ЦСКА може да е от 2016 година без трофеи и големи победи, но си има нещо много безценно и велико. Има си публика, има фенове, без които клубът просто няма да е същият. Вярна, мощна, непобедима и изключително зрелищна, на която даже и Европа се прекланя след поредната приказна хореография.  Тези момчета с червени шалчета заслужават  един ден да видят това, за което мечтаят, за което бленуват - шампионска титла, купа и европейски победи. Заслужават да видят своя ЦСКА там,  където му е мястото. 
 
Да, ЦСКА днес е далеч от истината на терена, но публиката печели своите титли и купи. Печели своите победи на "Армията",  в провинцията и даже и в Европа. Тя си има своите лидери, за които няма събота, няма неделя, няма пек, няма студ, няма мрак. Те са винаги на пистата. Винаги дирижират грандиозния червен хор, в който хилядите момчета също се лишават от много неща, за да са на стадиона. Да са в сектор "Г". 
Представяте ли си какво ще представлява ЦСКА, ако тях ги няма. А представяте ли си какво ще представлява стадионът, ако ЦСКА започне отново да ликува и гази съперниците си - врящ котел, неописуема гледка, от която настръхваш и пред която се прекланяш. Именно заради тях ЦСКА оцеля. И именно заради тях ЦСКА трябва да се върне там, където му е мястото. Защото и шефове, и треньори, и футболисти са длъжници на Негово величество фена...