На днешния ден през 2006 година умира легендата на Локо (София) и българския футбол Атанас Михайлов. Той остава БЕЗСМЪРТЕН с изяви на терена и непокорност пред силните на деня...
В тази връзка ви предлагаме извадка от публикацията „НРБ и СССР: Голямата футболна криза„ на Никола Георгиев, от 15.07.2016, в „Политика“, в която се разказва за драматичните два мача между Локо (София) и Динамо (Киев) през 1979 година.
..."Повод за драмата става мачът между скромния „Локомотив” (София) и доста силния по онова време „Динамо” (Киев). Двата отбора играят за купата на УЕФА през мъгливата есен на 1979 г. Двубоят едва не предизвиква скандал между СССР и НРБ и довежда до самоубийството на българския футболист на „Локото” Иван Дангов няколко месеца по-късно. Срещата в крайна сметка остава в историята като една от най-пировите победи във футбола. А в спортните отношения между България и Съветския съюз, този мач е нещо като еквивалент на Карибската криза от 1962 г.
Киевският „Динамо” в тези години е най-силният отбор в СССР, току-що е спечелил купата на КНК, съставя гръбнака на „Сборная” и е нещо като емблемата на съветския спорт за пред света. Киевчани са водени от легендарния треньор Валерий Лобановски. Това не е просто клуб, а военна машина за международни победи...
Голямата звезда на софийския „Локомотив” по това време е безсмъртният Атанас (Начко) Михайлов, а треньор е известният с нелекия си казармен нрав Васил Методиев-Шпайдела. Между другото, прякорът на Методиев идва от името на немския генерал Ханс Шпайдел, отличил се както в Първата световна, така и във Втората световна война. Истинският ген. Шпайдел воюва и на Източния фронт, при това ръководейки група армии „Юг”, които минават и през Украйна. Тази етимология на прякора на българския треньор, казват, стигнала и до съветските власти.
Съветската директива е ясна - скромните българи трябва да бъдат отстранени ... на всяка цена.
В първия мач в България обаче „Локомотив”, който е определен от съветската преса като „квартален отбор”, побеждава съветските звезди с твърде удобното 1:0 след гол на Начко Михайлов.
За късмет на съветския отбор преди реванша голямата звезда на българския футбол и на „Локото” по това време Атанас Михайлов е контузен. За всеки случай нашите власти предупреждават ръководството на „Локо” Начко да не пътува до СССР, а футболистите да не се напрягат много в реванша, за не се обидят съветските другари. По това време вече мирише на перестройка в целия соцлагер и СССР следят изкъсо сателитите си - особено в спорта. (Само няколко години по-късно България примирено бойкотира Олимпиадата в САЩ, за да угоди на големия съветски брат).
От щаба на железничарите привидно приемат препоръките, но качват на самолета контузения Начко с обяснението, че само ще разгледа Киев като турист и ще повдига духа на момчетата.
Срещата-реванш е на 12 декември 1979 г. Съдия на мача е унгарецът Полотай, който предварително е уреден и „почерпен” от домакините. Обещан му е и... цветен телевизор.
...Неочаквано за „Динамо” българската звезда Начко Михайлов влиза в игра на инжекции. Самият той разбира, че ще играе в последния момент, от лекаря на отбора. Бате Начко е оставен до резачката Владимир Бесонов, легендарен десен бек на СССР на три световни първенства, който постоянно го малтретира и го рита целеустремено точно по болното място. Прякорът на Бесонов е Човека-травма, защото контузва безкомпромисно противниковите футболисти. „Играх като щъркел, на един крак”, спомня си по-късно Начко Михайлов.
Мачът прераства в кошмар за нашите момчета, защото домакините са опасно груби, далеч извън допустимото. На всичкото отгоре те успяват да отбележат и два гола до 42 рата минута...
Мачът върви към края си. Киевчани предвкусват победата. Настъпва 72-рата минута. Тогава Начко финтира постоянния си пазач Бесонов. Вдига топката към границата на наказателното поле към хлапака Дойчев, а голобрадият юноша на отбора шутира и опъва мрежата на вратаря Роменский.
Истинската драма обаче тепърва предстои. Българите са окрилени и започват атаки. При едно от нападенията на Иван Дангов отляво, в 76-тата минута, вратарят на киевчани Роменский влиза жестоко с бутоните си в слабините на българския нападател и буквално разкъсва тестисите му...
По-късно животът на Дангов е „спасен” в многочасова операция в София. Уви, налага се лекарите да отстранят и двата му тестиса. А малко преди фаталния мач Дангов е планирал сватбата си. Осъзнал, че животът му е разбит, Иван Дангов се самоубива само 2-3 месеца по-късно с ловната си пушка. Естествено, тогава е обявено, че той загива в ловен инцидент, но за всички е ясно, че осакатеният футболист сам посяга на живота си. Днес, в памет на трагично отишлия си играч, се провеждат турнири по детски футбол.
Но мачът трябва да продължи и без гърчещия се от болка и изведен на носилка Дангов. Съдията Палотай прави поредния подарък за домакините... изгонвайки Боко Димитров. Въпреки това „Локо” София удържа резултата и с гола си на чужд терен се класира за четвъртфиналите.
Домакините, естествено, са бесни и дори нарушават феърплея, като не се явяват на „дружеската” вечеря след мача. В интерес на истината, българите също не умират от желание да ядат и пият с братушките и така съветско-българския банкет на дружбата пропада.
Така за първи път в историята български футболен тим елиминира съперник от СССР.
Цялата тази история обаче никак не допада на тогавашното партийно и спортно ръководство на НРБ. И то не толкова заради това, че е отстранен киевския гранд, а защото скандалите на терена и извън него, многото контузии, цялата враждебна атмосфера около мача, нарушават мита за вечната българо-съветска дружба.
Партията веднага намира формален повод да накаже Шпайдела със забрана от треньорска дейност за две години - бил се държал зле със съветските другари. Решението е взето от Районния комитет на партията, но заповедта за това идва „свише”.
В следващия си мач за купата на УЕФА „Локомотив” среща „Щутгарт” и отпада от турнира без особени драми. Но само няколко години по-късно реабилитираният Васил Методиев - Шпайдела застава начело на „Левски” и си го връща на германците като ги отстранява два пъти поред с отбора на „сините”"...
