Националната купа възниква като самостоятелен турнир през 1938-а година. До тогава т.нар. „Царска купа“ получава по право шампионът на страната. В периода 1924-1937 "Ботев" печели първенството и получава националната купа веднъж – през 1929-а година. Най-успешните отбори са Славия и Владислав Варна, ставали шампион по три пъти и съответно три пъти носител на Царската купа.
Статистиката след 1938-а, откакто турнирът е самостоятелен, отрежда първо място по брой спечелени купи на "Левски" – 25, втори са ЦСКА с 19. „Канарчетата“ отстъпват в класирането по брой спечелени трофеи още на Славия (7), Литекс и Локомотив София (с по 4). „Жълто-черните“ са завоювали ценния трофей два пъти – през 1962-а и през 1981-а.
Първият финал, който „канарчетата“ играят е през 1947-а година – загубен от Левски в София с 0:1. През 1956-а Ботев отново достига до финал, и отново играе с "Левски" (тогава Динамо). Двубоят е загубен с 2:5.
Първият голям успех на „жълто-черните“ идва през 1962-а година. След победи над Спартак София и Спартак (Плевен), "Ботев" отстранява на полуфинал и Спартак Пловдив, които само година по-късно ще станат шампион на страната, и на финала се изправят срещу Дунав (Русе). „Канарчетата“ са безапелационни – с голове на Дерменджиев, Харалампиев и Чакъров, Ботев печели трофея с чистото 3:0. Успехът праща "Ботев" в турнира за КНК през следващия сезон, където тимът става първият български отбор достигнал до четвъртфиналната фаза в европейските клубни турнири. Там „жълто-черните” отпадат от Атлетико (Мадрид) (0:4 и 1:1), като двубоят на стадион „Христо Ботев” остава сред паметните европейски сблъсъци в клубната история.
След успеха над Дунав, следват още два поредни финала – през 1963-а и 64-а, и двата загубени от Славия (с 0:2 и 2:3 съответно). Следва пауза от 17 години, за да се стигне до втората успешна година на "Ботев" - 1981-а. Тогава успешен поход на "Ботев" осигурява финал срещу Пирин, спечелен с 1:0. Купата дава възможност на "Ботев" да играе в турнира за КНК за втори път и отново се стига до епохален сблъсък с испански гранд - Барселона. Именно тогава "канарчетата" постигат една от великите си победи – 1:0 над каталунците, но в крайна сметка отпада с общ резултат 2:4.
Следващият финален двубой на "Ботев" е през 1984-а, когато пловдивчани отстъпват пред "Левски" с 0:1. "Ботев" все пак получава право да участва в турнира КНК, където след като отстранява Унион (Люксембург) среща Байерн Мюнхен и е на крачка да отстрани немския колос, печелейки в Пловдив с 2:0, но с общ резултат 3:4 отпада на осминафинал.
Последните финали на "Ботев" са в поредица през една година в началото на 90-те. През 1991-а година „жълто-черните“ отново срещат "Левски" във финала, но губят с 1:2. Може би най-запомнящият се финал е през 1993-а година. Тогава „жълто-черните“ отстраняват "Левски" след 0:2 в София, но 3:0 в реванша в Пловдив и на финала излизат срещу ЦСКА в Благоевград. Двубоят е посетен от рекорден брой фенове на "Ботев", но въпреки това тимът губи с 0:1.
Отново столичен тим застава между "Ботев" и националната купа в последния финал на „канарчетата“ – през 1995-а година, когато Локомотив (София) печели с 4:2. Последният път, когато "Ботев" бе близо до финала бе през 2008-а, когато „жълто-черните“ срещнаха на полуфинал бъдещия носител на трофея Литекс и в един двубой в Ловеч отпаднаха с 2:4.
За всичките си 10 финала досега, "Ботев" (Пловдив) е губил 8 – все срещу отбори от София – "Левски" (4), Славия (2), ЦСКА (1) и Локомотив (София) (1), но печелил два – все срещу отбори извън столицата – веднъж успех над Дунав (Русе), и веднъж над Пирин (Благоевград).
