Даниел Наумов тук, Даниел Наумов – там. Утре е в Германия, днес в Турция, вдругиден в Китай. Приказка без край.

Вече три месеца се ширят какви ли не слухове за вратаря, но поне до момента той нов отбор така и не си е намерил.

Случващото се с бившия национален страж е поредното доказателство, че свободните агенти трудно могат да си намерят отбори по света. Защото са представители на една от последните дупки на кавала.

А и характерът, между впрочем, също играе важна роля. Както и едно друго нещо, наречено его.

Ако Даниел беше слязъл малко на земята, днес щеше да стои на полска земя и да си пази спокойно там. През зимната пауза ЦСКА 1948 му намери отбор – Видзев (Лодз).

Егото на Наумов и жаждата за пари обаче провалиха сделката. Стражът избра да изчака края на сезона и след като договорът му изтече, да си намери нов клуб.

Договорът изтече, но тим няма. Даниел тръгна по стъпките на много знайни и незнайни българи като него, които си мислят, че всички ще се избият за тях, разтрогнат ли договорите си. И че ще станат по-богати от арабските шейхове. 

Сушата за Даниел обаче продължава. Същият този Даниел, считан за един от най-добрите ни вратари през ХХI век.

Всъщност, Наумов е само на 26. Бъдещето е пред него. И ако бие дузпата на егото си, току-виж взел да спасява дузпи с екипа на някой стабилен отбор.
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ