Боксовият специалист Михаил Таков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той сподели очакванията си за водещото спортно събитие този месец - битката за световната титла в тежка категория при професионалистите между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, както и интересни моменти от кариерата си, която преминава в ЦСКА. Таков е осемкратен републикански шампион. Печелил е бронзов медал в категория до 71 кг на световното първенство в Мюнхен през 1982 г. Три пъти е бил трети на шампионати на Европа. Носител е на сребърно отличие от турнира “Дружба” през 1984 година, организиран за страните, бойкотиращи олимпийските игри в Лос Анджелис. Световен шампион за военнослужещи и дългогодишен капитан на националния отбор на България по бокс. Два пъти е определян за треньор номер 1 на България в анкетата на в-к “Труд” – през 1991 и 2012 година. В момента е координатор на всички национални отбори.

 - Мишо, 20 дни остават до битката за световната титла в тежка категория между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Ти си бил треньор на Кобрата и си един от малкото хора, които го познава изключително добре. Какви са шансовете на Кубрат?
- Смятам, че подготовката върви нормално. Здрав е, има добри спаринг партньори, подбрани от Ули Вегнер. Спокойно върви подготовката за мача. Беше на стадиона в Кардиф, за да види каква е обстановката. Ще има 75 хиляди на арената. И „Зауерланд“, и домакините от английска страна, имат много добър опит в професионалния бокс и в тежка категория. Ще направят един голям спектакъл и лично аз се надявам победата да е наша, въпреки че има много скептици, които не го очакват. Ние сме българи и мечтаем. Очаквам една хубава победа на Кубрат.

- Като българи очаквали ли сме някога наш представител да се бие пред 75 хиляди души за световна титла?
- Аз съм един от основателите на професионалния бокс в България. Когато започнахме с титлите на Мартин Кръстев, Тончо Тончев и другите, никога не съм си и помислял, че ще имаме даден боксьор на толкова високо ниво. Имали сме втори и трети в ранглиста – Тончо, Мартин и Киркор Киркоров. Това бяха пионерите в професионалния бокс, но за тежка категория никога не съм си помислял, че ще имаме официален претендент. А Кубрат е в тази позиция за втори път! Спечели европейската титла, след това я освободи, след това пак я спечели. Отделно взе и различните интерконтинентални титли наWBC, WBA, IBF. Това е „златна“ страница в професионалния бокс.

- Какви изводи си направи Кубрат след загубата от Кличко? Научи ли си домашното?
- Грешките не бяха толкова на Кубрат, а бяха взаимни – на целия екип и на „Зауерланд“. Тогава изтичаше петгодишният му договор. Отделно Кличко в това време открадна мениджъра му – куп неща, които психологически повлияха за този негативен резултат в първата битка на Кубрат за световната титла.

- Ще му стигне ли времето за подготовка и защо се стигна до разминаване между него и мениджърите му от “Зауерланд”?
- От една година Кубрат очаква този мач. Фирмата също го очаква. Нормално е преговорите да се водят от мениджъра, от шефовете на фирмата и да има координация с боксьора, който играе. Те договарят условията. Той има договор, в който може да види къде е сгрешил той и къде са сгрешили от фирмата. Не мога да коментирам нещо, което не знам.  

- Как гледаш на жеста му, че ще дари половината хонорар за благотворителност при победа?
- Това е много хубаво нещо, при положение, че няма толкова средства от страна на държавата и на хората. Един голям жест! Смятам, че и други хора трябва да поемат в тази посока и да помагат.

- Разкажи историята на двамата братя – Кубрат и Тервел. Кой ги доведе в залата и вярваше ли, че ще стигнат дотук?
- Много отдавна техният баща, Бог да го прости, Венко Пулев, ги доведе в ЦСКА. Той е играл заедно с баща ми в Спартак, както и с друг известен боксьор - първият майстор на спорта по бокс Йордан Гюлев. Записахме Кубрат и Тервел в спортното училище. Не знаехме какво ще излезе – дали ще е попова лъжичка, дали ще е рибка, дали ще е жаба. След дълги години упорит труд и на двамата, имат десетки медали от световни и европейски първенства, както и от олимпийски игри. В професионалния бокс и двамата братя продължават нагоре.

- Имаше ли реална опасност да ги загубим някъде по пътя за спорта?
- Разбира се. Тервел беше в Италия и в един момент работеше нещо съвсем различно от бокса. Ако не беше Гриша Ганчев да ни помогне, за което му благодаря... От 2001 година той започна да дава пари на Кубрат. След това и клубът се казваше ЦСКА-Литекс. И Кубрат, и Борето Георгиев, които участваха на олимпиадата през 2008-а, получиха помощ от хора, които мислят за спорта и виждат във времето, че трябва да им се обърне внимание и да ги запазим за спорта. 

- Българският бокс намира ли верния път, защото се случи нещо много изненадващо – на европейското за юноши в курорта Албена взехме 10 медала (2 златни, 6 сребърни и 2 бронзови)?
- Не за първи път организираме в България европейско първенство за юноши. Взимали сме и по 11, и по 13 медала, сега взехме 10. Това е един много добър отбор, който от миналата година показва резултати. Тази година е на по-високо ниво. Въпросът е да запазим тези състезатели в най-хубавата възраст – мъжете, в която сега са Тервел, Кубрат и всички други добри боксьори, за да може да се радваме на успехите им. Не го ли направим, си режем не клона, а дървото.

- Не бяхме ли изпуснали влака и кой стои в основата на възстановяването на позициите ни в бокса? Имаше един период, в който боксът беше тръгнал надолу като всички спортове в България. В първите години на прехода имахме успехи, но инерцията от предишния строй престана.
- По това време бях и в младежкия, и в мъжкия отбор. Тогава имаше само юноши старша възраст – 17-18 годишни. Нямаше първенства на ученици (13-14 години), юноши (15-16 години), а последното европейско първенство в Албена беше именно за тази възраст. Тогава работеше един страхотен национален отбор за младежи. Имаше треньори, които бяха положили основата на този отбор. Връщам се назад – Кирил Мацулов – един от първите треньори на младежи, а след това и на мъже. След него Стоян Пиличев, Палми Ранчев, Коце Петков, Димитър Добрев… Винаги този младежки национален отбор е работел на ниво. По това време сме търсели най-големите отбори за лагери и състезания. Винаги от този отбор е влизала свежа подкрепа състезатели за националния тим.

- Нека те върнем във времето, когато си бил дете. Баща ти, известният боксьор Атанас Таков, те вкарва в залата. По принуда ли избра бокса или също имаше увлечение по този спорт?
- Не е било по принуда, но когато баща ми ме заведе в залата, бях доста палаво дете. Трябваше ми ред и дисциплина Той разговаря с покойния Тодор Чакъров, който беше започнал като треньор, заедно с Константин Николов-Замората на "Септември". Бяха разговаряли преди това баща ми и треньорите. Баща ми каза: „Не мога да се оправя с моя син, палав е, бие се, хвърля камъни, лудува, има проблеми с училището.“ А треньорът отговори: „Доведи го в залата. Ще направим така, че да влезе в дисциплината на спорта." Затова съм много благодарен и на баща ми, и на треньорите. Покрай спорта, успехът ми в училище стана съвсем друг. В ЦСКА нещата бяха съвсем по друг начин. Апетитът идва с яденето и всичко си дойде на мястото.

 - Каква бе конкуренцията в онези години? Трудно ли пробиваше в националния ни тим? Питам те, защото си бил осемкратен шампион на България и участието ти в представителния ни тим не буди съмнение...
- В „златното“ време, в което се боксирах, имаше 30 човека в националния отбор, по трима-четирима в категория. Доста добра конкуренция. В нашия индивидуален спорт винаги когато има конкуренция, се ражда истината. И Пламен Янков, и Владимир Колев, и всички най-добри боксьори по това време... Винаги има по-опитни и по-млади. Младите се учат и който оцелее, продължава нагоре. Който не оцелее – идва следващият и заема мястото му, вдига байрака и тръгва напред. Затова във времето сме имали тези успехи.

- Съжаляваш ли за нещо като състезател? Какво не можа да постигнеш? Може би ти си сред десетимата български спортисти, които бяхте най-силни през 1984-а, но имаше бойкот на олимпиадата в Лос Анджелис.
- Да, радвам се, че в този период конкуренцията между Изтока и Запада беше върхова, но не взехме участие на олимпийските игри в Лос Анджелис. Петър Стоименов даже за първи път завоюва квота в тежка категория и не отиде в Лос Анджелис, а заминахме за Куба. Тогава конкуренцията беше точно между Изтока и Запада – кои ще вземат повече златни медали. Американците взеха десет златни медала в бокса от 11 категории, а кубинците – 11. Имаше по един за ГДР, за Италия и за Франция. Нещо такова беше.

- Кога разбра, че треньорската професия е твоето призвание?
- Много пъти съм питал баща ми защо не е станал треньор, въпреки че е имал възможност. Той ми каза: „Не ми харесва. Обичах си моята професия като литограф и не ми се занимаваше.“ А аз в един момент бях много уморен от многото състезания около 1986 г. До септември имах 45 мача, непрекъснато ще играеш на тази Балканиада, ще играеш еди къде си... И аз навсякъде играех и правех най-малко по три-четири мача. Все бях втори-трети-първи на различните състезания. Беше ми омръзнало от тренировките и казах, че ставам треньор. Не исках да погледна залата, не ми се тренираше въобще. Може би точно в този период, ако треньорите бяха усетили преумората от всички тези тренировки и участието във всички състезания, въпреки че имахме всичко, което може един треньор и един състезател да си помисли...

- Поне като треньор ти дават принудителна почивка. През 1991 г. спечелихме пет медала от световното първенство в Австралия, а ти стана треньор номер 1 на България в анкетата на вестник “Труд”. Но година по-късно след олимпиадата в Барселона бе сменен...
- Това е нормална практика още от първия ми треньор, който е постигнал успехи в бокса – Аспарух Ангелов. При него е първият олимпийски медал, първият европейски шампион, участие на три олимпиади. Но и той е по същия начин. Успехи, махат го, след това пак идва - пак успехи, пак го махат. Традиции, които продължават.

- Коя е най-голямата ти радост като треньор и най-голямото разочарование?
- Щастлив съм, защото имам добро семейство – съпруга, деца.

- Вече 35 години сте заедно.
- Тази година даже и дядо станах. Това, че всички се подкрепяме и сме заедно, за мен е най-голямото щастие. Научен съм всичко, което правя, да го правя с любов, да ми доставя удоволствие. Не мога да го правя по задължение.

- Защо синът ти Атанас остана извън боксовата зала?
- По стечение на обстоятелствата стана баскетболист. Имаше един момент, в който почти беше влязъл в залата, но майка му надделя и аз нямах нищо против.

- Тя ли правеше повече компромиси в годините, откакто сте заедно?
- Заедно сме правили много компромиси - и тя, и аз. Като съпруга винаги е гледала на мен като на стожер в семейството, да има опора в тежките моменти с децата. Те дойдоха почти едно след друго, година и седем месеца им е разликата.

- Започнахме разговора с двубоя между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Да завършим с него –ще имаш ли възможност да се видиш с Кобрата? Какъв съвет би му дал?
- Надявам се в този двубой Кубрат да се сети за най-добрите неща, които може да прави с предната ръка, да подобри защитата, през цялото време ръцете да бъдат на ниво. Много внимателно да огледа всеки един елемент от играта – какво прави Джошуа в атака и назад. Успешно да го използва в дадения момент, защото се открива ситуация, но в следващия момент човекът е мръднал от това положение, в което може да го намериш. Да използва всичко и да вярва в себе си!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+