"Бях много щастлив да се измъкна жив от войната, защото бях просто един пилот-камикадзе", признава Кагава пред официалния сайт на ФИФА, който публикува историята му.
А тя наистина е като на герой. Мобилизиран е като командос по време на Втората световна война. След бомбения ад над Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 година японецът решава отново да се посвети на футбола, който практикува в младежки отбори, преди да замине на фронта. "Футболът е положителната сила, която може да промени всичко и да помогне на Япония", спомня си тогава Кагава.
Първата му работа като журналист е през 1951 година. Пише материал по повод гостуване на шведския Хелзингборг в Япония. Кагава е свидетел не само на развитието на футбола в родината си, а и спомага за това с дългогодишния си труд. Дълголетният спортен журналист е работил в "Санкей Шимбун", преди да стане главен редактор на "Санкей Спортс".
"От години Япония е част от световния елит, но навремето смятаха, че сме прекалено малки хора, за да играем футбол. Имаше доста песимизъм", казва още Кагава. "Почувствах се наистина горд, когато бяхме домакини на световните финали през 2002 година", допълва 89-годишният азиатец, роден в Кобе.
"Олимпиащадион, Мюнхен, финалът през 1974 година. Това е най-яркият спомен в съзнанието ми. Йохан Кройф в оранжево и Франц Бекенбауер в бяло. Чувствах се толкова благодарен на живота", разказва още Хироши Кагава. "Когато пристигнах в Западна Германия през 1974-а ,това бе кулминацията на едно пътуване и начало на друго. Модерният футбол ме вдъхнови", спомня си още журналистът.
В момента азиатецът е на десетото си световно първенство, първото е през 1974-а. Пропуска финалите в ЮАР през 2010 година заради влошено здраве, но сега отново е на работното си място. "Пътуването на един стар майстор", казва Кагава, когато му задават въпроси за журналистическата му кариера.
Служители от ФИФА правят повече от един час интервю просто защото по-младите му японски колеги от уважение "към стария си господар" не престават да му носят вода или да му се поклонят. Всички му помагат да се изправи, да качи стълбите на поредния стадион или да се предвижи по-лесно.
Около него хвърчат забързани репортери, говорещи на висок тон, бръмчат всевъзможни модерни технологии, мигат всякакви устройства, които отразяват новата ера в развитието на журналистиката. А Кагава седи с бележник и молив, застинал във времето, гледайки как Япония играе на поредното световно първенство...
