ММА боецът Деян Топалски в последните дни беше обект на информации и обвинения за сводничество. Той се защити пред БЛИЦ СПОРТ, а сега представи най-емоционалния момент от кариерата си на ринга пред сайта thestarstribune.bg.
РАЗКАЗЪТ НА ТОПАЛСКИ ЗА НАЙ-ПАМЕТНИЯ МАЧ В КАРИЕРАТА СИ
Има мачове, които не помниш. Има и такива, които изживяваш всеки ден отново. Разбира се, че съм имал и от двата вида. И ако днес ме попитат кой е този, който помниш най-силно, честно казано ще ми е трудно да избера. Дали е локален, на местно ниво или международен – първият ми мач в голяма верига…
Не е развръзката или сложността на боя, не е нивото на самата среща или организацията, в която се биеш. Емоцията, която събужда в теб даден мач е това, което те кара да го преживяваш десетки пъти, макар да са минали години от тогава.
Има един такъв мач, който не е бил най-трудният в кариерата ми. За нищо на света не е бил и най-лесният. Но имаше заряд. Имаше история, защото година по-рано този мач трябваше да се състои. Провали се заради мен.
Беше 2015 година и си спомням колко шум се вдигна около срещата ми с Влади Кънчев в момента, в който беше обявен. Сякаш за дни вече нямаше човек, заинтересован от ММА, който да не бе разбрал. И започнаха приказките и теориите на феновете на спорта. Кой ще победи, как ще се случи… Коментарите бяха стотици. Договорът – подписан, а до мача оставаше месец.
И тогава се случи най-лошото за един спортист. Контузия…
Получих тежка травма в левия лакът, която не ми позволяваше да разпъвам ръката си. Започна рехабилитация и стана ясно, че няма да мога да се бия. Беше падение. Почнаха да говорят, че ме е страх, че съм имитирал травма…
Winbet - победата е емоция! (18+)
От интригантите по залите чух, че Влади говори същите неща. Знаех, че хората много приказват, знаех, че може и да не е вярно. Но се запалих. Здраво. И моментът дойде. Година по-късно мачът беше факт. Когато организаторът ми го предложи, се съгласих преди да е завършил изречението си. За смешни пари. Не се пазарих. Парите нямаха значение. Исках да го направя заради себе си. Боже, тренирах като ненормален. Подготвих се чудесно, свалих килограмите като по учебник и влезнах в битката с желание не да победя, а да пречупя опонента.
Така и стана…
Между втори и трети рунд Влади просто се отказа, като преди това отнесе много поражения и едва стигна до ъгъла си след гонга. Изиграх перфектен мач. Изпълниха тактическите указания, уморих го и след това методично го унищожих. Планът беше изпълнен, а резултатът – какъвто го исках.
Мачът обаче събуди в мен не чувство на превъзходство. Събуди в мен уважение към Кънчев. Усетих ударите му, усетих силата му и най-вече усетих мъжкарството му, когато бе уморен, наранен от ударите, които не спираха да попадат в главата и тялото му, но изкара до края на рунда на воля и на инат. На мъжество. Събуди в мен уважение.
Бях доволен, бях горд, че затворих много усти, но бях и впечатлен от боеца срещу мен.
Емоцията остана дълго време след двубоят. Дори днес си спомням всичко сякаш беше вчера. Вероятно това ще ни остане, след като спрем със спорта – спомените, уважението… Ще видим…
