Мигел Перес Куеста. Или просто Мичу. Дългокракият испанец пристигна във Висшата английска лига през лятото без много шум. Медиите не му обръщаха кой знае колко внимание, но днес той вече е в центъра на събитията. Мичу е една от най-големите звезди в английския елит, след като ниже гол след гол за уелския клуб Суонзи.

 

Има ли обаче нещо общо между родения на 21 март 1986 година футболист и...Христо Стоичков. Колкото и да ви звучи невярващо – има! БЛИЦ ви поднася нещо любопитно, което си заслужава да прочетете...

 

 

Мичу е роден в Овиедо. Именно в едноименния отбор прави първите си стъпки във футбола. Като малък е слаб и кекав. Често боледува. Лекарите обаче му препоръчват да спортува и той хуква подир топката. Преминава през всички формации на Овиедо, докато един ден се озовава в мъжкия състав. От 2003 до 2007 година изиграва 100 мача и отбелязва 13 гола на поста атакуващ халф – малко зад нападателя. После го поставят и на върха на атаката. Младокът обаче твърди, че се чувства еднакво добре и на двете позиции.

 

През пролетта на 2007 година скаути на Селта (Виго) забелязват, че в този 185-сантиметров младеж има достатъчно на брой футболни качества. На пръв поглед Мичу е един такъв – никакъв. С малко некоординирани движения. Почти като Питър Крауч, само че с 15 санта по-нисък от него. Още през лятото на същата година Мигел Перес Куеста акостира във Виго. Треньор по същото време на Селта е Христо Стоичков. Камата поема тима в края на март 2007 година с идеята да го спаси от изпадане. Макар че Селта постига три поредни победи на финалната права, изпада и се озовава в Сегунда дивисион. Ицо обаче остава на поста до началото на октомври, когато е уволнен.

 

През лятото на 2007 година, когато Селта започва подготовката си за новия сезон, на стадион “Балаидос” се появяват няколко нови футболисти. Сред тях стърчи едно момче. Мичу. Предварителната уговорка е младокът да поиграе във втория състав на клуба от Овиедо – Селта Б. Въпреки това “отгоре” подшушват на Камата да види Мичу и още няколко младежи. Стоичков обаче не забелязва нищо особено в играта на Мигел Перес Куеста и не му дава никакъв шанс в мъжкия отбор. Малко след началото на сезона Ицо се разделя със Селта. На неговото място идва Хуан Рамон Лопес Каро. И той обаче пее същата песен. Нещо повече – Лопес Каро е далеч по-краен и обявява Мичу за “момче, което не знае как да се движи по терена, камо ли върши някаква работа и да вкарва голове.”

 

Само няколко дни след това му изказване Мичу изригва. Почва да бележи гол след гол за Селта Б. А когато попаденията му набъбват до 10, Лопес Каро последва съдбата на Стоичков. Треньорът е уволнен, а на горещия стол сяда Антонио Лопес.

 

 

Новият наставник веднага издърпва Мичу в представителния отбор и на 16 март 2008 година бъдещата звезда на Висшата английска лига записва дебют за Селта в мача срещу Албасете.

 

“Антонио Лопес бе човекът, който ми подаде ръка в тези трудни за мен месеци”, спомня си Мичу. “Той ме извика и ми каза: “Момче, в теб има огромен потенциал. Просто трябва малко да се поотпуснеш и да се пребориш с напрежението. Сториш ли го, няма да имаш проблеми с битката срещу противниковите вратари”. Тези думи ме окуражиха!”, добавя голмайсторът.

 

Мичу заиграва силно. Така, както той си знае. И офертите започват да пристигат. През януари 2010 година интерес към него проявява най-големият враг на Селта - Спортинг (Хихон). Феновете полудяват, научавайки новината. За тях няма по-голям грях от това някой да премине от Селта в “ония от Хихон”. До трансфер не се стига, но малко преди затварянето на зимния прозорец на хоризонта изскача Бирмингам. Английският клуб започва светкавични преговори, които почти са финализирани. Мичу уточнява личните си условия, но малко преди да тръгне за медицински прегледи се появява проблем за начина на изплащане на трансферната сума. И сделката пропада.

 

Мичу остава в Селта до лятото на 2011 година. Тогава подписва с Райо Валекано със статут на свободен агент, тъй като договорът му с галисийците е изтекъл. В Райо роденият през 1986 година футболист блести. Изиграва 37 мача и отбелязва 15 гола. Името му започва все по-често да се появява в испанската преса, отразяваща подробно Примера дивисион. И ако допреди няколко години офертите пристигат, сега направо заваляват.  Най-приемливата за Райо обаче не е от европейски гранд, а от скромния Суонзи, който е първият уелски клуб, попаднал във Висшата английска лига.

 

Мичу пристига на Острова срещу 2 милиона евро, а местната публика го приема резервирано. Медиите – също. Но после... После историята е известна на всички, които се интересуват от футбол. Гол, гол, гол, гол, та така до 13 във Висшата лига. Уточняваме – до момента... Той е звезда на "лебедите", но едва ли смята скоро да изпее лебедовата си песен...

 

За финал ви предлагаме едно интересно изказване на сър Алекс Фъргюсън.

“Когато това момче пристигна в Суонзи, аз си зададох въпроса: “Кой пък е тоя Мичу?”. Е, вече се уверих. Чудя се къде е спал нашият скаутски екип, чиято задача е да търси добри футболисти. Понякога наистина не сме далновидни.”

 

Дали и Стоичков не си е казал нещо подобно...