Преди 35 години една история разтърсва не само цяла Италия, но и целия футболен свят. Случаят е комичен, но с изключително трагичен край. Един от най-талантливите футболисти на Лацио и Серия “А” Лучано ре Чекони е убит по доста нелеп начин. Лучано е известен шегаджия, с невероятно чувство за хумор, граничещ, та и навлизащ в черната му страна.
 
Всичко се случва на 18 януари 1977 година. Тогава Чекони заедно с двама свои приятели посещават един от най-тузарските магазини за бижута в Рим. Един от тях е настоящият селекционер на Малта Пиетро Гедин, който наскоро бе в България за световната квалификация (6:0). По това време Пиетро е съотборник на Чекони в Лацио. Когато влизат в сградата, там няма нито един клиент. Срещу тях е само собственикът на бижутерията Бруно Табочини. Майтапчията Лучано решава да се избъзика с домакина. Футболистът вкарва дясната си ръка в джоба на палтото си и я насочва към ококорилия очи Табочини. И след като имитира заплаха с пистолет, просъсква със сериозен глас: “Вади парите, това е обир!”. Бруно обаче не успява да познае Лучано ре Чекони, тъй като изобщо не се интересува от футбол. Трагедията се развива за секунди. Собственикът на магазина мигновено вади пистолета си – 7,65-калибровия Валтер. Двамата приятели на Лучано и самият той извикват заедно на висок глас, че това е шега. Но вече е късно. Табочини натиска спусъка и изстрелва два патрона в гърдите на 28-годишният футболист. После разбира, че това наистина е майтап, но... Бруно и приятелите на Чекони викат линейка и тръгват да оказват първа помощ на потъналия в кръв “бандит”. 30 минути по-късно обаче Лучано издъхва...
 
Идва полиция. Бруно Табочини е арестуван. “Изтръпнал съм от страх от серията грабежи, на които бях подложен. Два пъти ме обираха и затова станах законен притежател на оръжие. Изобщо не познах Лучано ре Чекони, защото съм далеч от футбола. В случая това беше самоотбрана от моя страна”, твърди Бруно пред органите на реда.
 
Впоследствие той е оправдан и пуснат на свобода, а Лучано е погребан в гробището на родния си град Нервиано. Скоро след неговата смърт е създадена Фондация “Лучано ре Чекони” с цел борбата срещу насилието.
  
През 2003 година пък една от улиците в крайните квартали на Рим бе кръстена на името на убития италиански футболист.
 
Лучано е роден на 1 декември 1948 година. Още от малък се влюбва в топката и тръгва по дългия футболен път. Играе халф. След като минава през няколко нискоразрядни отбора, през 1972 година се озовава в Лацио. С екипа на “орлите” записва 107 мача и отбелязва 7 гола в Серия “А”. Лучано е здрав, висок, рус и външно прилича на германеца Гюнтер Нетцер. Поради тази причина феновете му лепват прякора Чеконетцер.
 
През 1974 година Енцо Беардзот, който след 8 лета ще изведе “адзурите” до световната титла, вика Лучано в младежкия национален отбор. По-късно Чекони записва и 2 мача за представителния тим на Италия.
 
На Апенините твърдят, че през декември 1976 година Лучано ре Чекони е попаднал в плановете на Ювентус и два английски клуба за лятната селекция. Трансферът обаче така и не се осъществява заради драматичното събитие в студения и мрачен 18 януари.