Непобеденият на ринга и настоящ световен шампион на WBC Дионтей Уайлдър ще се изправи срещу Луис Ортис в мач реванш помежду им. Битката е в неделя сутрин 6:00 българско време и е определяна като "Битката на бащите-герои". Единият роден в САЩ, другият в Куба, но и двамата имат почти сходни съдби. И не познават страх и граници заради своите малки дъщерички. И двете момиченца са болни от редки заболявания!

БЛИЦ ви запознава с историите на двамата боксьори и техните семейства:

Дионтей Уайлдър
Всичко започва през 2005 година. Дионтей Уайлдър е отличен студент, който се представя страхотно и в американския футбол, и в баскетбола. Но един ден през тази година всичко приключва. Младежът разбира, че приятелката му е бременна. А това означава, че трябва да изкарва пари веднага.

Зарязва колежа и се захваща да работи на три места. Парите обаче все не стигат. На всичко отгоре идва най-тежката вест – докторите му казват, че чаканата първородна дъщеря Ная, има „спина бифида“ (вродена аномалия в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при която има отвор в гръбначния канал, през който е възможно да се подава част от гръбначния мозък).

Осъзнава, че колкото и да работи, средствата няма да са достатъчни. Негов приятел от колежа му казва, че има данни за боксьор и Уайлдър веднага решава, че ще се захване с този спорт.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

„Нямах представа какви са процесите в бокса. Знаех само, че в бокса мога да изкарвам пари. Мислех единствено за пари. Те щяха да ми трябват за отглеждането и лечението на дъщеря ми“, споделя Дионтей.

Отива веднага в залата. Там виждат голямата сила, с която е надарен, но липсва каквато и да е техника.

„И до ден днешен е така. Няма техника, но удря като чук. И е много бърз. Няма спиране и никой не може да понесе ударите му“, споделя негов бивш треньор.

Започва като аматьор и бързо натрупва победи и слава. Печели шампионатите в САЩ и се класира за Олимпиадата през 2008 година, където печели бронзов медал. На аматьорския ринг записва 30 победи и 5 загуби.



Веднага след края на Игрите става професионалист. Останалото е история. 42 мача, 41 победи. 40 от тях с нокаут. И един равен мач с Тайсън Фюри.

Уайлдър споделя, че прави всичко заради дъщеря си. И тя е неговият стимул да продължава напред.

„Гледам Ная как всеки ден се бори и процъфтява. Искам да бъда като нея – да се боря, да се усмихвам напук на всичко“.

Мечтае да обедини всички титли, след което да спре с бокса.

„Бронзовият бомбардир“ споделя често и история, която никога няма да забрави.

През 2014 година по телефона му се обажда Чарли Зеленоф (интернет трол и неуспешен професионален боксьор).

„Правеше расистки коментари по мой адрес в интернет. Накрая ми се обади. Крещеше ми, че съм негър. Каза, че ще залепи с тиксо устата на дъщеря ми Ная и ще върже китките ѝ. Представих си как тя плаче и ме търси за помощ. Полудях!“, казва Уайлдър.

„Казах му, че ще го намеря. Той не вярваше, че ще тръгна от Алабама за Лос Анджелис. Нямате представа какъв беше погледът му, когато застанах пред него във фитнес залата. Беше шокиран. Аз обаче запазих здрав разум. Заставих го да се бием на ринга в залата, но преди това да подпишем договор, че е съгласен“, продължава разказа си американецът.

Битката е кратка. Зеленоф получава множество тежки удари, пада постоянно в нокдаун и бързо се предава.

„Хората си мислят, че могат да обиждат в интернет и да се измъкнат безнаказано. Един ден обаче ги откривате и те си получават заслуженото“, завършва Деонтей.

Днес той е един самоуверен боец, който не познава вкуса на загубата. И постоянно предизвиква Антъни Джошуа.

„Джошуа е най-добрият извън Америка. Аз съм най-добрият в Америка. Трябва просто този бой да се състои!“, категоричен е Уайлдър.

Боксовите специалисти, които всеки път са уверени в успехите на Джошуа, този път също са умерени. Те знаят класата на Уайлдър и признават, че битка между двамата може да влезе завинаги в историята и да се превърне в зрелище и касапница едновременно.

Уайлдър спокойно чака своя миг.

„Джошуа няма да ми избяга. Аз го чакам. Съжалявам всеки глупак, който се качи на ринга с мен. Но те сами са го поискали“, казва Дионтей.

Уайлдър е известен и със своята маска, която носи преди всеки мач и слага на лицето си след всяка победа.

“Един ден преди години бях в Ню Орлиънс и видях маската. Тя ме повика, разбирате ли. Погледнах я и сякаш ме повика. Предаде ми някаква луда енергия. Трябваше да я имам“, споделя Уайлдър.

„Когато изляза с нея на ринга, виждам реакцията на съперника ми. Той си мисли: „Този тип е луд! Къде попаднах“. Стресирам ги още с качването си на ринга. Те знаят, че съм луд и мога да убия от бой всеки, а маската просто им внася допълнителен страх“, допълва американецът.

„Извън ринга обаче съм друг човек. Хората ме гледат със страх – аз съм голям и черен боксьор. Но аз уважавам всички. Не искам да плаша никого извън ринга. Усмихвам се на хората. Разберете, аз съм готин!“.


Луис Ортис "Кинг Конг"
40-годишният боксьор носи прозвището Кинг Конг и е определен за най-опасния боксьор в тежка категория. Кубинец, който си проправя път към САЩ и продължава да се бие и бори по една причина - дъщеря му Лизмерседес.

Ортис, подобно на Уайлдър, има болезнена история, която го прави още по-свиреп на ринга.

Кубинецът дебютира в международния професионален бокс на 30 години и печели с нокаут срещу Ламар Дейвис след само 80 секунди на ринга. До днес има 34 мача, от които 31 победи (26 с нокаут). Записва две равенства и само веднъж е победен на ринга - именно от Дионтей Уайлдър.

Ортис напуска семейството си и родната Куба през 2009 година, за да замине за САЩ, където да се бие и спечели пари, за да спаси дъщеря си Лисмерседес. Тя страда от рядко заболяване, известно като епидермолизис булоза. Момиченцето на Ортис има само един слой кожа, докато нормално хората имат множество, които служат за защита. 

При всеки допир се изпитва болка, която се равнява на изгаряне от трета степен. Често се стига до разкъсвания от съвсем леко докосване, а мехурите са неизменна част от живота на хората с тази диагноза. 

Ортис заминава за САЩ въпреки рисковете и жертвите, които знае, че трябва да направи. У дома обаче се чувства безпомощен и липсват възможности за развитие и изкарване на пари. 

Пътят към САЩ не е никак лесен. Ортис се качва на малък кораб, с който достига мексиканския залив. Прекосява границата и се движи два дни в пустинята само с една обувка. 

Първите няколко години в САЩ са тежки, а много рядко успява да се свърже и да говори със семейството си. 

През 2012 година жена му пристига в САЩ бременна в осмия месец. Тя лети до Мексико, а след това върви пеша до границата, където Ортиз я посреща с голяма тенджера супа. 

"Повече от две години чаках това. Бях самотен, изпращах пари и давах много средства, за да се чувам с тях. Тогава се отвори възможност да дойдат и трябваше да я използваме. Бях много изплашен. Съпругата ми Линдзи нямаше на кого да разчита по пътя. Ами ако нещо се случеше? Нямаше кой да помогне на бременна жена, която идва със счупен куфар. Чаках я със огромна тенджера супа, защото предполагах, че ще е гладна. Нямате представа какво беше чувството, когато я видях", разказва Ортиз.

Години по-късно Лисмерседес наранява палеца си, а докторите съветват семейството да го ампутират. Боксорът отвръща, че ако ще ампутират нейния палец, то трябва да ампутират и неговия. За да бъде солидарен... Все пак не се стига до ампутация на нито един от пръстите нито на малката Лисмерседес, нито на Ортис.

Днес живеят в Маями, заедно с трите си деца. Лекарите от Медицинското училище към Станфордския университет дават надежди на Ортис, че за дъщеря му може да има пълно излекуване. 



"Дойдох в тази страна, защото исках да намеря лекарство за дъщеря ми. Това е най-важното за мен", каза наскоро боксьорът. И допълни, че е готов да се премести близо до Станфордския университет, за да върви нормално лечението на дъщеря му.

"Много ми е трудно да се боксирам и да се грижа за семейството си. Трябва да съм винаги до дъщеря ми. Често се спъва и първата ѝ реакция винаги е "татко, дръж ме!". Често я държа, докато майка ѝ я облича. 

Малките ѝ братя знаят, че тя страда, но е много силна. Лекарите ми казаха, че тази болест прави децата или много силни, или ги депресира. Тя се изгради, научи се да издържа на болката. Тя знае как да живее с тази болест ежедневно повече от всеки друг", разказва кубинецът.

Признава, че се възхищава на Уайлдър именно поради това, че се бие също за дъщеря си.

"Възхищавам му се заради причината, поради която се бие. Но не се заблуждавайте - на ринга ще опитам да му откъсна главата. Малкият ми син е на 5 годинки и постоянно ми казва: "Тате, загубил си. Как така той те е победил?"", завършва Ортис. 

Световната титла? Семейството е на първо място за кубинеца и винаги споделя, че без тях е нямало да постигне нищо.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ