Христо Стоичков винаги ще помни датата 18 декември. На този ден през 1994 година той получи най-голямото футболно признание – “Златната топка” на “Франс футбол”. Така за първи и единствен досега път българин стана №1 на Европа.
 
Ицо пристига на церемонията в Париж усмихнат и облечен повече от елегантно. Неговата съпруга Марияна и до днес признава, че никога не го е виждала по-щастлив от мига, в който в ръцете му попада “Златната топка”. Призът е напълно заслужен – Стоичков става голмайстор на световното първенство в Щатите през 1994 година с 6 отбелязани попадения (толкова има и руснакът Олег Саленко), както и бронзов медалист заради четвъртото място на националния ни отбор.
 
Той е повече от щастлив, защото най-после прегръща голямата си мечта. Две години по-рано Камата е на крачка от нея, но в крайна сметка “Златната топка” попада в ръцете на друг голям майстор – Марко ван Бастен.
 
В тази връзка в рубриката ни БЛИЦ-Архив ще припомним на нашите читатели какво точно се случи преди 20 години, когато холандецът изпревари Стоичков в спора за ценното отличие.
 
През 1992 година Ицо се очертава като основен фаворит за “Златната топка”. Той е лидер на Барса, а благодарение на гениалните му изяви каталунците печелят за първи път КЕШ, побеждавайки на 20 май на “Уембли” Сампдория с 1:0 след продължения.
 
До есента всичко върви повече от добре. Тогава обаче идва голямото падение на Барса в първото издание на Шампионската лига. Каталунците отпадат безславно от ЦСКА (Москва) и не успяват да влязат в групите на турнира.
 
Първият мач в Москва завършва наравно – 1:1. Всички в Барселона са спокойни и напълно уверени преди реванша. На “Камп Ноу” обаче руснаците попарват славния си съперник. Барса повежда с 2:0 след голове на Надал и Чики Бегиристайн – съответно в 12-ата и в 31-ата минута. След това настъпва пълен обрат. ЦСКА вкарва едно попадение и полувремето приключва при резултат 2:1, а след почивката топката още два пъти посещава каталунската мрежа. Московските “армейци” печелят с 3:2 и носителят на КЕШ е изхвърлен от турнира.
 
Малко по-късно – в груповата фаза, Марко ван Бастен напомня за себе си. След като се е провалил на европейското първенство в Швеция, където Холандия отпада от Дания на полуфинал, великият нападател лекува няколко месеца контузия. Той се завръща на терена с гръм и трясък, нижейки гол след гол. Кулминацията на неговото зрелище е на 25 ноември 1994 година. Тогава Милан попилява от бой Гьотеборг с 4:0 на “Сан Сиро” след четири точни изстрела на Ван Бастен. Така везните рязко се наклоняват към холандеца, който получава “Златната топка”. А Стоичков ще трябва да покача още две години...
 
“Не искам да си спомням какво се случи тогава. Беше в края на ноември, когато разбрах за четирите гола на Марко. Не гледах този мач, но гледах веднага след това репортажа. Ван Бастен е голям, много голям. И когато чух какво е направил, ми стана ясно, че “Златната топка” няма да бъде за мен. Наложи се да чакам две години. И си струваше...”, разказва Стоичков.