ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Днес Мариян Христов навършва 50 години. Роденият в Ботевград снажен халф и нападател е син на баскетболната легенда Георги Христов - Сапуна. Юноша на Левски, където стана шампион при старшата възраст през 1991 година, Мариян Христов започна кариерата си в отбора на Балкан (Ботевград). Именно тук той попадна в полезрението на опитния треньор на Славия Стоян Коцев - Кано, който го взе при „белите”. За един сезон Христов изигра 26 мача и отбеляза 8 гола.

Качествата му обаче бяха забелязани и в Левски и през лятото на 1995 година Мариян облече синята фланелка. Мощен физически, висок 1.93 м, притежаващ добър удар с двата крака и с глава, Мариян Христов

бързо се превърна в главна ударна сила на „синьото“ нападение.

Това бе отново труден период за Левски, тъй като половината от ключовите играчи на фамозния тим между 1993 и 1995 г. бяха разпродадени в чужбина поради финансовата криза. За двете години в Левски Мариян изигра 56 мача и вкара 19 гола в първенството. Някои от попаденията му имаха безценна стойност за победите на „сините”. Още в първото му вечно дерби с ЦСКА той се разписа в „червената” врата с втория гол за победното 3:1 под проливния дъжд на стадион „Васил Левски”. През пролетта на 1996 г. пак той бе сред главните действащи лица в новата победна серия срещу „червените”. Отбеляза единствения гол при успеха в първия полуфинал за купата, а в реванша на „Българска армия” първо изработи дузпата за първия гол и после

заби последния пирон в домакинския ковчег за уникалното 4:2 след 0:2.

Това бе рекордната и до днес девета поредна победа на Левски над вечния съперник.    

Качествата на Мариян Христов вече бяха забелязани и от чуждестранните емисари. След дълги преговори, през лятото на 1997 г. той премина в германския Кайзерслаутерн, чийто треньор по това време бе прочутият Ото Рехагел. И още в първия сезон Мариян се постара максимално да оправдае доверието, ставайки шампион в Бундеслигата през 1998 г., като е

първият българин, спечелил шампионската титла в Германия.

По-късно самият Рехагел ще признае, че Христов е неговият „Балкански дух”, който вдъхновява целия отбор. Мариян игра седем години в Кайзерслаутерн, където записа 146 мача и 28 гола. Макар че още след първия мач получи контузия и бе извън строя повече от два месеца, той бързо навакса изоставането. Особено ценни бяха неговите пет гола в първия сезон, когато триумфира като първенец. Първия той постигна срещу Хамбургер в 90-ата минута за победата с 2:1. По един вкара за успехите над Байерн с 2:0 и над Кьолн с 3:2. На два пъти се разписа и като гост при важната победа с 1:0 над Щутгарт, както и при равенството 1:1 срещу Шалке в Гелзенкирхен. Той никога няма да забрави датата 2 май 1998 г., когато Кайзерслаутерн бе коронясан като шампион, както и еуфорията от триумфа в града на легендарния Фриц Валтер.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

После премина във Волфсбург и там също изкара три години с 15 мача и 4 гола. Нерядко страдаше от контузии, които до голяма степен му попречиха да разкрие напълно футболния си потенциал. Травмата в коляното го принуди преждевременно да прекрати кариерата си в Германия. Но дори само факта, че се подвизаваше по терените на Бундеслигата цели 10 години, говори достатъчно добре за качествата му. Съвсем естествено Мариян е

страстен привърженик на германския футбол като философия на играта

и винаги подкрепя отборите от тази страна независимо от турнирите, в които те участват.

След десетилетието в Германия, Мариян се върна в родния Балкан, където завърши и кариерата си. Той дебютира в националния отбор на 24 април 1996 г. в приятелската среща срещу Словакия в Братислава, завършила 0:0. Странно защо обаче така и не попадна в разширения състав за европейското първенство в Англия, където можеше да бъде полезен, тъй като се намираше в отлична форма. Все пак

взе участие на световното първенство във Франция

две години по-късно, както и на европейските финали в Португалия през 2004 г., като записа общо 45 мача и 6 гола с националната фланелка. От този период датира и голямото му приятелство със Стилиян Петров и той искрено съжалява, че капитанът и рекордьор по мачове с екипа на България преждевременно прекрати футболната си кариера поради здравословните проблеми.

След приключване на активната си състезателна дейност Мариян беше играещ треньор и ръководител в Балкан. При поредната треньорска смяна в Левски през пролетта на 2013 г., малко изненадващо той беше повикан за помощник-треньор. Така след дълго отсъствие Мариян отново стъпи на стадион „Георги Аспарухов” и имаше принос във възраждането на отбора, който така нелепо се размина и с купата, и особено с шампионската титла.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ