ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Три пъти досега в историята на българското първенство вечното дерби между Левски и ЦСКА, което се играе в последния кръг, е решавало спора за шампионската титла. Това става през 1971, 1979 и 1984 г., като веднъж триумфират армейците, а на два пъти радостта е за „сините“. Сега прекият сблъсък между двата отбора също ще има отношение към новия шампион, но надеждата е само за един от тях. А как се развиха събитията през годините?

WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)

28 юни 1971 г.: „Червени“ шампиони по голова разлика
ЦСКА – Левски 0:1
0:1 Цв. Веселинов (60)

В последния кръг на първенството ЦСКА вече протяга ръка към шампионската титла, докато Левски има непосилната задача да спечели дербито с 9 или 10 гола, за да стане първенец. Затова и „синята“ публика скандира „Левски, десет, шампион“. Но почти никой в лагера на „сините“ не си прави илюзии, че това практически е възможно. Играчите обаче са амбицирани да спечелят директния двубой, за да се чувстват морални победители. От своя страна „червените“ изиграват мача рутинно и без много да се напрягат, ако се изключи вечното противоборство кой е по-добрият. Веселинов реализира единствения гол с остър удар от около 20 метра, при който Йорданов въобще не реагира.

Въпреки че изходът от първенството е ясен, Георги Аспарухов отново е подложен на тормоз от страна на някои играчи на ЦСКА, макар че наскоро се е възстановил от тежка контузия. В един момент Пламен Янков влиза остро в краката му, а Гунди не издържа на силната болка и го рита без топка. Съдията на Щерев показва и на двамата пътя към съблекалните. Това е второто и… последното отстраняване на Аспарухов в кариерата. Той е наказан да не играе в три срещи, но за него няма да има друг мач. Два дни по-късно легендарният нападател и неговият приятел и съотборник Никола Котков загиват в автомобилна катастрофа.

30 май 1979 г.: Шампионски гол на Барзов за „сините“
Левски – ЦСКА 2:1
1:0 Ант. Милков (57), 1:1 Пл. Марков (63), 2:1 Т. Барзов (78)

Залогът е огромен и трибуните на стадион „Васил Левски“ се пръскат по шевовете. „Сините“ имат една точка преднина и дори и равенството в прекия сблъсък ги прави шампиони, докато армейците трябва да гонят задължителна победа, ако искат да се окичат с лаврите на първенеца. Междувременно на треньорския пост в ЦСКА на мястото на Никола Ковачев застава Аспарух Никодимов. Това е неговият дебют като наставник срещу „сините“, а той няма още 34 години. И въпреки че ЦСКА губи в този мач, той поставя началото на онзи славен отбор на „червените“, който става четири пъти поред шампион на България.

През първото полувреме Левски не залага на своята игра, а действа предпазливо и предимно защитно. Армейците разчитат на ударите с глава на Джевизов, затова и шаблонно сипят топки в полето пред Лафчис. След почивката и двата отбора променят стратегията си и нападенията следват и към двете врати. След свободен удар топката е центрирана и Антон Милков (загинал нелепо седем месеца по-късно в автомобилна катастрофа) с глава извежда Левски напред. Постепенно „сините“ намират своя типичен стил, основаващ се на постоянна смяна на местата, бързина, движение и преливане между отделните линии.

Дори и когато малко по-късно една невнимателно изпусната топка е поета от Марков и той връща надеждите на армейците, положението вече изцяло се контролира от Левски. „Сините“ сякаш спазват принципа, че най-добрата защита е нападението. Стига се и до кулминацията в 78-ата минута, когато Барзов поема топката и сътворява истинска атракция, прехвърляйки я два пъти над главите на бранителите. И когато вратарят Филипов излиза да го пресрещне, той я забива неспасяемо под напречната греда – 2:1 за Левски! Това е шампионският гол на „сините“!

3 юни 1984 г.: Трите купи във витрината на Левски
ЦСКА - Левски 1:3
0:1 Ем. Спасов (21), 0:2 Б. Искренов (55), 1:2 Г. Славков (72),  1:3 Пл. Цветков (88)
 
Пет години след  триумфа на Левски в последния кръг срещу ЦСКА, двата отбора отново ще трябва да разсекат гордиевия възел и да определят кой е по-достоен да бъде шампион. За разлика от тогава, сега и двамата претенденти са с равен актив, но армейците имат по-добра голова разлика и при равен резултат стават за пети пореден път шампиони. А „сините“ трябва задължително да спечелят, ако искат след петгодишно прекъсване отново да се окичат с лаврите на първенеца. Освен това те са устремени към третата купа за сезона, докато „червените“ са амбицирани да се реабилитират за четирите поредни загуби от вечния конкурент. Никой наш съдия нае се наема да свири двубоя и ръководството му е поверено на западногерманския арбитър Дитер Паули, който се справя отлично с нелеката задача.

Този мач е истинският финал на шампионата! И двата отбора се хвърлят с най-доброто, с което разполагат. Все пак Левски е с класа над съперника си, която демонстрира през целия мач. Не само поради факта, че трябва да гонят победата на всяка цена, „сините“ изпъкват с по-голяма мобилизация и увереност в победата. Те превъзхождат и в тактическо отношение, като са по-разнообразни и изобретателни в нападателните си действия. В 21-ата минута Спасов шутира от около 25 метра, Велинов явно не е подготвен за удара и реагира със закъснение. Този гол още повече активизира „сините“, които налагат волята си над разколебания съперник.

Картината не се променя съществено и след почивката. В 55-ата минута перфектно двойно подаване между Искренов и Вълчев извежда крилото на любимата му стрелкова позиция по диагонала и въпреки усилията на Безински да му попречи, Искренов матира Велинов. Чак сега „червените“ виждат очертаващата се загуба и поглеждат по-сериозно към Михайлов. Атаките им все повече вещаят опасности, докато „сините“ лековерно отстъпват инициативата, явно мислейки, че мачът е решен. И несериозно отношение на Искренов с топката дава възможност на Славков да намали разликата.

Двубоят придобива драматичен характер. Армейците се втурват в неспирни нападения, за да изравнят и да защитят титлата си и за отбраната на Левски настъпват тежки моменти. Драмата достига връхната си точка, защото „синята“ титла виси на косъм, който може да се скъса при втори гол на ЦСКА. „Червените“ са преследвани и от малшанс – Георги Димитров е декориран с червен картон, а малко по-късно брат му Динко получава комоцио и тъй като смените вече са извършени, „червените“ продължават натиска си с девет души. Треньорът на Левски Методиев заменя Вълчев с Пламен Цветков и този негов ход се оказва победоносен. Защото само две минути след това именно Цветков с отмерен удар под гредата разплита гордиевия възел и в мача, и в първенството – 3:1 за Левски. Това е и шампионският гол за „сините“! Така след петгодишна пауза „сините“ отново стават шампиони и печелят и трите възможни купи, което е своеобразен хеттрик. А за да ги завоюват, те на три пъти побеждават вечния си съперник, с което убедително доказват, че са по-добри от него.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ