Един от най-великите български боксьори за всички времена – Серафим Тодоров, e готов да участва в бенефиса на най-богатия спортист в света Флойд Мейуедър. Именно Сарафа е нанесъл единственото поражение в досегашната кариера на американеца – на Олимпиадата в Атланта през 1996 г.

В интервю за предаването Sport7 по TV7 Тодоров разказа за битките на ринга и ударите извън него, но и за спечеленото през годините.

Ето изповедта на големия спортист, който е  печелил три пъти световната титла, два пъти европейската титла, има сребро от Олимпиада в Атланта през 1996 г. и е бил обявяван два пъти за Спортист №1 на България:

"Какъв боксьор съм бил – това всичко беше от Бога. Аз дори не можех да повярвам какви работи правя. Какви противници са ми минали през ръцете, не можех да повярвам след мачовете.

Веднъж закъснях за лагер и ме вкараха в гарнизонния арест във Варна. Там видях, че нещата са много сериозни.

Много израстнах. Какъв магьосник бях, ама в ЦСКА станах още по-голям магьосник. После ме уредиха в Германия, в Бундеслигата. В немската статистика може би съм най-добрият бял боксьор на планетата за всички времена. И там вземах много пари – по четири хиляди марки на седмица, мамо. Ама таман беше дошла демокрацията. Тука ми галиха ушите – велик си, братче. На ти пари. Най-готиният си ти. Така ли? Ето ти пари. Раздавах като шашав.

В света хората ме благославяха. Милионери, милиардери – стояха ми мирно. Имах един мениджър, който ми плащаше – Херберт Волф. Един ден тръгна да ми носи багажа. Вика ми – милионерите са много, ама такива като тебе, таланти – един на милион. Гледай каква приказка каза този човек.

За Олимпиадата през 1996 година - тръгнахме за Гърция, уж на подготовка. Настаниха ни в едно полицейско общежитие. Влизам – гледам въшки лазят по възглавниците. Викам – няма да стане тази. Уредиха уж да идем в Кюстендил, хубава база имахме там. Ама пък точно абитуриентските балове. И всичко стана купон, поркане. Връщаме се в София, бате Геле (б.р. треньорът Ангел Ангелов) ни събра и ни вика – дай да се подготвим както трябва. Почнахме – давай, давай, давай, залата пращи. 22 чисти дни направихме подготовка тогава.

Предложиха ми да остана в Америка. Ам аз, големият патриот и родолюбец – не, в България си искам. А Флойд Мейуедър трябва да ми благодари на мен за това, което стана. Защото договорът му го дадоха първо на мен да го подпиша. Но аз се дръпнах и му дадох шанс на него. Цял живот съм бил честен и почтен, бях много добър, а в тази държава това не е добре. Видят те, че си хрисим и всеки гледа да те гази и да те използва. Поне не се оцапах, останах си с неопетнено име".