Турски полицаи млатят звезди на Манчестър Юнайтед

Или как преди 19 години "червените дяволи" се озоваха в ада

София, България

20 Ноем. 201214:37

18767

1 от 1

ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА!

Галатасарай приема Манчестър Юнайтед в мач от Група “Н” на Шампионската лига. Двубоите между двата тима в Истанбул винаги връщат спомена от 3 ноември 1993 г. Тогава “червените дяволи” гостуват в турския мегаполис за среща реванш от втория кръг на Шампионската лига. Първият двубой, две седмици по-рано, е завършил 3:3. На летището в Истанбул английските шампиони са посрещнати от много фенове на Галатасарай, които обещават, че следващите 48 часа ще бъдат последните в живота на играчите на Алекс Фъргюсън, тогава все още без рицарската титла. Най-запомнящите се плакати са: “Почивай в мир Манчестър Юнайтед” и “Добре дошли в ада”.

Всичко около срещата на “Али Сами Йен” (легендарният бивш стадион на Галатасарай) е ужасяващо не само за играчите на Манчестър Юнайтед, но и за феновете на отбора. Мнозина се включват директно в ефира на предаване по “Radio Five” и разказват страховити истории от Истанбул. Англичаните са подложени на всякакъв терор и тук не става дума само за удара от полицейска палка в гърба на Ерик Кантона и порезната рана от метален щит на ръката на Брайън Робсън. Общо 164 фенове на “червените дяволи” са арестувани и затворени в различни турски затвори.

Мнозина са задържани под различен предтекст, някои от тях са бити, а на други личните вещи са откраднати. Малцина са тези, които са допуснати до стадиона, за да гледат мача. От 209-те пътници на един самолетен полет, само осем човека успяват да гледат мача на “Али Сами Йен”. Тогавашният централен защитник на Манчестър Юнайтед Гари Палистър припомня, че всичко е започнало не в Истанбул, а на “Олд Трафорд” при драматичното равенство 3:3. Галатасарай играе силно в Манчестър и наваксва изоставане от два гола, а след това повежда с гол на Кюбилай Тюркилмаз.

“В края на мача двама привърженици на Галатасарай нахлуха на терена и носеха знаме. Петер Шмайхел хвана един от тях и го събори на земята. През следващите няколко минути той беше подложен на всякакви заплахи и атаки от трибуните”, спомня си Палистър.

Девет минути преди края Ерик Кантона изравнява. Тогава камерите попадат на лицето на Алекс Фъргюсън, което категорично показва, че Манчестър Юнайтед е в много неизгодна ситуация.

“Реваншът беше много страшен и друг път през живота си не съм изпитвал подобно нещо. По това време Манчестър Юнайтед не беше опитен отбор в евротурнирите. През 1991 г. спечелихме КНК, но това беше първото ни гостуване в мач от Шампионската лига. Домакините направиха всичко възможно, за да ни стреснат психически. Позволиха на феновете да дойдат на летището. Те не само бяха в залата за посрещане, но и преди митницата. Направо се уплашихме. Галатасарай вече беше спечелил половината от битката”, разказва Гари Палистър.

“Помня, бяхме настанени в красив хотел на Босфора. Приличаше на замък и имаше огромно фоайе. Аз слязох последен от автобуса и носех екипа си. Вървях на около 30 метра зад останалите, които вече бяха на рецепцията. До вратата на хотела стоеше един пиколо и аз му се усмихнах. Той от своя страна прокара пръст през гърлото си, а аз се забързах напред с мисълта: Дори и в хотела не сме на сигурно място”, допълва бившият защитник.

Сигурността на Манчестър Юнайтед е застрашена на път за тренировката. Стъклата на двуетажния автобус са счупени, а съблекаляната на стадиона е разбита. През нощта вратарят Петер Шмайхел не може да спи нормално. Той е събуждан през няколко минути от постоянни позвънявания по телефона. Един час преди началото на мача Алекс Фъргюсън извежда тима си на терена, за да може играчите да свикнат с атмосферата. Футболистите са впечатлени, когато феновете на домакините си отправят скандирания от срещуположни трибуни.

“Имаше много факли и много пушек. Изглеждаше, че стадионът е подпален. Атмосферата беше незабравима. Само щуротиите, съпътстващи мача, оставиха лошо впечатление”, допълва Палистър.

Самият мач е най-малко запомнящата се част от цялата история. През очите на Рой Кийн нулевото равенство е постигнато благодарение на желанието на домакините да бавят играта, разкарват топката, лежат по терена и да репликират съдията при всяко отсъждане. Така Манчестър Юнайтед е елиминиран заради правилото за голове, отбелязани на чужд терен.

В последните минути на срещата Ерик Кантона е изгонен за обида към швейцарския рефер Курт Рьотлисбергер, който според слуховете е бил подкупен, но както винаги за това няма доказателства. След края на мача, докато играчите се прибират в подземните съблекални, Кантона е нападнат и получава удар от полицейска палка по гърба. Брайън Робсън опитва да се намеси, но получава порезна рана на ръката от метален щит.

“В съблекалнята Ерик полудя. Докато всички останали се опитвахме да напуснем стадиона по най-бързия начин, Кантона искаше да се саморазправи с ченгето, което го удари. Ерик беше здраво момче и намеренията му бяха сериозни. Той искаше да убие този ш...няк. Алекс Фъргюсън, Брайън Кид и няколко момчета едва го разубедиха”, разказва Рой Кийн в автобиографията си.

За да не бъде оставен Кантона сам в съблекалнята, играчите влизат под душите по двама. След това пътуването към летището също е ужасяващо. Автобусът е обграден от фенове на Галатасарай, а прозорците са счупени от тухли.

Десет месеца по-късно нещата в известна степен се повтарят. Манчестър Юнайтед гостува на Галатасарай в мач от груповата фаза на Шампионската лига, а резултатът отново е 0:0. Парите на част от играчите са откраднати от хотелските им стаи. Органайзерът на Фъргюсън липсва. Тези неща обаче липсват в доклада за мача, тъй като Галатасарай има предупреждение за изваждане от евротурнирите заради поведението на феновете по време на квалификационен мач в Люксембург.

3 ноември 1993 г.