Покрай 20-годишнината от лудото американско лято мнозина родни запалянковци цъкат с език, съжалявайки че не сме отново на световното. Честно казано, добре че не сме там с този състав и с тези ресурси, с които разполагаме.
 
Ако за миг си представим, че все пак сме в Бразилия, свят ще ни се завие. Погледнато реално, националният ни отбор нямаше да има никакъв шанс, независимо в коя група беше попаднал. Ние отдавна сме изостанали от водещите футболни нации. Още по-неприятното е, че тези, които бяха зад нас, вече им дишаме прахта. Кого щяхме да победим на Мондиала? Коста Рика ли, Алжир ли, Иран ли, та даже и Хондурас. Не ние, а те щяха да ни млатят като брашнян чувал. Така наречените аутсайдери толкова много са дръпнали напред, че мечтите ни щяха да бъдат охладени. И докато ние тъпчем на едно място, та даже и правим крачка назад, ония крачат напред.
 
Забележете Коста Рика, най-приятната изненада. Кой е предполагал, че тимът ще оцелее в групата на смъртта и че ще прати колосите Италия (която ни чака по пътя за Евро 2016) и Англия у дома. Погледнете им футболистите. Малцина от тях играят в западноевропейски отбори. Звездата Браян Руис е в ПСВ Айндховен, а преди това бе съотборник на Бербатов във Фулъм. Нападателят Джоел Кямбъл. Другите са я по Щатите, я в местното първенство, я по Норвегия или Дания.  Добре де, ще кажете, нашите също не са в големи отбори, ама си стоят тука, а костариканците са в Бразилия. И не само са там, а вече са на осминафинал. Коя е причината? И нашите не играят в големи първенства...
 
Причината е, че играчите на Коста Рика имат огромен потенциал. Имат лидер в лицето на Руис. Притежават и добър треньор. Хорхе Луис Пинто няма грандиозни успехи, но е страхотен психолог. Сглобил е отличен колектив, който е заедно от цели три години. И ето че резултатът е налице. 
 
С другите няма да се сравняваме. Нито с Алжир, където половината им футболисти блестят из Европа,  нито даже и със съседна Гърция, където би било смешно да направим паралел между тяхното и нашето първенство.
 
Затова, българино, не съжалявай, че ни няма. По-добре да си стоим тука, отколкото да ходим и да се излагаме. Нека гледаме, нека си пием биричката, нека се забавляваме. И да мечтаем поне за Евро 2016. Макар че... там сме в една квалификационна група – пак свят да ти се завие. Дебнат ни Италия, Хърватия и Норвегия... Наздраве!
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ