"Аз съм обикновен човек, преживял възходи и падения", каза Джамел Херинг, който успя да защити титлата си на Световния боксов съвет (WBO). "И сега ценя много повече всичко, което имам", коментира здравенякът.

Американецът триумфира срещу Джонатан Окендо (Пуерто Рико), а срещата беше прекратенa в осмия рунд. Причината беше тежка аркада на 34-годишния Херинг, който вече не виждаше съперника и после бе откаран в болница. За това обаче той отнесе критики от феновете на бокса, че е избрал лесен начин да се измъкне и да спечели. Окендо беше дисквалифициран заради многократни удари с глава и така Херинг ликува. 

Но с това биографията на шампиона не става по-малко респектираща. А и едва ли нещо може да уплаши Джамел, преживял войната в Ирак и смъртта на дъщеря си, за да ликува после със световна титла, пише "Труд". За 8 години американецът вече има 24 мача и само 2 загуби. Но не винаги е бил със стоманени нерви. Случвало му се е да бъде между живота и смъртта, адекватност и безумие, надежда и отчаяние.

Като дете Херинг се захваща с баскетбол. Но заради лошите оценки спира със спорта. На 15 г. отново влиза в залата, но вече в боксовата. Тренировките толкова много му харесват, че полага огромни усилия да подобри и резултатите си в училище.

Терористичният акт по Кулите близнаци на 11 септември 2001-а обаче тотално обръщат съдбата му. „Исках да променя нещо в живота си и реших да отида в армията”, признава той.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Така през 2005-а, една на 19 години, новобранецът попада в град Фалуджа, на 57 км от Багдад, в разгара на ожесточените боеве. „Виждах каменни сгради, които всеки момент ще паднат, никога преди това не бях преживявал пясъчна буря и жега от над 50 градуса – казва боксьорът. – Страхът, че противникът подготвя скрита атака, винаги го имаше, и това ме направи параноик. Всеки ден си мислех: Може да съм следващият. Взривове, кръв, невинни жертви – това ще остане в съзнанието ми. Тежко бе да гледам, как малки деца страдат. Лудост е, ако някой казва, че с това се свиква.”

Втората командировка е още по-трудна. Разпределят го на авиобаза Ал-Такадум, между Фалуджа и Рамади. По същото време първата му съпруга очаква дете и разделянето с нея е трудно. Няколко дни по-късно боксьорът изживява и лична драма – загива един от най-добрите му приятели Стивън.  В негова памет по-късно Джамел кръщава сина си.

А докато е на служба не оставя спорта, тренира и става все по-добър. Участва и в турнири на въоръжените сили. Заради успехите му на ринга, ръководството го освобождава и от бъдещи командировки в горещите точки на света. За изявите му следят също и от олимпийския отбор на САЩ, който е на път да го покани. Но през 2009-а се случва трагедия, заради която Херинг едва не оставя спорта - умира дъщеричката му Ариана, наскоро навършила 2 месеца. Причината е синдром на внезапната детската смърт. Боксьорът изживява тежък удар, изпада в дълбока депресия. Не само не тренира, но и не излиза от дома си, не става от леглото и не спира да вини себе си в трагедията. И очаквано се разделя със съпругата си. „Просто изчезнах – спомня си Джамел. – Постоянно се питах: Защо аз? Та аз съм добър човек, на никого зло не съм направил, защо стават толкова лоши неща с мен...”

Но именно починалата му дъщеричка го вади от депресията. Една нощ я сънува, готова да му каже нещо.

„Разбрах, че тя не би искала да ме вижда в това състояние и не би понесла да захвърля целия си живот на боклука”, разсъждава Джамел.

И първото нещо, което направи, е да отиде в залата и да поднови тренировки. От този момент боксът става целият смисъл на неговото съществуване. В националния отбор пък приемат с разбиране почивката, която си взима. А за да му помогнат, треньорите постоянно го канят на лагери и го затрупват с работа. Така след няколко месеца боксиране по турнири, Джамел се озовава на... олимпиадата Лондон 2012, и то като капитан на отбора. На 27 юли 2012-а, точно 3 години от смъртта на Ариана, той излиза на церемонията по откриването на игрите. „Вярвам, че тя ме гледа отгоре и вижда опитите ми да изляза от положението”, казва спортистът.

На олимпийския ринг обаче той губи още в първия кръг. Но това не спира амбициите на американеца да се докаже и той преминава при професоналистите. Няколко месеца по-късно Джамел прави успешен дебют като бие пуерториканеца Жозе Валдерама. Съперникът му е като „боксова круша”, но за Херинг всяка победа е ценна. Следва 4-годишна безпогрешна серия, в която той печели 15 мача поред. Но после идва нов крах. Американецът записва две загуби и изпада в депресия, струва му се, че го преследват, сънува кошмари и започва да пие. От това състояние го вадят приятели-боксьори, които го замъкват в залата и го карат до изтощение да тренира.  Така Херинг за пореден път се справя със себе си. През май 2018-а той нокаутира Хуан Пабло Санчес. А на 25 май 2019-а в деня, в който Ариана би навършила 10 г., американецът става световен шампион на WBO, като побеждава японеца Масаюки Ито. Битката е тежка, но Джамел добре се защитава и отлично нанася удари от дистанция, а след последния гонг съдиите единодушно му дават победата. „Обещах на дъщеря ми, че ще спечеля титлата и тя е за нея – призна боксьорът след мача. – Бях в шок, когато обявиха датата на мача. Честит рожден ден, Ари!”

Първата защита на трофея си Джамел направи през ноември миналата година, като победи по точки сънародника си Леймонт Роуч. И отново съвпадение – направи го в Деня на морската пехота в САЩ. „Нямаше как да се изложа пред всички военнослужещи!”, отсече Херинг.

А втората защита направи миналата събота в Лас Вегас срещу пуерториканеца Окендо, като двубоят на два пъти бе отлаган. Причината бе, че Херинг се разболя от коронавирус. И докато се лекуваше, боксьорът цялото си свободно време отделя за семейството си, което обожава. Фмилията му е голяма. Със съпругата си имат 5 деца, две от които са аутисти. „Уча ги да ценят това, което имат – казва грижовният баща.  – Всеки има един шанс в живота си. Искам да ме познават като човек, който е бил в ада и се е върнал, преодолял е всички трудности и е постигнал много!”