България приема Франция днес от 21:45 часа в световна квалификация на Националния стадион „Васил Левски“. В рубриката БЛИЦ Архив връщаме лентата 56 години назад, за да ви припомним за един мач, игран на 12 ноември 1961 година. Тогава побеждаваме французите с 1:0, но всичко по реда си...

В квалификационната група за световните финали в Чили през 1962 година България е само с още два отбора – Франция и Финландия. На 11 декември 1960-та падаме от Франция с 0:3. На следващата година побеждаваме Финландия като гост с 2:0 и като домакин с 3:1. Преди последните мачове Франция е лидер с 6 точки, нашите имат 4 (тогава за успех се дават по две точки). За да стигнем до финалите в Чили трябва задължително да победим „петлите“ в последния мач на 12 ноември 1961 година в София. Дори и това не е достатъчно, тъй като при успех двата тима се изравняват по точки и трябва да играят допълнителен трети двубой, който ще определи участника на Световното.

12 ноември 1961 година. София. Национален стадион „Васил Левски“. 55 000 се стичат на стадион Васил Левски, за да подкрепят българските „лъвове“. Почти цял мач гол така и не пада в нито една от двете врати. В 89-ата минута обаче чехословашкият съдия Станислав Фенцъл отсъжда пряк свободен удар в полза на България. Първото изпълнение на Кирил Ракаров среща стената. Реферът показва фаулът да бъде повторен. При втория опит Ракаров вместо да стреля силно към вратата, праща топката балонно в наказателното поле. От задна позиция отнякъде изскача Христо Илиев-Патрата и праща топката във вратата за 1:0. На стадиона настъпва неописуема радост, над 55 000 скачат във възторг. В този момент обаче французите вече са подгонили главния съдия Фенцъл и единия от помощниците му. Претенциите на „петлите“ са, че при центрирането Иван Колев е в засада. Нещо, което ясно се вижда при повторенията и многобройните клипове и снимки, с които французите наводняват пресата в страната. Наистина Иван Колев е поне метър в засада при центрирането на Ракаров, но попадението е зачетено. Нищо, че гостите от Франция едва са укротени от милиция, за да не линчуват главния съдия и единия от асистентите му.

Вестник „Народен спорт“ от 13 ноември излиза с челен материал на броя си „България победи Франция“, а подзаглавието е „Заслужен успех. Следва трети мач“... А в текста четем: „Още от първите ходове стана ясно намерението на французите да печелят време, като убиват тгемпото на играта, особено в централната част на игрището. Техният стремеж към един равен резултат (евентуално 0:0) можеше да бъде удовлетворен с таксъв маниер на игра още повече, че тяхпната защита бе все от опитни футболисти, значително обиграни помежду си...

„УРА ЕХТИ НАД СТАДИОНА“

С този възглас, който кара всяко българско сърце да потръпва от вълнение, пубиката посрещна своите любимци. А когато след десетките наелекпизиращи минути, дойде и онази, която ще остане завинаги в паметта ни, възторгът и опиянението нямаше граници.

Статистиката на мача ясно показва българското превъзходство – 20 срещу само 3 удара в наша полза. А корнерите 10 срещу само 1 за „петлите“.

Любопитното е, че съдията дава интервю след края на мача, което „Народен спорт“ публикува. Ето какво точно казва чехословакът за решението си да нареди повторно изпълнение на прекия свободен удар: „Победи безспорно по-добрият отбор. Публиката се държа спортсменски. Колкото за повторението на наказателния удар, аз в еднага преди това отбелязах нарушението на защитата, която направи крачки напред, преди да бъде изпълнен ударът. Аз съм бивш футболист и знам какво означава точното спазване на деветте метра при изпълняването на наказателните удари. Французите нямаха никакво основание да протестират макар че е тежко да се загуби мача в последната минута.“

Самоотвержено, устремно – победа! С такова заглавие за мача излиза вестник „Народна младеж“. И публикува не кой знае колко голям материал за двубоя, поместен на една от вътрешните страници. На същата страница има материал „Проверка на силите“, свързан със зимните спортове заради наближаващата зима, материал „Здраво начало“, свързан с Толбухинския регион и други.

„Да се каже, че яйце нямаше къде да падне вчера на стадион Васил Левски е съвсем точно. Защото едва ли би се намерил някой, който да реши, че можеха да бъдат пуснати в продажба още – не повече от стотина билети. Та дори и теренът беше  пренаселен, когато футболистите се строиха, а пред тях се „разшътаха“ най-малко двойно фоторепортьори“. Това е началото на материала след успеха ни над Франция във вестник „Народна младеж“...

„Мнозина от тях не можаха мъжествено да понесат напрежението. И се нахвърлиха върху съдията. Постъпката на французите изненада, огорчи и възмути публиката“, допълва още вестникът за поведението на гостите след гола на Христо Илиев в предпоследната минута.

След успеха България и Франция финишират с по 6 точки в групата и се налага да изиграят трети мач на неутрален терен. Той се състои на 16 декември 1961 година в Милано. Тогава Димитър Якимов отбелязва за 1:0 и България за първи път се класира на световни финали.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/ЗВЕЗДЕЛИН ХРИСТОВ/БЛИЦ

ВЕСТНИК НАРОДЕН СПОРТ

ВЕСТНИК НАРОДНА МЛАДЕЖ