Барселона победи Реал (Мадрид) с 3:2 в контрола през изминалата нощ на препълнения „Хард Рок Стейдиъм” в Маями. Рядко се случва двата испански гранда да играят приятелски срещи. За последно беше на два пъти през 1991 година в приятелски турнир, организиран от телевизионен испански гигант.

Последната контрола между Барса и Реал извън Европа е на 30 май 1982 година във Венецуела...

18 дни преди това – на 12 май, Барселона е спечелил трофея във вече несъществуващия евротурнир Купа на носителите на купи (КНК). На финала воденият от германеца Удо Латек тим побеждава Стандард Лиеж с 2:1. Головете за каталунците реализират Алан Симонсен и Кини. На практика с този мач приключва официалната част от сезона. Първенството в Испания приключва още на 24/25 април, след което всички национални състезатели на Барса, а и на Реал Мадрид, започват да се готвят за предстоящото световно първенство, което започва на 13 юни в Испания.

След края на сезона обаче Барселона и Реал Мадрид получават покана да участват в приятелски турнир за купата на президента на Венецуела. Поканени са още Интер и Порто. Четирите отбора трябва да изиграят два полуфинала, финал и мач за трето/четвърто място. "Какво, за Бога, правим тук?", питат се играчите и на Барса, и на Реал при пристигането си във Венецуела. Каталунците си мислят, че след спечеления трофей в КНК ще празнуват, но са изненадани от поканата за южноамериканското турне. И имат сериозни проблеми с транспорта, докато стигнат до Каракас, а от там на 368 километра до мястото, на което трябва да играят футбол.

На 28 май 1982 година Порто елиминира Барселона след дузпи, а Интер се справя с Реал Мадрид. Така двата испански гранда трябва да играят утешителен мач за трето и четвърто място. Той се състои на 31 май 82-ра в град Баркисимето на скромния стадион „Фарид Риша”, който е с капацитет само от десетина хиляди места. На трибуните обаче се стичат изключително малко зрители, за да наблюдават... резервите на Барселона и Реал. Една от причините е, че венецуелската телевизия решава да излъчи пряко двубоя и много от феновете връщат вече закупените си билети. И без това цените са били непосилни за мнозина от тях. Освен това организаторите до последно променяли началния час на двубоя. "Усещането беше странно. Бяхме изолирани от всичко и всички. Пътувахме до Еквадор, от там с няколко спирки до Каракас и накрая шест часа с автобус до град Баркисимето. Спомням си, че стадионът имаше 3-4 реда седалки", разказва Мигели.

По това време в Испания никой не се интересува от южноамериканското турне на каталунци и мадридчани и срещата, която трябва да изиграят помежду си. Нищо, че допреди ден тя бе с историческо значение. Приятелският двубой през 1982 година във Венецуела е първият между Барселона и Реал (Мадрид) и единствен (допреди този в САЩ през изминалата нощ), който се играе извън пределите на Испания. Така Венецуела и стадиончето в град Баркисимето остават завинаги в историята на испанското Ел Класико. В края на месец май, когато двата гранда се срещат във Венецуела, в Испания феновете на футбола имат съвсем други приоритети. Освен че местните се готвят да посрещнат световните финали привържениците на Барселона очакват с трепет великия Диего Марадона на „Камп Ноу”. Трансферът е уреден и след Световното магьосникът с №10 трябва да облече синьо-червената фланелка. Той е привлечен, за да замени датчанина Алан Симонсен, който напуска столицата на Каталуня.

Ветеранът тогава Висенте дел Боске (32 години) вкарва единственото попадение в малкия финал на приятелския турнир (на снимката вляво). Всъщност, той е един от малкото известни футболисти, които Реал (Мадрид) праща във Венецуела. Почти същата е и ситуацията в Барселона, за който играят защитникът Мигели и Симонсен. Реал (Мадрид) дори няма постоянен треньор. Начело на тима е временният наставник Луис Молоуни, който е сменил Вуядин Бошков на 29 март 1982 година. Именно Молоуни довършва сезона, в който Реал Мадрид финишира на трето място, след шампиона Реал Сосиедад и Барселона. А от 1 юли 82-ра на „Бернабеу” пристига Алфредо ди Стефано, за да поеме тима и да го води в следващите два сезона. Той също е сред седемте хиляди на трибуните, които наблюдават контролата във венецуелския град.

„Вестниците бяха пълни с новини за подготовката на Испания за световното първенство, както и за пристигането на Марадона. Ние, които отидохме във Венецуела, наистина бяхме в задния двор на новините”, разказва за тогава голмайсторът Висенте дел Боске.

Поглеждайки назад към архивите на „Мундо Депортиво” става ясно, че наистина никой не се е интересувал от двубоя между Барселона и Реал. Първите седем страници на испанския всекидневник са посветени на трансфера на Марадона в Барселона, а венецуелското Ел Класико е поместено чак на девета страница!

„Спомням си единствено горещината и влагата във Венецуела. На всеки час и половина трябваше да влизаш под душа, за да се освежиш”, припомня си Франсиско Караско, бивш играч на Барса, а сега телевизионен коментатор.

Медиите в Испания наричат въпросния мач - тайното Ел Класико или скритото Ел Класико заради липсата на всякакъв интерес. В днешно време, когато играят Барселона и Реал Мадрид, на която и да е точка на света, това изглежда невъзможно...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Барселона - Реал (Мадрид) 0:1
0:1 Дел Боске (10)

Барселона: Амадор, Херардо, Мигели, Олмо, Рамос (52 – Валор), Моратала, Сувирия (52 – Моран), Естея (75 – Салва), Ландабуру, Симонсен (52 – Клос), Караско

Реал (Мадрид): Гарсия Ремон, Хуан Хосе, Фрайл, Салгеро, Сан Хосе, Дел Боске, Ангел, Карселен (Гарсия Кортес), Ито, Пинеда, Исидро

Стадион: „Фарид Риша”, Баркисимето
Съдия: Бланко (Венецуела)