Разочароващият сезон на ЦСКА няма как да бъде измит от падналия в последните дни дъжд. Но както всички знаят, никой дъжд не е вечен и винаги идва моментът, в който слънцето изгрява.

Години наред дербито ЦСКА – Лудогорец беше битка за титлата. Сега „червените“ имаха нужда от нещо много повече. И наченките за него се видяха на стадион „Васил Левски“.

Нулевото равенство със сигурност не задоволи нито един от съперниците като точков актив. Напротив – ЦСКА продължава да е с отрицателна голова разлика, което звучи еретично след 12-ия кръг на Първа лига. Отборът е далеч от лидерите като представяне на терена и това няма как да бъде казано иначе.

Но винаги най-добрият показател е отношението на публиката. След повече от 100 минути яростна битка, феновете на ЦСКА бурно аплодираха своите футболисти и най-вече треньора Христо Янев. Видяха как играчи с малко мачове и с въобще минути с „червената“ фланелка излязоха като „на бой последен“ за емблемата и за феновете. Не се получи, но не заради почти явната липса на желание, която виждахме доскоро.

Със сигурност заслугата до голяма степен е на Христо Янев. Треньорът се хвана с мисия почти (не)възможна, за да стабилизира резултатите на ранения колос. Равенствата срещу Локомотив (София) и Лудогорец не са мечтаният старт за Ицо, но вдъхват сериозна доза оптимизъм.

Защо феновете на ЦСКА се радваха? На първо място заради себераздаването на футболистите. С човек по-малко „червените“ футболисти не само не се дръпнаха в глуха защита, а смело атакуваха.

Сълзите на Леандро Годой след фрапиращия пропуск в добавеното време са доказателство, че нападателят вече има „червено“ сърце – нещо безкрайно необходимо, когато играеш в клуб с толкова славна история.

Вратарят Фьодор Лапоухов се срина на земята в другото наказателно поле, когато видя какво се случи на стотина метра пред него. Стражът беше безапелационен през цялото време и поне на този етап печели битката срещу ветерана в тима Густаво Бусато за титулярното място.

Христо Янев направи много интересен, но и познат от историята ход с капитана. В последните два сезона митичната за ЦСКА лента се носеше от кого ли не. Най-често с нея беше шотландецът Лиъм Купър, получил я след 1-2 мача в отбора и вече останал само бележка под линия в историята на клуба.

Сега, Янев погледна в миналото, за да търси светлина в бъдещето. Капитан на ЦСКА е Теодор Иванов. Доскоро почти никой не знаеше за това момче. Неговата кръв обаче е толкова „червена“. Син е на Валентин Илиев и внук на Илия Вълов -двама шампиони, изключително силни имена от историята на ЦСКА. Ако има нещо сигурно, това е, че Теодор е слушал много истории от съблекалнята на „Българска армия“. Сега получава шанса подобно на баща си да поведе ЦСКА към светлото бъдеще.

През 2015 г. Христо Янев за първи път стана треньор на „червените“. Безпрецедентно, тогава отборът беше с отнет лиценз и пратен във „В“ група заради сезони на кошмарно управление. И какво направи Янев? Даде лентата на 14-годишния Валентин Антов. Момче, израснало в академията на ЦСКА и племенник на Анатоли Нанков, последният капитан на отбора, вдигнал шампионски дубъл през 1997 година.

Антов грабна своя шанс, въпреки че около него имаше значително по-възрастни и опитни футболисти. Наложи се като титуляр в отбраната на ЦСКА, стана национал на България и заслужи многомилионен трансфер в италианския Монца.

Днес Антов трябва да бъде пример на Иванов, защото в най-трудните времена се раждат най-големите герои. Още един пример за това е великото трио от 80-те години Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов. Голобради „влязоха в обувките“ на „убийците на шампиони“ от предишното поколение, а дори нямаха право да се наричат футболисти на ЦСКА, а на... „Средец“. Тяхната история е известна на всички.

Задачата пред Янев е повече от трудна и от още един ъгъл. Болезнената истина е, че от много години академията на ЦСКА реално е в будна кома. Сега новото ръководство започна да влага огромни инвестиции в база, която ще има претенции да е №1 на Балканите. Нужно е време, не става с магическа пръчка, но ако се съди по работата по новия „Българска армия“ оптимизмът е съвсем на място.

Дотогава обаче отборът трябва да бъде съставен основно от чужденци, които на първо място идват заради добрата заплата. Работа на треньора е да запали искрата им, да ги накара да разберат, че не са дошли в 12-ия във временното класиране, а в първия в историята на българския футбол и спорт въобще. Затова сълзите на Годой, реакцията на Лапоухов, себераздаването на Жордао, възраждащият се Ето'о са първата стъпка в правилния подход на Янев. А отдавна Иван Турицов не си беше тръгвал от терена под аплодисменти и като национал.

Вятърът на промяната отдавна духа откъм стадион „Българска армия“, където преди мач феновете отиват да си направят снимки и да видят колко още е пораснало новото бижу на Борисовата градина. След неделя вечер дошлите на мача с Лудогорец не само гледаха на изток, а и към терена. С надежда, че добрите времена скоро ще дойдат. И то на новата „Българска армия“.