато Аспарухов бележи гол след гол. Звездата му вече е изгряла. Никой повече не се съмнява в уникалните му способности. В потвърждение на това ето каква прелюбопитна история разказват Спас Тодоров и Милко Стефанов. Случката е преди мач на Левски със Славия: Вечерта те са заедно с Гунди, но виждат, че  е мълчалив, затворен, тревожен, ръцете му са влажни от притеснение. В 21 часа отива да спи. На другия ден вкарва три гола за класическата победа на своя тим. Съотборникът му Сашо Костов закача слависта Мишев:

- 3:0 . Нещо да кажеш?

- Ама Гунди! Той бие тъчовете, той изпълнява фаловете и дузпите, той вкарва головете. Остава и корнерите да бие и да тича после да посреща топката пред вратата ... А вие? Само ходите по него и го целувате след всеки гол...

На 29 декември 1965 година България и Белгия играят на неутрален терен във Флоренция. Победителят печели правото да отиде на световното първенство в Англия. За минути Аспарухов вкарва два гола, след подавания на Иван Колев и Димитър Якимов. Същата година той става и футболист и спортист № 1  на България. „Франс Футбол” го нарежда на осмо място сред най-добрите играчи на континента. Това е върховата година на легендата.

Свидетели разказват друга интересна случка: Годината е 1966. Отборът на Левски гостува в Турция. С гостите непрестанно е Зоглу бей, меценат на един от местните тимове и на един от най-богатите хора в страната. Той официално предлага на ръководството на сините и на Аспарухов доста солидна сума, за да го вземе при себе си. Всеки изминат ден парите растат, докато накрая Гунди не издържа и се сопва: Слушай, Зоглу бей, ние не сме за продан...

Христо Бонев пък си спомня, че австрийски мениджър, гледал Аспархов само десет минути в приятелски мач, веднага му предлага солидна сметка и двегодишен договор. С годините и на българи, и на чужденци е все по-трудно да опазят синята деветка. Опитват се по друг начин: Блъскат го ритат, дърпат го за фанелката, докато я скъсат. Контузиите все по често го спохождат. Плакал е от болка и пак е излизал на терена, разказват съотборниците му. Следват операции. Състоянието му се влошава от мач на мач, а треньорите не му дават и минута отдих. Държат да е на игрището, независимо от състоянието му.

Последният си гол Гунди вкарва с глава на  Етър във Велико Търново на 13 юни 1971 година. На 28 юни Левски –Спартак играе срещу ЦСКА. В „Незабравимият ...“ за тази среща пише: „Гунди е в стихията си. Трудно е да се спрат неговите мощни набези към вратата на съперника. В един момент се освобождава от пазача си Пламен Янков и тръгва напред, но е спънат отзад . Кръвта нахлува в главата на синята деветка. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и...

Оттук нататък всичко се знае. Бе изгонен от терена. Смутен, забързан, покрусен, прекоси пистата и се мушна в тунела под главната трибуна. Никой не одобри постъпката му. Осъждаше я и той. Още като напускаше стадиона, съжаляваше безкрайно за невъздържаността си. Призна откровено вината си пред дисциплинарната комисия на БФФ , която отново го лиши от състезателни права за три срещи.”

Но той не можа да изтърпи наказанието си... Големият футболист загива заедно с приятеля си и не по-малък талант Никола Котков на 30 юни в 11 часа на 52-рия километър от София. А едва бе навършил 28 години. На погребението присъстват към 150 хиляди души, повече отколкото на Георги Димитров. Властта е уплашена. Толкова много хора на едно място могат да я пометат. Това коства главата на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който също е сред дошлите да отдадат последна почит на големите спортисти.

Георги Аспарухов ще остане най-обичаният от българите футболист. И това се дължи не само на таланта, а и на чара, скромността, интелекта му. Кинорежисьорите мечтаят да го имат във филмите си. Децата са горди да измият колата му, а той им се отблагодарява, като играе в махалата с тях. Мъж  от далечно врачанско село, останал напълно неподвижен след инцидент, боготворял синята деветка. Над леглото му имало само негови снимки. И каква ли е била изненадата му, когато кумирът му влязъл в бедната стаичка , за да му даде кураж. Имал чувството, че Господ е дошъл при него.

Голямата актриса Надежда Топалова разказва как именно Гунди спасил брака й. С любимия си Георги Джубрилов и кумът Иван Вуцов се засуетили и изпуснали часа за подписването. Служителката в Съвета била категорична. Има много чакащи. Запишете се за друг ден. Според суеверието такова сериозни неща не бива да се отлагат. Всички молби на младоженците обаче били напразни. Но изведнъж строгата церемониалмайсторка станала друга: усмихнала и вежлива. И причината е,  че видяла в компанията Гунди. След броени минути двамата актьори вече били семейство.
ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ/ШОУ