Световните първенства често дават шанс за изява на играчи, които преди това са оставали встрани от вниманието. Други пък изгряват толкова силно по време на мондиал, че си осигуряват сериозен трансфер. Това обаче не е гаранция, че кариерата на тези играчи ще продължи във възходяща линия.
 
На Мондиал 2014 вече блеснаха играчи като Ясин Брахими (Алжир) и Дивок Ориги (Белгия), които до момента не се радваха на широка популярност сред феновете. Английското издание „Four Four Two” направи списък с играчи, които се представят силно на планетарен шампионат, но след това не успяват да запишат бляскава кариера.
 
В листата попадна и бившият български национал Йордан Лечков. Заедно с бившия кмет на Сливен в класацията са легендарни нападатели като Роже Мила и Паоло Роси, но има и истински разочарования в световния футбол като Денилсон, който дори в един момент беше най-скъпият играч в света, и Клеберсон – оказал се трансферен провал на Манчестър Юнайтед.
 
ЛИСТАТА НА „FOUR FOUR TWO”
 
Роже МИЛА (Камерун) – 1990
Мила прекара голяма част от кариерата си в средняци от френския елит, но ще бъде запомнен с изявите си на Мондиал'90 в Италия, където вкара 4 гола и празнуваше всяко попадение с танц до флагчето на корнера. След това обаче кариерата му е в регрес и играе за все по-слаби отбори. В един момент дори организира футболен турнир за пигмеи в камерунската джунгла.
 
Ел Хаджи ДИУФ (Сенегал) – 2002
Нападателят блесва на Световното в Япония и Южна Корея и Жерар Улие решава, че Диуф е необходимият човек, който ще помогне на Ливърпул да спечели шампионската титла. Сенегалецън вкарва два гола при дебюта си на „Анфилд“ срещу Саутхемптън, но след това не се разписва до март 2003 г. Престоят му ще се запомни с това, че наплю фен на Селтик в мач от Купата на УЕФА. След три гола в 55 мача Ел Хаджи Диуф беше продаден на Болтън, а Ливърпул претърпя загуба от 7 милиона паунда от неговия трансфер.

Олег САЛЕНКО (Русия) – 1994
Пет гола в мача срещу Камерун на Мондиал'94 и попадение от дузпа срещу Швеция позволиха на Саленко да подели голмайсторския приз от световното първенство с Христо Стоичков. В следващите осем години руснакът вкара само още 25 гола, а игра за Валенсия, Рейнджърс и Истанбулспор.
 
Салваторе СКИЛАЧИ (Италия) – 1990
Нападателят от Сицилия беше откритието на световното първенство в Италия, когато вкара 6 попадения и помогна на „адзурите“ за третото място в крайното класиране. Натрупал опит в нискодивизионния Месина, Тото вкара 15 гола за Ювентус преди Мондиал'90, но след това не беше толкова резултатен. В следващите си 120 мача той се разписа 37 пъти. През ноември 1990 т. Беше наказан, след като заплаши с разстрел защитника на Болоня Фабио Поли.
 
КЛЕБЕРСОН (Бразилия) – 2002
Често е определян за най-голямата грешка са Сър Алекс Фъргюсън. Клеберсон беше сред основните играчи на бразилската халфова линия на Мондиал 2002 и Манчестър Юнайтед плати 6,5 милиона паунда за него през следващата година. Беше представен на „Олд Трафорд“ в един и същи ден с Кристиано Роналдо, но двамата имаха коренно различна кариера при „червените дяволи“. Бразилецът обаче изигра само 20 мача за 2-годишен престой в клуба, белязан от няколко контузии. След това игра за Бешикташ и завърши кариерата си в регионалните лиги на САЩ. „Продадохме Верон, тъй като купихме Клеберсон. Това е доказателство колко много разчитахме на него“, твърди Сър Алекс.
 
Томас БРОЛИН (Швеция) – 1994
Любимецът на Швеция през 90-те години се представи силно на световното първенство в САЩ, което убеди мениджъра на Лийдс Хауърд Уилкинсън да плати на Парма 4,5 милиона паунда през 1995 г. Най-запомнящият се момент от кариерата му в клуба обаче беше срещу Шефилд Уензди, когато защитник на „совите“ изрита топката в главата на падналия на земята Бролин и влезе във вратата. Това беше първия му гол за Лийдс. Наследникът на Уилкънсън Джордж Греъм бързо се отказа от шведския халф и обяви пред медиите, че ако някой отбор има интерес към Томас Бролин веднага да се обади.
 
ДЕНИЛСОН (Бразилия) – 1998
Обявен за най-добрия играч на Купата на Конфедерациите през 1997 г. и участвал във всеки мач на Бразилия на Мондиал'98, Денилсон стана най-скъпият футболист в света, когато смахнатият президент на Бенис Мануел Руис де Лопера плати за нето 21,5 милиона паунда. Бразилецът изигра 186 мача за испанския тим за седем години, в които вкара 13 гола. След това беше продаден на Бордо.
 
Йордан ЛЕЧКОВ (България) – 1994
Известен на феновете по света най-вече с липсата си на коса и гола срещу Германия на 1/4-финалите на Мондиал'94, Лечков не успя да направи силна кариера след световното първенство. Игра за Олимпик (Марсилия) и Бешикташ, но не беше убедителен. В Турция открито критикува треньора на „черните орли“ Джон Тошак, че не прилага правилния стил на игра.

Паоло РОСИ (Италия) – 1982
Появи се на световното първенство в Испания, след като изтърпя наказание за уреждане на мачове и помогна на „адзурите“ да спечелят титлата с шестте си гола. В сезона след Мондиал'82 Роси вкара 13 гола за Ювентус, но в след това се разписа само още 8 пъти в 67 мача за „Старата госпожа“, Милан и Верона. В момента произвежда зехтин в Тоскана.

Дмитри СИЧОВ (Русия) - 2002
Отиде на световното първенство, след като само шест месеца преди това беше играл в руската трета дивизия. Сичов беше определян като „Майкъл Оуен на Източна Европа“ и считан за голямата надежда на руския футбол. Той обаче не успя да стигне до висините на световния футбол. След като напусна Спартак (Москва) със скандал, Дмитри Сичов премина в Марсилия, но само година по-късно се върна в Локомотив (Москва).