Кубрат Пулев коментира победата си над Махмуд Чар и спечелената регулярната титла на Световния боксов съюз (WBA).

"Искам да благодаря на всички тези 10-12 000 души, които дойдоха да ме подкрепят. Благодаря на всички на екраните, всички българи по цял свят. Много шампиони дойдоха от Германия, от Гърция, от целия свят дойдоха много хора. Това е една мечта.

Важен е примерът, че трябва да мечтаем.

Никога няма да предам нито един българин. Не е важна любовта към мен. Искам да заобичате повече България. Това е важно.

Предполагах, че ще бъде подготвен. Аз съм по-класният боксьор. Идвам от българската боксова школа. Искам да благодаря на всички треньори, на всички шампиони преди мен. Примери ни бяха всички шампиони, българската боксова школа, всички европейски и световни шампиони. Те са пример за подрастващите шампиони.

Аз нямам световна титла. Световна титла тежка категория има българския бокс и България. Да живея България“, заяви щастливият Пулев.

„Още 12 рунда мога да направя, щом е за България. Както казах и на ринга, най-голямата мотивация е България“, отговори иронично героят на въпрос дали е изморен.

„Абсолютно. За мен е прекалено малко. Благодаря на всички българи и всички, които вярваха в мен. Всички, които бяха с мен в победите – семейството, близките, приятелите ми – не мога да ги изброя, защото са много. На всички български фенове благодаря. Благодаря и на всички, които не вярваха в мен. На тези, които пишеха „Продължаваме напред“ иронично. За мен този успех е един цял живот. Ние сме прашинки във вечността. Смислените неща осмислят нашите животи. За мен най-смисленото е България“.

„Нереално, сбъдната мечта“, отговори Пулев на питане как му звучи „Новият световен шампион“.
Благодаря на всички българи – тези, които вярваха и тези, които не вярваха. И на двата вида. Наистина съм много опърничаво животно.

Много над тези неща съм. Казах му да не се кълне в Господ. Чел съм един път, един път и половина-два, Библията. Той казва „Не използвайте божието име напразно“.

Много години труд. Чар не е важен, важна е България и мотивацията. Важен е примерът на един нормален българин – Кубрат. Примерът всеки човек може да си го заимства, стига човек да има постоянство и упоритост. Колко той вярва и колко дух има. Това е силата, духът, любовта. Любов не е да кажеш „Обичам те“, а какво прави човек. Важни са действията. Важен е примерът."