Днес Берое има повод за празник. Това е денят, в който се навършват 30 години от единствената шампионска титла на тима от Стара Загора. Официалният сайт на „зелено-белите“ припомни най-великия миг във футболната история на града под Аязмото. Представяме ви пълния текст, който представя позицията на футболната общественост в Стара Загора за начина, по който протича първенството в „А“ група преди 30 лета.

На 12 април 1986 г. Стара Загора отбеляза най-радостния си футболен момент. Берое триумфира с шампионската титла на България след един сезон, раздиран от конфликти и белязан дори със срамен рекорд за шампиона. Въпреки това на 12 април 1986 година 40 000 зрители на стадиона под Аязмото пеят „Берое шампион“, докато футболистите правят почетна обиколка на стадиона в чест на спечелената титла. Най-накрая най-смелите мечти на феновете са се сбъднали. Берое е станал шампион!

Нов треньор, ново начало
Преди сезона нищо не предвещава спечелване на шампионската титла. В предишния шампионат отборът едва се спасява от изпадане, побеждавайки в последния кръг Левски-Спартак (разформирован по това време). Началото на сезона обаче е белязано от назначаването начело на клуба на Евгени Янчовски – човекът, който ще доведе цяла Стара Загора до делириум. Малцина са тези, които помнят Янчовски като футболист от звездния отбор на Берое от началото на 70-те години. Заедно със себе си новият треньор води Мюмюн Кашмер и Стоян Бончев, които ще изградят гръбнака на отбора за предстоящия сезон.

Първите стъпки
Още в първия кръг на първенството Берое постига първия успех – 3:0 над Черно море под Аязмото и впечатляващите три гола на Кашмер, които довеждат 10-хилядната публика до неистова радост. Следва равенство 2:2 със „Спартак“ в Плевен, а третият кръг е особено важен – обявилият амбиции за титлата пловдивски отбор Тракия (днешен Ботев) Пловдив гостува под Аязмото. 20 000 ентусиазирани запалянковци стават свидетели на истинска драма на стадиона, като още в първото полувреме падат петте гола в мача, но все пак Берое надделява в този интригуващ двубой с 3:2. Безспорно, героят от тази среща, която е сред най-важните победи в шампионата, е Ивко Ганчев, който спасява дузпа в последните минути. Въодушевени от този добър старт в първенството, беройци се налагат убедително над Етър (3:1) и Ботев (Враца) (2:0). Впечатление прави именно срещата във Враца, в която считаният за един от най-стабилните отбори – Ботев – е разбит още до 15-тата минута с два гола на Кашмер. Под Аязмото логична е победата с 2:0 над столичния Локомотив в следващия кръг, а в след това предстои кърваво дерби със Средец (днес - ЦСКА). За съжаление игрите под масата на БФС, които са уплашени от подема на старозагорци, пращат за съдия на срещата Борислав Александров, който определено е подучен как трябва да ръководи мача. След като Берое повежда чрез Радко Калайджиев и Кашмеров, следват две дузпи – така момчетата падат психически и резултата бива обърнат до 4:2. Така на „Народна Армия“ ЦФКА Средец побеждава Берое. По подобен начин се развива и „дербито“ със Славия, където Александър Наков също подпира домакините и от 0:2 резултатът, след две дузпи и червен картон за Стойков от Берое, става 5:2. Това е и последният мач на Наков като съдия. Преди това трябва да споменем за загубите на Спартак (Варна), Академик (Свищов), Локомотив (Пловдив) и Дунав от „Берое“, както и равенството със Сливен. Предпоследният мач от есенния полусезон е с Пирин в Благоевград, в който Берое губи с 2:3, след гол в последните минути от поне двуметрова засада, излъчвана многократно в репортажите на Българската телевизия за мача.

Разгромът в Пловдив
В пролeтния полусезон футболистите са още по-амбицирани след добрите си игри през есента и са твърдо решени този път да спечелят титлата. Съдийските секири продължават и тогава. Подкрепяният от БФС отбор на Тракия побеждава с 8:1 Берое в Пловдив и така поставя рекорд за най-убедителна победа срещу отбор, който по-късно ще спечели титлата. Обстоятелствата покрай мача обаче говорят за откровен саботаж. Три дни преди срещата след двубой с Мадара (Шумен) отборът е консумирал негодна храна, която е станала причина за масово стомашно разстройство сред футболистите. Молбата на ръководството на Берое до БФС, разбира се, остава без уважение и срещата не бива отложена. Категоричността на БФС и подкрепата на съдията за Тракия ясно показват кой е отборът с лоби в съюза. Най-силният играч в този мач за пловдивчани се явява небезизвестният Богдан Дочев – човекът, който само месеци след това ще се оплеска съвсем, като зачете гол с ръка на Диего Марадона в Мондиал'86 и така ще накара хората да говорят за най-големия гаф на български съдия – така наречената „божия ръка“ . През първото полувреме Дочев свири три дузпи за пловдивчани и ако първите две могат да бъдат зачетени като правилни (макар и ако съдията следва много стриктно правилника, а това се вижда че не е факт само месеци по-късно), то на третата би се присмяло дори петгодишно дете. Тази дузпа е отсъдена само минута след като резултатът е намален на 3:1 от Кашмер. След почивката при резултат 5:1, обезкървени, „зелените“ съвсем вдигат бялото знаме, като позволяват пловдивчани да отбележат още 3 гола.

Пълна мобилизация
Съдийската сеч обаче се превръща в причина Берое да се мобилизира напълно. По-късно Янчовски признава: „Тогава не вярвах, че ще станем шампиони. Предстоеше ни тежко гостуване на Етър и не знаех как можем да спечелим“. Определено по това време Етър е от най-стабилните отбори в групата. Съдбата обаче явно е на страната на старозагорци – Етър е наказан с лишаване от домакинство след срещата със Витоша (Левски), когато публиката замеря с камъни съдиите и играчите на „сините“. Така срещата се играе на ст. „Черноломец“ в град Попово. Там Берое се чувства като у дома си, съпровождан от голяма агитка със зелени знамена, която оглася още от сутринта с мощен рев улиците на малкото градче. Подкрепяни от вярната публика Кашмер и Теньо Минчев отбелязват за 2:0, но в последните минути Сивриев си вкарва автогол и двубоят става много напрегнат, тъй като при евентуално равенство начело би излязъл отборът на Тракия. Четата на Янчовски обаче се добира до победата. Еуфорията в града на липите след този успех нараства неимоверно и врачанският Ботев е смазан с 4:1 под Аязмото. Същият резултат отнася и Локомотив и то насред София. Предстои отново един от най-важните мачове: този срещу ЦФКА Средец (София).

Мачовете с ЦФКА Средец и Академик (Свищов)
На 2 март 1986 г. стадион „Берое“ е претъпкан, въпреки снежната буря, която вилнее над Стара Загора. Мачът се предава пряко по телевизията, което не е пречка на трибуните да дойдат 30 000 души, пеещи клубния химн „Светът е Берое!“. Четвърт час след началния сигнал на Величко Цончев стадионът изригва – Кашмер съумява да отнеме топката от либерото на противника Ангел Червенков и вкарва гол – 1:0! До края старозагорци владеят инициативата и удържат важната победа. В града вече приготвят шампанското за титлата.

Показателно е това, че следващият домакински мач на Берое е в сряда, работен ден, в който на всичкото отгоре вали дъжд. Гостува непретенциозният отбор на Академик (Свищов). Въпреки че за всички е ясно че Берое ще бие, на стадиона идват 18 000 ентусиасти, които приветстват с мощен рев победата с 4:0. Същият мач е известен и с прословутото съобщение по радиоуредбата: „Всички ученици от Електротехникума да се явят на входа на стадиона. Чака ги директорът!“

Загубените точки
Последният опит на БФС да спре Берое за титлата е направен чрез Локомотив (Пловдив). Те са заставени да помогнат на клуба, с когото враждуват най-много – Тракия. Мачът на „Лаута“ се запомня със скандалното съдийско отсъждане в 75-ата минута – тогава реферът дава двоен удар в наказателното поле на Берое, след като само той вижда, че вратарят Ивко Ганчев прави повече от разрешените по онова време четири крачки, докато държи топката с ръце. След изпълнението му Христо Сотиров успява да вкара победния гол.

Още на едно място Берое губи точки. В Сливен на стадион „Хаджи Димитър“ сливенци се натягат за да завършат 0:0. Според регламента през този сезон за нулево равенство нито един от двата отбора не печели точки. Така Сливен не печели нищо, но правят прекрасна услуга на Тракия.

Победа или нищо
Решаващите мачове за титлата са последните два! В тях Берое се нуждае минимум от равен срещу Витоша (днес Левски) и задължителна победа срещу Славия у дома. На 5 април Берое излиза срещу Витоша в София. Няколко хиляди са феновете от Стара Загора, които въпреки трудностите тогава (точно по това време се провежда конгрес на БКП и заради турските събития и възродителния процес БДЖ издава билети за влаковете до столицата само на хора с командировъчни), се добират до „Герена“. Берое побеждава 3:2. Години след това Наско Сираков, който тогава играе във Витоша ще признае: „Нямаше какво да спечелим, затова играхме донякъде и за Берое. БФС подпираше Тракия, а това беше ужасно. Все пак „зелените“ се представиха достойно в София и затова победиха“. На всички е ясно, че Берое е шампион, тъй като на стадион „Берое“ на 12 април целият стадион ще вика за тима срещу Славия. Един интересен факт оттогава е, че на 12 април 1986 година отец Иван Бояджиев от черквата „Света Троица“ започва утринната си молитва с думите: „Господи, забрави днес за нас, но помогни на Берое да стигне до титлата!“ И сякаш и бог помага! 40 000 зрители се стичат на стадиона на знаменитата дата и Драголов взривява трибуните с гол още в 7-ата минута, който се оказва решаващ. След края на мача стадионът пее „Берое шампион“ и радостта е неописуема. Трофеят е връчен на Берое седмица по-късно в бенефисен мач срещу Локомотив (София). Тъй като президентът на БФС не присъства на награждаването (доста е чудно защо той не отива на мача), от футболната централа изпращат неговия заместник Петър Сучков. Точно в 18:00 на 19 април капитанът на отбора Теньо Минчев вдига трофея със сълзи от радост на очите си! Берое е шампион!