На 8 май бившият президент на ФИФА Жоао Хавеланж навърши 100 години. Той е първият голям бос във футбола, доживял до тази възраст.

Пълното му име е Жан-Мари Фостен Гьодефроа "Жоао" де Хавеланж. Роден е през 1916 г. в Рио де Жанейро в заможно семейство на белгийски емигранти. Баща му е богат и проспериращ бизнесмен в областта на оръжейния бизнес.

Като малък Жоао се пробва в няколко спорта, включително и във футбола. С екипа на Флуминензе става градски шампион за юноши. Той обаче е сред резервите, а треньорите не му предричат добро бъдеше на футболния терен. Жоао е отчаян, но трябва някак си да преглътне горчивата истина  -  без, разбира се, да подозира, че един ден футболът ще стане част от живота му. И ще го издигне във висините.

Пада си по бокса, а като юноша на няколко пъти му се налага да използва юмруците си, защитавайки се от представители на кварталните банди. И то повече от успешно. Паралелно с това се влюбва в плуването. През 30-те години е един от най-добрите плувци не само в Бразилия, но и в Южна Америка.

Жоао е умен и много ученолюбив. Записва се да учи право и през 1940 година се дипломира като юрист.

Четири лета по-рано той се появява за първи път на голям спортен форум – част е от олимпийския отбор на Бразилия по плуване. Жоао пътува три седмици с кораб, пресичайки Атлантическия океан, за да стигне до Европа. И по-специално до Берлин, за да участва в Олимпиадата.

Специалистите му предричат отлично представяне, някои даже прогнозират и медал. Жоао обаче се проваля в състезанията на 400 и 1500 метра свободен стил. Отчаян, той изоставя плуването. Решава да опита късмета си и на боксовия ринг, но и там не му провървява. Пуска се в около двайсетина мача, от които печели само пет.

През 1952 г. Хавеланж участва в още една олимпиада – тази в Хелзинки. Част е от състава на Бразилия по водна топка, където е най-възрастният състезател– точно по това време е на 36 години. Пак обаче няма късмет. „Кариоките” остават извън първите десет отбора в крайното класиране. Три години след това печели бронзов медал по водна топка на Панамериканските игри, проведени в Мексико.

След като приключва със спортната си кариера, Жоао работи на няколко места. Съветник е по правните въпроси на популярна в Бразилия автобусна компания, а след това е в Борда на директорите на мощен металургичен комбинат.

След смъртта на баща му Хаваленж  получава покана от белгийска компания за продължаване на семейния бизнес - търговията с оръжие. Там перспективата е отлична – пред бразилеца се открива идеалната възможност да натрупа пари. Страшно много пари. Жоао обаче отказва, признавайки, че, оръжията винаги са го отвращавали и че те са инструмент на смърт и насилие. „Никога през живота си не съм имал пистолет. Да, татко успя именно с този бизнес, но аз не искам да се занимавам с това. Знам, че ще загубя много. Може би милиони, но съм категоричен в избора си”, твърди Жоао.

Впоследствие се завръща в спорта, влизайки в Бразилския олимпийски комитет. Той води делегацията на своята страна на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година, а през 1963-а става член на МОК.

През 1974 година Хавеланж пробива с гръм и трясък във футбола. Той печели по драматичен начин изключително оспорваната битка за трона във ФИФА със своя предшественик Стенли Роуз. И става седмият президент на световната централа. Оттам насетне – до 1998 година, когато Сеп Блатер го заменя, историята на Жоао е ясна.

Името му беше замесено в доста скандали, в съмнения за задкулисни игри, подкупи и пране на пари. Но е факт, че Хавеланж извърши редица промени в най-популярния спорт в света.

По негова инициатива е увеличен форматът на световните първенства. На Мондиала през 1982 година отборите стават 24, а през 1998 нарастват на 32.

По негова инициатива започват и различни международни надпревари: световното за юноши до 17 години (1985), за младежи до 20 години (1977), за жени (1991) и турнирът за Купата на конфедерациите (1992).

Хавеланж превръща световните финали в голям басейн от пари, основен източник на които са телевизионните права. Именно по негово време ФИФА се превръща в могъща организация.

През 1998 г. Жоао Хавеланж предава властта на дългогодишния си пръв помощник Сеп Блатер и се оттегля от голямата сцена.

Преди година възрастният бразилец имаше проблеми със здравето, но лекарите успяха да го закрепят. На 8 май той отпразнува своята стогодишнина без гръм и трясък – скромно, в тесен семеен кръг. Даже сайтът на ФИФА забрави да го поздрави...
БЛИЦ СПОРТ