Христо Стоичков винаги ще помни датата 5 декември 1990 година. На този ден Камата настъпва съдията Урисар Аспитарте в първи мач за Суперкупата на Испания между Барселона и Реал Мадрид. Двубоят на “Камп Ноу” завършва 0:1 след гол на Мичел, но ще остане в историята с постъпката на Ицо.

 

Няма как БЛИЦ да не върне лентата назад и да разкаже на своите читатели за случилото се.

 

В 39-ата минута защитникът на Реал (Мадрид) Чендо влиза твърдо в краката на Стоичков в опита си да изчисти топката в тъч. Реферът не отсъжда нищо, а пасивността му предизвиква Йохан Кройф. Треньорът на Барса скача от треньорската скамейка и започва нервно да протестира. Аспитарте отива при холандеца и му показва червен картон, след което настъпват черните мигове на Камата. Ицо първо дърпа рефера и ръкомахайки яростно му иска обяснение. Арбитърът обаче не се впечатлява от този протест и показва жълт картон и на Стоичков. Българинът съвсем превърта, започва подигравателно да ръкопляска на рефера, който вади и червения картон. Тогава  Христо го настъпва с цялата си злоба по крака. Стоичков е изваден за шест месеца от футбола. Впоследствие санкцията е намалена на два месеца.

 

 

“Кройф, кажи на бика да се успокои или ще го изпратя в кошарата!”. Фразата е находчива и с времето дори започна да ми харесва. Изрече я Илдефонсо Урисар Аспитарте, съдията, който благодарение на мен стана известен в целия свят. Не с нея, а с онова, което всички единодушно нарекоха “настъпването на века”. Никога няма да забравя 5 декември 1990 година. В този ден се роди моята черна легенда.

Барселона играеше с Реал първа среща за Суперкупата. Течеше първият ми сезон в отбора, първото ми дерби с най-сериозния съперник и първата ми възможност да извоювам отличие със синьо-червената фланелка. Те бяха спечелили шампионата, ние – купата. Не биваше да позволяваме нещата да продължават така. В България ми бе омръзнало да гледам как капитанът на Реал вдига шампионската купа. Не можех да търпя повече!...

 

...Кройф стана от пейката и започна настойчиво да протестира за нарушение на Чендо срещу мен. Ръкомахаше, свиркаше и искаше от Урисар справедливост. Съдията спря мача и тръгна към нашия треньор. “Камп Ноу” бе заприличал на тенджера под налягане. Всички крещяха, размахваха бели кърпички и скандираха популярното: “Така, така, така печели Мадрид!”

 

Протестите на Кройф не спряха и Аспитарте му показа жълт картон. В този момент се приближих до съдията и с моя отвратителен испански му казах да се успокои, да прибере картоните и да поднови играта. Говорех меко и дори го прегърнах през рамо със сърдечен жест. Кройф продължаваше да му приказва какво ли не и Урисар извади червения картон. “Камп Ноу” щеше да се срине, а аз направо избухнах.

 

Как е възможно след такова явно нарушение на Чендо съдията да прави скандал и да изгони онзи, който защитаваше справедливостта? Все още имах малък опит в испанския футбол, но вече бях разбрал, че най-лошото в тази страна е да протестираш. Можеш да риташ, но не да говори никога със съдията. Рекох си, че щом Кройф е тръгнал да ме защитава мен, аз пък съм длъжен да защитавам него. Оспорих изгонването на треньора и Урисар ми показа жълт картон. Посрещнах решението му с подигравателно ръкопляскане, а той извади червения цвят. Спорът прерасна в скандал.

 

Изгониха мен, футболиста, понесъл ритника на Чендо. Нервите ми не издържаха, загубих разсъдък и в изблик на безсилие настъпих силно съдията. Снимките обиколиха света.

 

Стигнах до съблекалнята и се уплаших. Усетих, че съм прекалил, че последствията щяха да са сериозни и оставането ми в Барса е под опасност. Сред тези горещи размишления пристигна Бакеро. Той не играеше в мача.

 

-Христо, настъпи ли съдията?

 

Не ми каза нищо друго. На почивката отишъл при съдията, който е баск като него, за да го помоли да не пише нищо в протокола. Казал му как съм твърдял, че не съм го настъпвал. Съвсем логично обаче Урисар отбелязал всичко. Написал дословно: “Състезателят дон Христо Стоичков беше изгонен, защото с подигравателни ръкопляскания посрещна решението ми да му покажа жълт картон за оспорване. В този момент и напълно умишлено ме настъпи с пета по десния крак и трябваше да забавя подновяването на играта заради силните болки, които почувствах.”

 

Когато се прибрал вкъщи и пуснал телевизора, Бакеро направо замръзнал. Направил всичко възможно, за да разреши проблемите, а впоследствие се убедил, че правото е на страната на съдията. В съблекалнята бях толкова уплашен, че не можех дори дъх да си поема и затова не събрах смелост да му кажа истината.

 

У нас жена ми ме чакаше в ужасно настроение. Мариана не знаеше да ми се кара ли, да ме удари ли или да ме успокоява. Беше много труден момент за мен. Най-трудният, откакто бях в Барселона.

 

Почти веднага пристигна и моят мениджър Хосе Мария Мингея.

 

-Христо, вярно ли е, че си настъпил рефера?

 

Нямах сили да отговоря. Само мълчах. До разсъмване останахме будни, без да разменим нито дума. И без да хапнем залък. Беше ужасно дълга нощ....

 

...Някои предричаха наказание от 2 месеца, други половин година. Аз се надявах на голяма глоба и два мача извън отбора....

 
Заминах си за България за Коледните празници. Веднага отидох да видя дядо Христо в Ясно поле. Когато се завърнах у дома, Мингея ми се обади с новината:

-Христо, разговарях с Барселона. Наказали са те 6 месеца без футбол.

 

Не казах нищо. Истината бе, че в очите ми избиха сълзи. Само повтарях на Мингея да се обади отново, че не съм го разбрал и това не може да е вярно. Чувствах се разбит и напълно унищожен. Съдбата ми бе погодила жесток номер.