Носителят на международната титла в полутежка категория на WBA Тервел Пулев разказа как прекарва в изолация. По-малкият брат от семейство Пулеви призна, че има достатъчно време да обърне внимание на своето семейство. Боксьорът обожава да язди коне в свободното си време и го прави вече от 15 години.

„Язда от 15 години вече. Конете са хубави животинки. Моят кон се казва Недко. Можеше и да е Пухчо. Мой приятел, който от дете се занимава с коне, животни, ме покани да пояздим. Научи ме кое как се прави, а оттам вече и при мен започна крастата. Старая се да яздя на две седмици да яздя. Не съм мислил дали мога да нокаутирам кон. Той е голямо животно като килограми и костна маса, така че ще е трудно. Няма да е в първия рунд. Чупил съм си ръката много пъти, тъй като боксът е травматичен спорт. Всеки те пита дали душата ти е спокойна, но никой не те пита за телата. Травмите остават, но важна е честта – това е по-важно”, разказа Тервел Пулев в „Шоуто на Николаоц Цитиридис“.

„Никой не ме принуди. Казах на жена ми рано-рано, че отивам в болницата и тя замълча многозначително, което знаете, че е най-силният крясък. Ситуацията е такава, че трябва да сме адекватни, да няма паника, страх. Има особености, които трябва да се направят. Това е задължително”, обясни Тервел за доброволческата си работа в столичната болница „Пирогов”.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

„Страхът преди мач е напълно нормално нещо. То е за загубата, да не се изложиш. Мислиш за успеха, тактиката – това мислиш. Гледах Кубрат и гостуването му. Човек няма как винаги да е спокоен, но истинският „воин”, както казват, няма гняв в себе си. Съдии много пъти са ми се заяждали, но с тях не трябва да спориш. Разбира се, че съм искал да ударя даден рефер. Имах случай при мач за Европейска купа, бих руснак, който сега е много силен. Победих го, но съдията ми даде официално предупреждение, с което ме би. Това е все едно във футбола да даде червен картон на вратаря една минута преди края. След това спечелихме обжалването и ми дадоха победата. Хората гледат бронзовия ми медал, тъй като е най-голямото спортно събитие, но за мен всяка една победа е ценна. Аз се готвя за предстоящия ми мач. Ако го има, ще се осъществи. Нищо не е на всяка цена. Аз винаги се занимавам с образованието си. Вярвам си и нямам проблем, ако животът ми се завърти така, бих се занимавал и с право. Никога не съм мислил да се бия с Кубрат. Говорим си с уважение и никога не се заяждаме. Не вярвам да бъдем противници на ринга”, продължи по-малкият от братята Пулеви.

„Ако има мач между мен и брат ми, залагам за равенство. Поделяме си хонорара и ни вдигат ръцете ни на двамата. Мачът за какво се прави? Боксът е бизнес, макар да има сериозна техническа част, но трябва да има и хонорари. С него сме от деца заедно и само като се погледнем, знаем другият какво мисли. В ъгъла на мач си говорим това, което трябва за мача. Ако трябва да го надъхам, или обратното, всичко е според ситуацията“, каза още братът на Кобрата.

„От 2005-а година съм с половинката ми, но ние се познаваме от училище. Имаше флирт, харесваме се. Измислихме като бас, който да загуби да целуне другия, който… знаете как приключва. На Великден в тези дни ми беше голям плюс, че съм много време със семейството ми, защото в ежедневните грижи и задачи изпускаме най-важните неща. Сега аз го имам това нещо и съм супер благодарен. Въпреки че не може да се ходи свободно по църкви, събирания, то празникът е вътре в нас. Вярата също”, завърши Тервел Пулев.