Пламен Гетов е един от най-добрите български футболисти през 80-те години на ХХ век. Халфът от Сунгурларе беше майстор на изпълнението на статични положения, особено на преките свободни удари. Днес се навършват 30 години от деня, в който тогавашният ас на Спартак (Плевен) поставя Югославия на колене на стадион „Васил Левски“.

 

На 1 юни 1985 г. България побеждава „плавите“ с 2:1 в квалификация за световното първенство в Мексико през 1986 г. И двата гола за „лъвовете“ са реализирани от Пламен Гетов. Така той само в рамките на един двубой той вкарва 50% от попаденията си за националния отбор. За 26 мача за България Маестрото има четири гола. Първото си попадения за „лъвовете“ бележи при дебюта си на 9 март 1983 г. при равенството 1:1 с Швейцария в контрола, играна във Варна. Последният му гол за България е на Световното в Мексико при 1:1 с Южна Корея на 5 юни 1986 г.

 

Преди 30 години Гетов открива резултата на Националния стадион в 27-ата минута с перфектно изпълнение на най-силния си коз – пряк свободен удар. Той праща топката над наредилия се до сръбската стена Георги Димитров. Две минути по-късно Милко Джуровски обаче изравнява. В 58-ата минута Пламен Гетов се разписва победно за България с удар десния крак, пращайки топката точно до левия страничен стълб на вратата на Ранко Стоич. Победата е ключова за българския национален отбор по пътя за класиране на световното първенство, след като преди това бием отново в София ГДР с 1:0 (на 6 април) и Франция с 2:0 (на 2 май). Тимът на Иван Вуцов завършва втори в класирането на групата след европейския шампион Франция, като двата тима имат по 11 точки. Югославия остава на трето място с 8 точки. По това време се дават по две точки за победа.

 

1:0 Пламен Гетов (27), 1:1 Милко Джуровски (29), 2:1 Пламен Гетов (58)

 

България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров, Радослав Здравков, Пламен Гетов, Наско Сираков (53-Андрей Желязков), Бойчо Величков (46-Костадин Костадинов), Аян Садъков, Стойчо Младенов

Селекционер: Иван Вуцов

 

Югославия: Ранко Стоич, Владо Чаплич, Любомир Радованович, Иван Гудел, Велимир Зайец, Фарук Хаджибегич, Един Бахтич (35-Митар Мъркела), Марко Млинарич, Фадил Вокри, Мехмед Баждаревич, Милко Джуровски
Селекционер: Милош Милутинович

 

София, „Васил Левски“ - 60 000 зрители

Съдия: Войтех Христов (Чехословакия)