Капитанът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски даде интервю специално за агенция БЛИЦ навръх празника на клуба днес. В него роденият на 8 август 1995 година защитник разказа за пътя от юношеските формации до първия отбор и капитанската лента, престоя във „В” група и някои по-любопитни неща.

-Божидаре, колко тежи капитанската лента на ЦСКА?
-Със сигурност тя задължава. Вече се научих да нося отговорност и да поемам рискове. Имам хора зад гърба си, които ми помагат и ме съветват да се развивам в правилна посока. Благодаря им за подкрепата, защото един футболист нищо не може да направи сам.

-Толкова си млад, а вече си капитан на ЦСКА. Тази лента са я носили велики футболисти в историята на клуба.
-Напълно наясно съм с честта и отговорността, която се пада точно на мен. Колкото и нескромно да звучи, мисля, че с работата си, която свърших в последните 2 години, имам заслуги да нося лентата и съответно отговорността в отбора.

-Кога разбра, че си част от ЦСКА? Кога усети, че ще ти бъде даден шанс да пробиеш до първия отбор?
-Направих дебют при Милен Радуканов в края на сезон 2012/13 (б.р. – влиза като резерва на Пламен Крачунов в мач от последния 30 кръг срещу Локомотив (София). Преди това работих със Стойчо Младенов, който ми даде първи стъпки в мъжкия футбол. Викаше ме понякога с първия отбор, а след това и за постоянно. Сблъсках се с атмосферата, която е доста рлазлична – между юношески и мъжки футбол...

-Много момчета се губят точно в този период, между юноши и мъже. Ти явно не си от тях..
-Не е точно така, защото имах един период, в който бях преотстъпен на Пирин. За мое нещастие нещата не се получиха, загубих два-три месеца. След това се върнах в ЦСКА и играх в Елитната дивизия до 19 години. Изиграх няколко мача. После ЦСКА бе изхвърлен във „В” група и Христо Янев ми се обади, за да се присъединя към отбора.

-Какво беше чувството тогава, стадионът се пълнеше, отборът играеше във „В” група?
-Това е ЦСКА в пълния смисъл на думите. Един велик отбор. Феновете го подкрепят до края. Това е велика история, която няма как да се загуби по пътя. Може да имаше затишие, но за един гранд, това къде се намира, няма никакво значение. Естествено, мястото на ЦСКА е винаги в елита, но всички знаете за онези събития, които доведоха до пращането на отбора в долните дивизии.

-Натрупа ли опит тогава, помогна ли ти престоят във „В” група?
-За фуболист като мен, който тогава се изграждаше като характер, навици и всичко останало, тово беше перфектният начин. В началото имаше мачове без кой знае какво напрежение. Така постепенно се изграждахме, започнахме да свикваме и с по-сериозните мачове за Купата, която спечелихме в края на сезона.

-Кога е по-хубаво чувството – да победиш Левски, или да имаш личен празник?
-Какво да ви кажа? Не съм такъв човек да се събирам с приятели само когато имам повод или празник. Ние си създаваме сами поводи. В момента в съблекалнята колективът е страхотен. Говорим си по абсолютно всякакви теми. Събираме се, излизаме, пием кафе. В тези моменти разпускаш и си почиваш най-добре. Недейте да си мислите, че говорим само за футбол. Това, че ни дават по телевизията, не означава, че сме роботи. Ние сме съвсем нормални хора. Победа над Левски?! Последната с 3:0 вече е минало, зарадвахме се, отпразнувахме я и това беше всичко. Гледаме към следващия мач.

-Сънувал ли си мач, преди да ти предстои да играеш?
-Имал съм много дежавюта, по-скоро повторения на сцени. Онзи ден на мача с Левски резултатът вече беше 3:0. Дойде една висока топка, скочих и си ударих главата с някой от противника. За секунди в съзнанието ми изплува сцената отпреди това, върна ми се като на лента.

-Колко трудно се заспива след загуба? А след загуба от Левски?
-Зависи от загубата...

-(Прекъсвам го) От кои футболисти си, от по-спокойните, които си казват, че всяко нещо отминава и идва следващият ден, или от по-емоционалните?
-Имало е нощи, в които не съм спал. След предпоследния мач с Левски ми беше много кофти. Нещата тръгнаха добре, поведохме, но след това ни обърнаха нелепо. Едно такова дерби те кара да ходиш с наведена глава. Знаете, че който победи, е в еуфория до следващия мач, настроението е съвсем различно. Изпитах и двете настроения в рамките на един месец. И след загуба, и след хубава победа. Не си пожелавам повече да имам поражения.

-Можеше ли да не станеш футболист?
-Да ви кажа честно, не съм мислил. Със сигурност е имало и други варианти. Семейството ми ме е възпитало по такъв начин, че да следя образованието си. И в момента уча в спортната академия. Не съм загубил нито една година от следването си. Нашите постоянно ме бутаха да гледам уроците и оценките. Но в каква посока щях да се развия, един Бог знае... Сега обаче не го мисля, но след като от малък тичам по топката, е ясно. Майка ми е била спортистка, баща ми до едно време също е играл футбол. Обичам да играя волейбол и други спортове. Смея да кажа, че ми се отдават. Като цяло сме спортно семейство.

-Какво правиш винаги преди мач?
-Нищо особено. Не съм суеверен. Вярващ човек съм, но не спазвам някакви ритуали. Гледам да се концентрирам преди мач, да бъда на разположение на треньора и да правя всичко, което зависи от мен.

-За какво мечтаеш?
-За кариера и за семейство. Обичам да пътувам. Искам да разгледам света.

- Кое е най-хубавото място, на което си бил?
-Преди 3-4 години бях в Барселона. Това е мястото, което ми направи най-голямо впечатление – като природа, архитектура, забележителности. Сбъднах една от мечтите си – да стъпя на „Камп Ноу”. Тези малки неща, които сбъдваш, те правят щастлив човек и остават за цял живот.

-Какво искаш да постигнеш в кариерата си?
-Аз съм прекалено амбициозен човек и работохолик. Моите мечти са свързани с Англия. Там се играе футболът, който най-много ми допада. Може би най-много ще ми пасне като стил, условия, начин на живот.

-На кого искаш да подражаваш като стил на игра?
-В днешно време има безброй много защитници, които мога да назова. Стремя се да имам собствен стил и начин на игра. Но в същото време да се придържам и към принципите на игра на най-добрите. Гледам много мачове. Но не фенски, да отидеш да изпиеш една бира, за да мине време и после да се зачакаме с приятели. Седна ли да гледам мач, гледам внимателно, детайлно, чета ситуациите. Много обичам да чета биографии на спортни личности. Вдъхновяват ме, въпреки че някои от героите не са мой стил. По-екстравагантни са, аз съм обикновено момче. Нито мога да им подражавам на прическите, жените и т.н. Но тези хора заслужават невероятно уважение. Гледам да извличам максимално позитивното от тях и да съхраня това, което ще ми помогне.

-Феновете чакат титла от вас? Какво не достига на ЦСКА, за да я спечели?
-Може би догодина не трябва да имаме никакво извинение. Ако тази година беше преходна заради случващите се събития, следващата ще трябва да работим два пъти по-здраво, да бъдем още по-добър колектив, за да може ЦСКА да е на мястото, на което трябва да бъде. Излишно е да повтаряме къде трябва да се намира ЦСКА.

-Преди няколко години семейството ти преживя сериозен стрес. Баща ти, който беше пилот, бе пленен от терористи в Судан.
-Наистина беше доста сериозен стрес. Аз тогава бях 10-11 клас. Един ден майка ми ми звънна и ми каза – имаме проблем с баща ти. Когато се прибах, разбрах какво става въпрос. Опитвах се да й давам кураж през цялото време. Имам по-малък брат, за когото трябваше да се грижим.

-Чувахте ли се с баща ти през това време?
-Само веднъж или два пъти. Те бяха в плен в продължение на 5-6 месеца.

-Представяли ли сте си, че това, което допреди няколко години се виждаше по-често като сценарий на филм, може да се случи и на вашето семейство?
-Естествено, че не съм. Кой си представя подобни неща?! Това е животът, тези неща те правят по-силен. Правят те мъж. Научаваш се на отговорности.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ